Решение № 10048 от 9.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Михалков от [населено място], област Перник, чрез процесуалния представител адв. Р. Кавазова срещу Решение 253/08.12.2021 г., постановено по адм. дело 423/2021 г. на Административен съд Перник. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и да се присъдят направените разноски. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Перник изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки за възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Перник е отхвърлил жалбата на В. Михалков против Решение [номер] от 13.08.2021 г., издадено от директора на ТП на НОИ Перник, с което е оставена без уважение жалба срещу разпореждане [номер]****/11.06.2021 г. на длъжностно лице по чл. 98а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, с което е отменено разпореждане [номер]/13.01.2015 г. и всички последващи разпореждания на В. Михалков да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/, както и е разпоредено неоснователно получените суми за пенсия да се възстановят от лицето, като неоснователна, и са присъдени разноски. Съдът е приел, че при отпускането на ЛПОСВ от 2015 г. не е доказано наличие на основание по §4, ал. 1 от Преходни и заключителни разпоредби /ПРЗ/ на КСО - изискване за осигурителен стаж от 10 години за първа категория труд. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че В. Михалков е поискал отпускането на ЛПОСВ със Заявление вх. МП-27917 от 08.10.2014 г. С разпореждане [номер] от 13.01.2015 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване /ПО/ при ТП на НОИ Перник на лицето е била отпусната пожизнено такава за общ осигурителен стаж превърнат по чл.104 от КСО към трета категория труд 45 г. 00 м. 21 д., а именно: първа категория труд 10 г. 00 м. 20 д., осигурителен стаж от трета категория труд 28 г. 03 м. 18 д. Недоволен от издадения административен акт, Михалков е обжалвал и е последвало издаването на разпореждане по реда на чл. 99, ал. 3 на длъжностно лице, като личната му пенсия е била изменена пожизнено с формиран индивидуален коефициент 0.885. Поради образувано досъдебно производство 472020 г. в Първо районно управление към ОД на МВР, с разпореждане [номер]**** от 16.04.2020 г. личната пенсия на В. Михалков е била спряна на основание чл. 95, ал. 2 от КСО, тъй като досъдебното производство е с преюдициален характер относно отпуснатата такава. С разпореждане [номер]****/11.06.2021 година на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. а от КСО, е отменено разпореждане [номер]****/13.01.2015 година и всички последващи разпореждания на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО, като на В. Михалков е било отказано отпускането на ЛПОСВ. Пенсията е била отпусната при зачитане на осигурителен стаж от представено удостоверение, образец УП-30, изх. 174 от 15.05.1986 г. Заеманата длъжност е извозвач на гореща шлака леярен цех за времето от 03.07.1967 година до 13.03.1971 година - 03 г., 08 м. и 10 дни, и на същата длъжност, за времето от 20.05.1974 година до 30.09.1980 година - 06 г., 04 м. и 10 дни. В приложената трудова книжка 325 от 16.07.1973 година липсват записи за горепосочените периоди като такива са отразени в самостоятелно издадена трудова книжка изх. 626, записано, че е била издадена на 03.07.1967 година. С издаденото разпореждане е било прието, че на лицето не следва да му бъде отпусната ЛПОСВ, тъй като не е отговарял на кумулативно изискуемите предпоставки, обективирани в §4, ал. 1 от ПЗР на КСО и е било постановено неоснователно получените суми за пенсия за бъдат възстановени на основание чл. 114, ал. 1 от КСО. Недоволен от издадения административен акт, В. Михалков е подал жалба до горестоящия административен орган, като в срока по чл. 117, ал. 3, директорът на ТП на НОИ Перник е издал решение [номер]/13.08.2021 г. с което е отхвърлил жалбата на Михалков като неоснователна и е потвърдил обжалваното разпореждане като законосъобразно и правилно. Разпоредбата на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО сочи, че до 31.12.2015 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. В чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ се посочва как се установява осигурителният стаж - това са данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец и осигурителния доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски - данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Тези документи според ал. 3 се издават въз основа на разплащателните ведомости, други разходоправдателни документи и договори за възлагане на труд. В случаите, когато документите по ал. 3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и осигурителния доход. Анализът на разпоредбата води до извода, че документите по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 НПОС се издават с цел доказване на осигурителен стаж и доход, и се ползват с тази доказателствена сила до оборването им по предвидения в закона ред и актове. Било е направено запитване от страна на ТП на НОИ Перник, изх. 1056-13-66 от 22.03.2021 г., до ПГЕМП Христо Ботев , гр. Перник като с писмо вх. 1056-13-66#1 от 23.03.2021 г., директорът на гимназията е уведомил институцията, че съгласно книгата за зрелостна ведомост Михалков е записан на 22.06.1966 г. I курс, специалност Геология и проучване на полезни изкопаеми , дневна форма на обучение, като е завършил IV курс през учебната 1969/1970 година. В хода на съдебното производство е оборена доказателствената сила на Удостоверение обр. УП-30 изх. 174 от 15.05.1986 г., тъй като в документа са установени несъответствия между периодите, когато жалбоподателят е работил там при условията на първа категория труд и момента, когато е бил учащ на дневна редовна форма на обучение в ПГЕМП Христо Ботев . Част от периода В. Михалков е бил и лице, ненавършило 18 години, като в момента на спорния период за положен трудов стаж от първа категория труд е действала изрична забрана за възлагане на особено тежка и вредна за здравето работа арг. от чл. 112 от КТ от 1951 г. (отм.). Налице са достатъчно данни, за да се направи обоснован извод, че осигурителен стаж в този период не е придобит. Видно от фактите по спора е, че за В. Михалков не са налице кумулативно изискуемите основания за отпускане на пенсия по този ред, което законосъобразно е мотивирало пенсионните органи да издадат отказ за отпускането й. По изложените съображения атакуваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно постановено следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на жалбоподателя следва да бъдат присъдени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,