Решение № 8355 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10930/2012 г.

Решение № 8355 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10930/2012 г., III о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Ветрино, подадена чрез процесуалния представители юрк. Конаков против решение № 1974 от 20.07.2012 г., постановено по адм. дело № 2275/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е прогласена нищожността на решение № 234 от 28.11.2008 г. на същия колективен орган. В жалбата са развити доводи за недопустимост на обжалваното решение, тъй като протестът срещу оспорения административен акт неправилно е подаден от прокурор от Районна прокуратура - гр. Провадия, вместо от прокурор от Окръжна прокуратура - Варна, както и поради липсата на правен интерес от оспорването, след като договорните отношения с наемателя са прекратени. На следващо място се излагат съображения за необоснованост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се обезсилване на обжалвания съдебен акт, а алтернативно - неговата отмяна и решаване на спора по същество, като се отхвърли подадения протест. Ответникът - прокурор при Районна прокуратура - гр. Провадия не изразява становище по касационната жалба Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд се развива по протест на прокурор от Районна прокуратура - гр. Провадия против решение № 234 от 28.11.2008 г. на общински съвет - Ветрино с искане за прогласяване на неговата нищожност. С обжалваното решение Административен съд - Варна прогласява нищожността на посоченото решение, с което е дадено съгласие да се отдаде под наем за срок от пет години чрез публичен търг недвижим имот - публична общинска собственост: язовир с № 000134, с площ от 454.600 дка, находящ се в землището на с. Доброплодно, общ. Ветрино, местност "Айля дере"; определена е първоначална тръжна цена и е възложено на кмета на община Ветрино да проведе публична тръжна процедура, като са определени и тръжни условия. За да постанови този резултат, съдът приема, че подаденият протест е допустим, а разгледан по същество - основателен. След задълбочен анализ на събраните по делото доказателства е направен обоснован извод, че протестираното решение е прието от компетентен орган - общински съвет Ветрино, в установената писмена форма, при спазване на предвидената в ЗМСМА процедура, но при съществено нарушение на материалния закон, обуславящо неговата нищожност, тъй като е постановено в противоречие с чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите (ЗК), при липса на материална компетентност за даване на съгласие язовирът да се предостави за ползване чрез провеждане на публичен търг за отдаването му под наем. С оспореното пред първоинстанционния съд решение общински съвет - Ветрино на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) във връзка с § 4, ал. 1 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване (ЗСН) и чл. 14, ал. 7 и ал. 8 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) дава съгласие да се отдадат под наем два язовира, единият от които се намира в землището на с. Доброплодно. По делото е безспорно установено, че този язовир е публична общинска собственост въз основа на изричното определяне на вида на собствеността съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в" от Закона за водите (ЗВ), както и по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОбС (АПОС № 162/05.10.2000 г.). Според чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК управлението на обекти - публична общинска собственост се извършва само чрез отдаването им на концесия. При правилно тълкуване на относимите материалноправни разпоредби, е направен извод, че в случая по отношение на язовира, предмет на оспореното решение, не са налице предвидените в чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в" от ЗВ изключения. Изложени са аргументирани съображения относно неприложимостта на хипотезите по § 3 и § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН, като въз основа на това е направен и извод, че отдаването на обекта под наем е изключено от приложното поле на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС. Обжалваното решение е допустимо и правилно. За да се приеме, че един административен акт е нищожен, то трябва да е лишен от съществен елемент на властническото волеизявление. При преценка валидността на административния акт основни са въпросите, свързани с компетентността на органа и формирането на неговата воля. В случая общинският съвет е единственият орган, който е компетентен да се произнесе по управлението и разпореждането с имоти, общинска собственост съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 8, ал. 1 от ЗОбС. Както правилно приема съдът, оспореното решение е прието от материално компетентния орган, при спазване изискванията за кворум и мнозинство. Общински съвет - Ветрино е и териториално компетентен орган, тъй като язовирът, предмет на решението, е публична общинска собственост на община Ветрино. Нищожност може да обуслови и наличието на изключително съществен порок на някое друго от изискванията за законосъобразност на административния акт, който да води до извод за липса на правно действие на същия. По делото е безспорно установено, че язовирът, предмет на оспореното решение попада в хипотезата на чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в" от ЗВ, същият е публична общинска собственост, не е включен в имуществото на търговско дружество и не е собственост на сдружение за напояване. В хода на съдебното производство общинският съвет не представя доказателства, които да установяват неговото предназначение. При тези данни обосновано съдът прави заключение, че язовирът не попада в кръга на обектите по § 3 от ПЗР на ЗСН, както и че в случая не намира приложение § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН, посочен като правно основание за приемане на оспореното решение. Аргументирана е констатацията, че общинският съвет взема решение, с което дава съгласие за отдаване под наем на язовира чрез търг, без да са били налице материалноправните предпоставки за това. В случая са изпълнени условията за предоставянето му на концесия. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че решението на съда, с което е обявена нищожността на решението на общински съвет - Ветрино относно отдаване под наем на язовир в с. Доброплодно е недопустимо поради произнасянето му по протест на прокурор от Районна прокуратура - гр. Провадия, вместо на прокурор от Окръжна прокуратура - Варна. За да приеме подаденият протест за допустим, правилно съдът се позовава на разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК, съгласно която прокурорът следи за спазване на законността на административния процес, като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни и съдебни актове. Нормата на чл. 83, ал. 3 от АПК предвижда прокурорът да подава протест само относно законосъобразността на административния акт, поради което и в съответствие с цитираните разпоредби прокурор от Районна прокуратура - гр. Провадия упражнява предоставеното право на протест срещу оспореното решение относно язовир в с. Доброплодно, с искане да се прогласи неговата нищожност, като това право не е ограничено със срок ( чл. 149, ал. 5 във вр. с чл. 168, ал. 3 от АПК). Правилно съдът приема, че протестът, подаден от представител на районна прокуратура е допустим, като се позовава на т. 1 от Тълкувателно решение № 4/16.07.2009 г. по тълк. дело № 2/09 г. на ОСС на ВАС. Този извод не се променя и от обстоятелството, че със заповед № 151 от 06.04.2012 г. на кмета на община Ветрино сключеният въз основа на оспореното решение и след проведената тръжна процедура договор за наем с предмет описания язовир, е прекратен. Въпросът за евентуалните вреди, които са настъпили за община Ветрино в резултат на предоставянето на обекта под наем, а не при спазване на Закона за концесиите, е неотносим при преценката относно валидността на взетото от общинския съвет решение, предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство. С оглед изложеното доводът за недопустимост на съдебния акт поради липса на правен интерес на прокуратурата е неоснователен. Не може да бъде споделено и оплакването за допуснато от съда нарушение на материалния закон. При правилно тълкуване и прилагане на действащите към момента на взетото решение материалноправни норми, съдът обосновава законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящия състав. Заключенията са направени въз основа на чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОбС, определящ вида на собственост на язовира, както и на чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в" от ЗВ, съгласно който същият е публична общинска собственост. Управлението му е възможно единствено чрез отдаването на концесия според чл. 20 от ЗВ и чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК. В случая общинският съвет, който е овластен с правото да се разпорежда и управлява язовирите - публична общинска собственост, не спазва условията и процедурата за предоставяне правото на ползване, регламентирани в Закона за концесиите. Като дава съгласие за отдаването на язовира под наем по реда на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС, което в съдебно заседание и в касационната жалба се мотивира с целесъобразност от финансово естество и бързина, колективният административен орган допуска съществено нарушение в приложението на материалния закон, което обосновава липсата на основен, определящ елемент на акта. Настоящият състав приема, че решението на общинския съвет е издадено без всякакво правно основание, което води до неговата нищожност. В случая не се касае за въпрос на оперативна самостоятелност и възможност за органа да избере едно от няколко възможни законосъобразни решения, а за точно и стриктно спазване на единствената, предвидена по отношение на този обект процедура за предоставяне на неговото ползване чрез концесия съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК. Ето защо, като прави извод в този смисъл първоинстанционният съд постановява законосъобразен и обоснован съдебен акт, а доводът в касационната жалба, че нарушенията на материалноправните разпоредби не са съществени и радикални, поради което евентуално обуславят унищожаемост на оспореното решение, е неоснователен. Действително няма законови критерии, които да разграничават нищожния поради материална незаконосъобразност акт от унищожаемия такъв. Проверката във всеки случай се извършва въз основа на конкретните обстоятелства по делото при съобразяване на целите и характера на обществените отношения, които законодателят регулира чрез съответните нормативни актове, в резултат на която се определя тежестта на порока. В настоящата хипотеза общински съвет - Ветрино допуска нарушение на материалния закон от такова естество, което по същество обуславя извод за липса на правно основание за взетото решение. Този порок е от категорията на съществените и води до нищожност на акта. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение