Решение № 1245 от 5.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13498/2015 г.

Решение № 1245 от 5.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13498/2015 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 459, ал. 9 ИК във връзка с чл. 208-228 АПК. Образувано е по частна жалба на ПП "БСП" срещу определение № 1138 от 5.11.2015 г. на Административния съд - Пазарджик, постановено по адм. д. № 773/2015 г., с което жалбата й срещу Решение № 328-МИ от 26.10.2015 г. на Общинската избирателна комисия (ОИК)-Пазарджик, с което са обявени резултатите от проведените на 25.10.2015 г. избори за общински съветници за община Пазарджик, е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима и производството по нея е прекратено. В частната жалба се съдържа оплакване за неправилност на определението, като се навежда довод за неправилно приложение от съда на чл. 62 ГПК. По изложените съображения в нея частният жалбоподател моли, определението да се отмени. По делото е постъпил писмен отговор от адвокат Лиляна Шикова-пълномощник на Александър Кирилов Шопов, заинтересована страна, в който се съдържа становище за неоснователност на частната жалба и правилно приложение на материалния закон от страна на съда. По изложените съображения в него и в представените писмени бележки процесуалният представител на Александър Шопов моли, определението на съда да се остави в сила. Производството по делото е образувано и по касационна жалба, подадена от адвокат Крум Иванов - пълномощник на Спас Димитров Иванов срещу решение № 664 от 13.11.2015 г. на Административния съд-Пазарджик, постановено по същото дело, с което е потвърдено решението на ОИК-Пазарджик за избор на общинските съветници в община Пазарджик. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се сочат и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че съдът неправилно е приел наличието на хипотезата на чл. 441, ал. 2 ИК, а според касаторът е била приложима хипотезата на чл. 445, ал. 5 относно извършените поправки в оспорения секционен протокол. Твърди се освен това, че съдът не е извършил преброяване на бюлетините от Секционната избирателна комисия (СИК) - Хаджиево, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което се аргументира и с показанията на разпитаната свидетелка. Освен това адвокат-пълномощникът в становището си пред съда счита, че присъдените разноски, които касаторът следва да заплати са в нарушение на чл. 143 АПК, като оспорва решението и в тази му част. По изложените съображения в касационната жалба адвокат-пълномощникът моли, съдът да отмени съдебното решение и постанови друго, по съществото на спора. Алтернативно иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, като в тях се дадат задължителни указания за преброяването на бюлетините и приложението на чл. 459, ал. 10 ИК. Претендира присъждането на разноски, за направата на които представя договор за правна защита и съдействие. От адвокат Лиляна Шикова-пълномощник на Александър Шопов-заинтересована страна е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. В него са направени твърдения опровергаващи тези, в касационната жалба. По изложените съображения в него и в представените писмени бележки адвокат Шикова моли, касационната жалба да не се уважава. Прави и искане за присъждане на направените разноски, за които представя договор за правна защита и съдействие. Ответната страна - ОИК-Пазарджик и заинтересованите страни не вземат становище по частната и касационната жалби. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на частната жалба. Намира определението на съда за правилно и законосъобразно, като сочи, че хипотезата на чл. 62, ал. 2 ГПК изключва подаването на жалба по електронен път. Относно решението на съда, прокурорът също дава заключение за правилността му. Намира касационната жалба за неоснователна, като излага аргументи по всеки един довод в касационната жалба, който намира за неоснователен. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира частната жалба и касационната жалба за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в преклузивните срокове. В частната жалба срещу прекратителното определение на съда е направено искане за възстановяване на пропуснатия срок. По това искане съдът се е произнесъл с определение № 1178 от 16.11.2015 г., като е оставил искането без уважение. Позовал се е на разпоредбата на чл. 161, ал. 1 АПК, като е посочил, че искането е било немотивирано. Към него не са били изложени особени непредвидени обстоятелства или такива, които се дължат на поведението на администрацията, а просто е било заявено искане за възстановяване на пропуснат срок за обжалване. При липсата на която и да е от двете хипотези на посочената норма, правилно съдът е отхвърлил искането за възстановяването на пропуснатия срок за обжалване на решението на ОИК-Пазарджик. Частната жалба на ПП "БСП" срещу определението на