Решение № 2097 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2059/2018 г.

Решение № 2097 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2059/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на И. Павлова против решение № 2300/21.12.2017 г., постановено по адм. дело № 1526/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против Решение № 2153-15-91/19.05.2017 г. на директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив, в частта, с която е потвърдено Разпореждане № [номер] /прот. № 2142-15-15 от 21.03.2017 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ-гр. Пловдив, в частта, с която е отменено разпореждане № 2181/21.02.2000 г. и всички последващи го. Касаторът навежда доводи за необсъждане от първоинстанционния съд в съвкупност на всички релевантни по делото доказателства. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на съдебни разноски, в съответствие с представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът – директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – гр. Пловдив, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира, че първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка в пълнота, събирайки всички допустими и относими доказателства, въз основа на което жалбата обосновано е отхвърлена. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно, като постановено в съответствие с материалния закон, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и обосновано, поради което счита, че същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема за установено следното: Предмет на обжалване в първоинстанционното производство Решение № 2153-15-91/19.05.2017 г. на директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив, в частта, с която е потвърдено Разпореждане № [номер] /прот. № 2142-15-15 от 21.03.2017 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-гр. Пловдив, в частта, в която на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО е отменено разпореждане № 2181/21.02.2000 г. и всички последващи го. С разпореждане № 2181/21.02.2000 г. на И. Павлова е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) пожизнено по чл. 2, ал. 1 от ЗП (отм.); , чл. 46а от ЗП и § 25 ЗИДЗП/1996 г., считано от 01.06.1999 г., при навършена възраст 53 г. 08 м. 07 дни. Размерът на пенсията е определен от брутно трудово възнаграждение за времето от 01.01.1982 г. до 31.12.1984 г. - 20 026. 00 лева, и брутно трудово възнаграждение за времето от 01.01.1997 г. до 31.05.1999 г. - 8 912 000. 00 лева, индивидуален коефициент 2. 386 и осигурителен стаж от 26 г. 09 м. 12 дни, зачетен по условията на втора категория труд. На основание § 7 от ПЗР на КЗОО от 01.01.2000 г. личната пенсия за ОСВ е преизчислена при осигурителен стаж от втора категория 14 г. 07 м. 10 дни, осигурителен стаж от трета категория 17 г. 10 м. 27 дни, общ осигурителен стаж на основание чл. 104 КСО превърнат към трета категория 36 г. 02 м. 02 дни. Във връзка с направен преглед на пенсионните досиета е преценена необходимост от проверка законосъобразността на отпуснатата на Павлова пенсия. За целта с писмо изх. № К-23446/23.05.2013 г. от лицето е изискано да представи оригиналните документи за стаж, тъй като същите, представени при отпускане на пенсията не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка и се връщат на лицата, съгласно изискванията на НПОС. Павлова не представя исканите документи. С декларация вх. № К-4964/29.05.2013 г. декларира, че не съхранява документи за стаж, като същевременно посочва периоди и осигурители, при които е придобила стажа си. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че в хода на административното производство по несъмнен начин е установено наличието на хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО, което представлява основание за съответно изменение/отмяна на разпорежданията за отпускане и изменение на пенсия. Обоснован е извод, съобразно който, както в рамките на административното производство, така и на съдебното, Павлова не представя други документи, удостоверяващи положен от нея стаж, извън представения такъв и зачетен от пенсионния орган, поради което заключението на административния орган за наличието на хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО е неопровергано. Върховният административен съд – шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Пловдив, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Неотносими към спорния предмет са развитите съображения във връзка с унищожаването на оригиналното пенсионно досие и реда за възстановяването му. С писмо изх. К – 23446/23.05.2013 г. на началник на Сектор "ПО", оспорващата е било надлежно уведомена за извършваната проверка на пенсионните досиета, която по своята правна природа представлява административно производство по чл. 108, ал. 1, т. 1 КСО. Съгласно тази норма, контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения имат право да проверят всички физически и юридически лица за дейността, възложена на Националния осигурителен институт. За извършване на проверките те имат право на свободен достъп до работните помещения и обекти. Следователно по силата на разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО, е допустимо и законосъобразно контролните органи при ТП на НОИ да извършват ревизиране и проверка на пенсионните преписки по всяко едно време, независимо от изтеклия период, независимо от наличието или липсата на съмнение и независимо от наличието или липсата на външни сигнали или обективни индикации. В тази връзка са и нормите на глава четвърта от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт. Според чл. 108, ал. 2 КСО, физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи на Националния осигурителен институт исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт. Предвид цитираните специални правни норми, неправилно е становището на касатора, че възстановяването на пенсионното досие е следвало да бъде извършено по реда на Правилника за администрацията на съдилищата. С оглед текстовете на чл. 98 и 99 КСО, уреждащи отпускането и изменението на пенсиите, законосъобразно е административното производство да приключи с акт на длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване. Пенсионното досие се съставя на основание чл. 9, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. В него се прилагат заявлението за пенсия, документите за осигурителен доход, лични декларации, всички последващи заявления и жалби на лицето, постановените актове и пр. Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС, стажът се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. След отпускането на пенсиите трудовите книжки (те съдържат вписвания относно заеманата длъжност и се ползват с придадената им от чл. 347 от Кодекса на труда официална удостоверителна сила относно вписванията в тях) се връщат на лицата. Документите за осигурителен стаж и осигурителен доход по утвърден образец, съхранявани в досието, се издават от осигурителите по реда на чл. 40, ал. 2 и ал. 3 от НПОС въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Липсата на оригиналното пенсионно досие не е пречка за възстановяване на документите по обр. 2 и обр. 3, като се използват вписванията в запазените ведомости (съдържащи вписвания в графите длъжност, работни дни и трудово възнаграждение). От събраните в рамките на административното и съдебно производство доказателства се установява наличието на хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 2 б. "г" от КСО, в относимата редакция, което се явява основание за отмяна на разпорежданията за отпускане и изменение на получаваната от касатора пенсия. Жалбоподателката не установява осигурителния стаж, при който стаж е отпусната и изплащана пенсията на лицето за осигурителен стаж и възраст по разпореждане № 2181/21.02.2000 г. включително и такъв, извън зачетения с процесните административни актове. Не се установява и наличието на необходимия осигурителен стаж от втора категория труд, даващ право на лицето на ранно пенсиониране. Стажът на жалбоподателката е установен въз основа на саморъчна декларация от 29.05.2013 г., представени от нея документи и снабдени служебно такива в развилото се административно производство, в т. ч. и пред контролиращия административен орган. Предвид горното, се налага извода, че в изпълнение на разпоредбите на чл. 35 АПК и чл. 36 АПК, преди да пристъпи към издаването на индивидуалния административен акт, административният орган е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, като са обсъдени и възраженията на страната. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Неоснователно е твърдението на касатора досежно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, при преценка на доказателствата. Депозираните с молба вх. № 1029-15-19-198#1/13.10.2017 г., допълнително документи представени/снабдени служебно след постановяване на административните актове са част от друго административно производство и по-конкретно това по повод на отменителната част на процесното решение на Директора на ТП на НОИ — Пловдив. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд не ги е ценил. Горното е съобразено от процесуалния представител на оспорващата, който видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание на 07.12.2017 г., моли да се отрази, че представените в предходните съдебни заседания доказателства са относими към предмета на друго производство. За прецизност следва да се отбележи, че Удостоверение изх. № 14/12.04.2017 г. от АД "Явор - ИД", гр. Асеновград е анулирано. От писмо изх. № 26-00-49/06.07.2017 г., издадено от гл. секретар на Централен кооперативен съюз, се установява, че Удостоверение № 14/12.04.2017 г. не е издадено от ЦКС. Неоснователни са възраженията на касатора досежно мотивите на първоинстанционния съд по отношение на събраните гласни доказателства, чрез разпита на двама свидетели за установяване на условията на полагания труд от жалбоподателката за периода 01.10.1972 г. -15.10.1979 в ЦКС Коопизкупуване гр. Асеновград и 22.09.1982 г. -06.04.1986 г. в Завод "Я." гр. Асеновград. Положеният от Павлова труд за посочените периоди е зачетен по официален документ: трудова книжка № 69/16.11.1966 г., а съгласно чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК е недопустимо посредством свидетелски показания да се опровергава съдържанието на официален документ. Необосновани са възраженията на касационната жалбоподателка относно твърдяното несъответствие между зачетения от административния орган стаж от втора категория в Окръжно пътно управление – 1 г. 10 м. и 16 дни и вписването в трудовата книжка за прослужено време при същия осигурител – 2 г. 10 м. и 16 дни. Целият стаж на жалбоподателката в тази организация е 02 г. 10 м. и 16 дни /от 15.10.1979 г. до 06.09.1982 г./, като част от него и по-конкретно периодът от 15.10.1979 г. до 31.08.1981 г. е зачетен при условията на втора категория. По отношение на периода – от 01.09.1981 г. до 06.09.1982 г., положенията труд на длъжност "организатор поддържане на текущ ремонт" не са налице основания за зачитането му при категория, различна от трета. Не са представени доказателства за специфични условия на труд и изпълнени трудови функции, каквито са регламентирани в ПКТП, за да бъде зачетен този стаж за втора категория труд (л. 58 от преписката). Предвид горното, касационната инстанция намира, че първоинстанционното решение е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Оспореното административно решение, което е предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 от КСО и потвърденото с него разпореждане са издадени при спазване на материалния закон. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, И. Павлова следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ – Пловдив съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,