Решение № 11830 от 21.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6173/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК /. Образувано е по касационната жалба, подадена от Р. А. А., гражданин на Иран, чрез адв. П. Кънчев, срещу решение 12456/09.04.2025 г., постановено по адм. дело 1756/2025 г. по описа на Административен съд София град. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с приложимия материален и процесуален закон касационни основания по чл. 209 т.3 от АПК. В хода на административното производство чуждият гражданин представил всички изискуеми документи, а административния орган и съдът се позовали на информация, събрана чрез преводач, който не владеел езика на лицето. Не била положена необходимата процесуална активност по отношение на средствата и способите за изясняване на фактическата обстановка. Търсената от А. информация съставлявала търговска тайна и не следвало да бъде предоставяна на чуждестранното юридическо лице и не следвало да бъде предоставяна на търговския представител, поради което му била неизвестна. Не следвало да определя като незнание непосочването на адрес на търговското дружество. Иска се отмяна на съдебното решение. Ответникът Началник отдел Миграция при СДВР, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна касационна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Р. А. А., гражданин на Иран срещу Заповед УРИ 5392 ПАМ 498/27. 01. 2025 г. на началник отдел Миграция СДВР, с която на лицето е наложена принудителна административна мярка Отнемане на правото на пребиваване в Република България, на основание чл. 44, ал.1, чл. 40, ал.1, т. 3 от ЗЧРБ и чл. 39а, ал.1, т.1 от ЗЧРБ. С оспореното пред настоящата инстанция решение, жалбата е оставена без уважение. За да се произнесе в този смисъл, съдът е приел, че административното производство е започнало след постъпили с писмо рег. В 20447/2024 г. на ДАНС данни, че Р. А. е със статут на продължително пребиваващ в страната на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ в качеството си на представител на ТП Дружество Рахи Талаи Арад ЛТД, но при извършена проверка е установено, че чуждият гражданин не разполага с конкретна информация относно извършваната от представителството дейност, продуктите, които трябва да предлага, клиентите и партньорите, с които работи, както и друга основна информация. След образуване на производството са представени Сертификат 76/09.01.2025г. за регистрация в БТПП на търговски представител на Дружество Рахи Талаи Арад ЛТД, въз основа на което А. е получил разрешение за пребиваване на основание чл. 24, ал.1, т. 6 от ЗЧРБ, копие на паспорта и разрешението за продължително пребиваване. Обективираните в докладна записка до началника на отдел Миграция СДВР УРИ 5392Р 77/27. 01. 2025 г. данни от фактическа и правна страна са възприети изцяло и съставляват мотиви на Заповед УРИ 5392 ПАМ 498/27.01. 2025 г. на издателя на оспорения пред съда акт. В хода на административното производство е установено, че от ДАНС е постъпила информация, че чуждия гражданин Р. А. А. не е запознат с дейността на фирмата, продуктите, клиентите и партньорите, както и и всякаква друга информация, свързана с дружеството, което представлява. В хода на проведена с него беседа е посочил, че се занимава с внос и износ на домашни потреби, но не е могъл да уточни адрес на търговската дейност. От беседата е направен извод, че след като не познава дейностите, с които следва да се занимава, не може да отговори на зададените му въпроси относно служебните дейности, информацията на ДАНС е потвърдена. Направено е предложение да се отнеме правото на пребиваване на Р. А. на основание чл. 39а, ал.1, т.1 от ЗЧРБ във вр. с чл. 40, ал.1, т. 3 от ЗЧРБ. На 27. 01. 2025 г. е издадена Заповед УРИ 5392 ПАМ 498, с която началник отдел Миграция - СДВР е наложил на лицето принудителна административна мярка Отнемане на правото на пребиваване в Република България, на основание чл. 44, ал.1, чл. 40, ал.1, т. 3 от ЗЧРБ и чл. 39а, ал.1, т.1 от ЗЧРБ. При така установеното от фактическа страна е формулиран извод за неоснователност на жалбата, тъй като в хода на производството са спазени приложимите процесуални правила и са съобразени материалноправните предпоставки за издаване на административния акт. Решението е правилно и при постановяването му не са допуснати твърдяните в касационната жалба нарушения, водещи до неговата незаконосъобразност. Доказателства, оборващи изводите на административния орган не са представени както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата съдебна инстанция. В оспореното съдебно решение обосновано е отбелязано, че чуждестранния гражданин е бил надлежно уведомен за започване на административното производство и с основанията на административния орган за предприемане на действия по проверка на постъпилата от органите на ДАНС информация. При извършване на процесуалните действия е присъствал преводач и А. е декларирал с подписа си, че разбира смисъла и значението на всяко едно действие, поради което възраженията за неправилен превод, изложени едва в касационната жалба са неоснователни и голословни, като неподкрепени с доказателства. Търговското представителство е свързано с реално осъществяване на дейност, макар и нейният обем да не е от съществено значение, като това е едно от основанията за предоставяне на право на продължително пребиваване на територията на Р България по смисъла на чл. 24 ал.1 т.6 от ЗЧРБ. Напълно несъстоятелни са твърденията за невъзможност за предоставяне на търсената от лицето информация поради естеството ѝ на търговска тайна. Нито един от ангажираните с контрол за спазване на законодателството, свързано със спазване на правилата за законно пребиваване в страната на чужди граждани държавни органи, не е търговец по смисъла на закона и не осъществява конкурентна дейност по отношение на Дружество Рахи Талаи Арад LTD, а изпълнява вменените му от закона задължения по контрол върху пребиваване на чужденците в страната, дейност която в никакъв случай не може да се определи като търговска. Целта на пребиваването на чужд гражданин-търговски представител в страната е да спомага активно в осъществяване на дейност от дружеството, което представлява. При осъществяване на функциите си, представителят не може да бъде незапознат с дейността на търговеца, тъй като това би обезсмислило присъствието му и би довело до отпадане на основанията за представяне на виза за продължително пребиваване, т.е. би се достигнало до идентичен на предизвикания в оспореното пред съда заповед правен резултат. При пълната неинформираност на лицето относно дейността на представляваното от него търговско дружество, следва да определи като обоснован извода, че правото на пребиваване е предоставено въз основа на неверни данни, а именно за осъществявана дейност по търговско представителство на реално функциониращо търговско дружество с действителна търговска дейност на територията на страната. Безспорно установените в хода на производството обстоятелства водят до единствено възможен извод, че Р. А. не е запознат с точен адрес на търговското представителство, мястото на осъществяване на дейността, партньори, клиенти, продукти, а от там и че дейността по търговско представителство е само формално регистрирана, без реално такова представителство да се осъществява. Заповедта е надлежно и достатъчно мотивирана, като издателят е възприел изцяло описаните такива в Докладна записка УРИ 5392Р 77/27.01.2025 г. Предвид описаното, настоящият съдебен състав напълно споделя изложените в решението на съда изводи за липса на допуснати при издаване на оспорената заповед съществени нарушения на административно - производствените правила или несъобразяване с приложимите материалноправни норми, които да водят до незаконосъобразност на административния акт и до необходимост от отмяната му. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от естеството на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,