съда, разгледана по същество е неоснователна. Между страните не се спори, а това се установява и от приложените писмени доказателства, че жалбата е подадена по електронен път, както до съда, а така също и до ОИК-Пазарджик. Не се спори и относно това, че жалбата до съда е постъпила по електронен път на 3.11.2015 г. в 20:41 часа или след края на работното време на деловодството на съда. При това фактическо установяване правилни и законосъобразни са изводите на съда за приложимост на чл. 62, ал. 1 ГПК. Подаването на жалба е процесуално действие, което страната следва да извърши в работното време на съда. Изключението е предвидено в ал. 2, когато жалбата е подадена по пощата или подаването е в друг съд или прокуратура. Изрично е посочено от законодателя, че двете изключения не се отнасят за подадена жалба по електронен път. Такава е и практиката на Върховния административен съд например в определение № 7262 от 29.05.2014 г. по адм. д. № 5978/2014 г. на 5-членен състав. При служебно извършената проверка за процесуалната допустимост на жалбата, правилно съдът е приел, че тя е била процесуално недопустима, като подадена след изтичането на преклузивния срок, поради което я е оставил без разглеждане и е прекратил образуваното съдебноадминистративно производство по нея. Касационната жалба, разгледана по същество също е неоснователна. В развилото се производство съдът е приел, че жалбата срещу решението на ОИК-Пазарджик, е неоснователна, поради което го е потвърдил. За да постанови този резултат съдът е приел за предмет на спора решението на ОИК-Пазарджик, в което са били отразени резултатите от проведения избор за Коалиция "Тодор Попов ЗА Пазарджик" - резултатите от броя на преференциите за кандидатите на коалицията. Оспорването е било конкретизирано, че се отнася за резултатите от протокола на СИК-Хаджиево, който протокол е бил оспорен и то относно съдържанието му на страници 9 и 10. На стр. 9, на която срещу колоната на ред осми (номера на коалицията) са отразени номерата на кандидатите й, и броя на получените преференции за всеки един от тях, жалбоподателят е твърдял, че за него е имало избиратели които са гласували преференциално, докато под неговия номер 3 няма нито една отбелязана преференция. По повод на заявеното оспорване на съдържанието на секционния протокол, съдът е изложил мотиви в проведеното съдебно заседание на 4.11.2015 г., като е посочил, че исканията за преброяването на действителните и недействителните бюлетини, отразяващи вота на избирателите, не следва да се уважава, поради това, че секционният протокол е подписан от неговите членове, без забележки и особени мнения, без да има спорове между членовете относно действителните и недействителните бюлетини, без постъпили жалби и при спокойно протичане на изборния ден. По направеното оспорване на авторството на подписите, съдържащи се на стр. 9 от секционния протокол, под бележката "поправката е наша", съдът е открил производство на основание чл. 193 ГПК и е допуснал графологична експертиза. От заключението й е приел за установено, че само два от деветте подписа са на членове на секционната избирателна комисия, а именно на председателя й Благо Величков Манчев и на секретаря Деян Иванов Иванов. Всичките членове на СИК са подписали протокола на стр. 1 и 12, а останалите седем подписа на стр. девет не могат да се идентифицират. Не е могъл да се идентифицира и подписът на Гергана Маринова Кашева, поради слабото му изражение. При това фактическо установяване съдът е направил извод, че оспорването е частично доказано с оглед на заключението на експерта, както и с оглед на показанията на свидетелката Спаска Стоилова Ваклинова-член на СИК-Хаджиево, която е заявила в първата част от показанията си, че след подписването му протоколът е бил занесен в ОИК-Пазарджик от председателя, заместник-председателя и секретаря на комисията. Съдът е приел, че се касае за извършена поправка на очевидна фактическа грешка, след обявяване на изборния резултат при условията на чл. 441, ал. 2 ИК, а неподписването му от чл. на комисията не го прави недействителен, според ал. 5 на същия член. Оспорването на останалата част от протокола на стр. 9 е прието за неоснователно. Направените поправки в тази страница на протокола на СИК-Хаджиево касаят отразеният брой преференции за кандидатите на коалицията под № 8 и № 12. Разликата между първоначално съставеният протокол и този, предаден в ОИК, че за кандидата под № 12 първоначалното отбелязване е 3, който брой в протокола, предаден в ОИК е 4. Тази поправка не се отнася до кандидата под № 3-името на жалбоподателя Спас Иванов. Съдът отново е изложил съображенията си, по които е отказал повторното преброяване на бюлетините на СИК-Хаджиево, поради това, че протоколът е подписан от всичките му членове, без забележки и особени мнения, без спорове по реда на чл. 438, ал. 3 ИК, при липсата на жалби и при спокойно протичане на изборния ден. Съдът е изложил мотиви и защо не давя вяра на показанията на свидетелката Спаска Стоилова Ваклинова, при втората част от разпита й. Посочил е, че нейните показания, като чл. на СИК, която е извършвала преброяването на преференциалните гласове за Спас Иванов, и че за него била преброила около 30 броя преференциални гласове се изключват от останалите писмени доказателства. Тя е подписала секционния протокол без особено мнение, възражение или забележки, поради което съдът е приел, че резултатът от преброяването на преференциите за жалбоподателя е бил такъв, какъвто е отразен в секционния протокол. Протоколът на СИК-Хаджиево е официален удостоверителен документ, чиято материална доказателствена сила не е опровергана, поради което показанията й са изключени като доказателство. По така изложените мотиви съдът е приел обжалването на резултатите в решението на ОИК-Пазарджик за неоснователно, поради което е и потвърдил решението. С оглед на изхода на спора съдът се е произнесъл и по направените искания за разноски. Относно искането на заинтересованата страна Александър Кирилов Шопов за присъждане на направените от него разноски и с оглед на изхода на спора съдът на основание чл. 143, ал. 3 АПК е осъдил жалбоподателя да му ги заплати. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът правилно е възприел фактите по спора относно приетите от него писмени доказателства, обсъдени ведно със заключението на вещото лице и свидетелските показания. Неоснователно е твърдението, че поправката на секционния протокол е била извършена в ОИК, при предаването му, поради което е била приложима хипотезата на чл. 445, ал. 5 ИК. Това твърдение се опровергава както от самия секционен протокол, чиято материална доказателствена сила не е била оборена, а така също и от свидетеля Василев, който като чл. на ОИК-Пазарджик е приел и обработил секционния протокол на СИК-Хаджиево. В показанията си той посочва, че при обработката на протокола след подаване на данните му в компютъра, не е имало отразяване на грешки при контролите и проверката му е минала успешно. Неоснователно е и оплакването, че съдът като не е допуснал преброяването на бюлетините от СИК-Хаджиево е извършил съществено процесуално нарушение, което се мотивира и с показанията на свидетелката Спаска Ваклинова, относно преброените от нея 30 броя преференциални гласа за жалбоподателя Спас Иванов. Настоящият състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд, че тази свидетелка, която е и чл. на СИК-Хаджиево, е подписала секционния протокол без особено мнение и без забележки или каквито и да било възражения. След като свидетелските й показания в тази им част са изключени, по изложените мотиви от съда, при липсата на каквито и да било други данни, сочещи на спорове между членовете на СИК по чл. 438, ал. 3 ИК или особено мнение, недопускане на искането за повторното преброяване на бюлетините не е съществено процесуално нарушение. В този смисъл е и т. 6 от решение № 9 от 26.11.2009 г. на КС по к. д. № 8/2009 г. на Конституционния съд на Република България. Според него повторно преброяване на гласовете би могло да се допусне, ако от протоколите на секционните избирателни комисии е видно, че съществуват спорове между членовете на СИК за резултатите от гласуването. Неоснователно е и оплакването, че съдът неправилно бил тълкувал чл. 451, ал. 4 ИК. Следва да се посочи, че протоколът на ОИК-Пазарджик не е оспорен като официален удостоверителен документ. На първо място нормата се отнася за протокола на ОИК, а не за СИК, чийто протокол е оспорен. На следващо място въвеждането в касационното производство на нови доводи за първи път е недопустимо, поради което оплакването е неоснователно. Твърдението, че протоколът на СИК-Хаджиево, в частта му на стр. 9 и 10, бил подписан в нарушение на изискванията на ИК, което сочело, че поправката относно броя на преференциите била направена в нарушение на закона е защитна теза на касатора и не може да обоснове порок на проведените избори до степен на невъзможност да се установи действителната воля на избирателите. Неоснователен е и доводът, че съдът неправилно бил присъдил разноски в полза на заинтересованата страна. Решението в тази част е в съответствие с чл. 143, ал. 3 АПК. По изложените съображения съдебното решение е правилно и законосъобразно, а касационната жалба срещу него е неоснователна. С оглед на изхода на спора искането на касатора за присъждане на направените разноски следва да се остави без уважение на основание чл. 143, ал. 4 АПК. Искането на адвокат-пълномощника на заинтересованата страна за присъждане на разноски следва да се уважи, тъй като искането е направено своевременно и е доказано, че разноските са направени. Спас Димитров Иванов следва да бъде осъден да заплати на Александър Кирилов Шопов разноски в размер на 500 лв. На основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение