Решение № 831 от 24.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6516/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на В. Друмев с [ЕГН], пoдадена чрез адв. Костадинов, срещу решение 146 от 31.05.2023 г. по адм. дело 618/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) Р-04000421005280-091-001/30.05.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в частта, потвърдена с решение 84 от 26.08.2022 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - Велико Търново, с който на В. Друмев са определени задължения за внасяне по ЗДДФЛ в размер на 5 490.83 лв. и лихви - 2 968.24 лв. и ревизираното лице е осъдено да заплати на Национална агенция за приходите (НАП) - гр. София разноски по делото в размер 1 145.90 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според кастора съдът неправилно е приел, че РА е подписан надлежно с квалифициран електронен подпис. В тази насока се позовава на мотивите на Решение от 20.10.2022 г. пo Дело С-362/21 на СЕС, според които се приема, че за да се приеме че е налице подписване с КЕП, положените под документите електронни подписи трябва да отговарят на изискванията на член 3, точка 12 от Регламент 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. В касационната жалба са изложени съображения, че РА е незаконосъобразен, защото не са налице предпоставките за провеждане на ревизия по реда на чл. 122 ДОПК. Наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК се базира единствено на предположения, което е недопустимо. Неправилно съдът не е уважил изцяло претенцията на ревизираното лице, че към 01.01.2015 г. е разполагал с 32 000 лв. Твърди, че тези средства следва да бъдат обвързани само и единствено с ревизираното физическо лице. В противоречие със събраните в хода на административното производство доказателства, съдът не е кредитирал твърденията на ревизираното лице за възстановени му суми от трети лица във връзка с групови екскурзии, за електроенергия на гараж и жилище, и за откриване на партида в Овергаз. В обобщение, касаторът твърди, че решението е неправилно, защото е потвърдило немотивиран РА, издаден при неизяснена фактическа обстановка. РА е немотивиран, защото констатациите му почиват на необосновани предположения за недостиг на средства за извършване на разходи. Иска решението да бъде отменено като вместо него бъде постановено ново, с което бъде отменен РА. Евентуално, иска РА да бъде прогласен за нищожен. Претендира разноски по делото в размер на 2 977.67 лв., съобразно представен списък (л. 18). Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП Велико Търново, чрез юрк. Мундова, в писмен отговор оспорва жалбата. Твърди, че решението е правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 145.90 лв., съобразно представен списък (л. 12). Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: С оспорения пред административния съд РА на В. Друмев са определени задължения за внасяне в размер на 5 490.83 лв. и лихви в размер на 2 968.24 лв. за данъчни периоди от 01.01.2015г. до 31.12.2017г. върху годишни данъчни основи по чл.17 ЗДДФЛ С първоинстанционния съдебен акт съдът е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу РА. Съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването му. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице срещу РА, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният РА е валиден административен акт като издаден от оправомощени органи, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Съдът е кредитирал заключението на съдебната компютърно-техническата експертиза (СКТЕ) и е приел, че от същото се установява, че представените електронни документи (заповеди за възлагане на ревизия, ревизионен доклад и ревизионен акт) са подписани с валидни квалифицирани електронни подписи. По изложените съображения съдът е приел, че РА не е нищожен. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, възраженията на страните и заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза (СИЕ) и въз основа на тях е приел, че ревизията законосъобразно е извършена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, тъй като са налични предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Съдът е приел, че като начално салдо в паричния поток на ревизираното лице към 01.01.2015 г. правилно е приета сумата в размер на 27 000 лв., а в паричния поток на съпругата на ревизираното лице е призната за налична сума в размер на 5 000 лв., поради което е направил извод, че е уважена изцяло претенцията на Друмев, че към 01.01.2015 г. семейството му е разполагало с 32 000 лв. Съдът е обсъдил подробно показанията на разпитаните свидетели Д. Друмев братовчед на ревизираното лице и Е. Друмев - син на ревизираното лице, във връзка с извършването и заплащането на ремонт на покривна конструкция на недвижим имот в гр. Велико Търново, [улица], но е приел, че свидетелските показания са неубедителни, противоречащи си и в същите липсва конкретност, поради което не ги е кредитирал. В тази насока съдът е посочил, че ревизията не е отчела като разход за В. Друмев през 2015 г. направената инвестиция от 15 000 лв. за ремонт на покрива, поради което не следва да се включва в приходната част на баланса му връщането на тези средства. Направен е извод, че този подход на приходната администрация благоприятства ревизираното лице. По отношение на останалите твърдения на ревизираното лице за възстановени му суми от трети лица във връзка с групови екскурзии, за електроенергия на гараж и жилище, за откриване на партида в Овергаз и за получени през 2015 г. суми от продажба на цигли, съдът е споделил, както установената от решаващия орган фактическа обстановка, така и правните му изводи, изложени в решение 84 от 26.08.2022 г., поради което и с оглед липсата на нови доказателства в съдебната фаза е приел за излишно да ги преповтаря. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице по СИЕ, защото е приел, че от същото не се опровергават констатациите в РА, тъй като заключението във всичките му варианти ползва неаргументирани данни и хипотетични стойности за салда, парични постъпления и примерно посочени разходи. Въз основа на изложените съображения, първоинстанционният съд е приел, че е налице превишаване на разходите над приходите за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., която правилно е обложена с данък върху годишната данъчна основа по реда на чл. 17 ЗДДФЛ. Направен е извод, че обжалваният РА, в потвърдената му част с решението на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново е законосъобразен. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването на касатора, че РА е нищожен, тъй като не е надлежно подписан с квалифицирани електронни подписи (КЕП). В тази насока първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящият състав. Валидното подписване на РА с КЕП е фактически въпрос, който е бил спорен пред първоинстанционния съд. Съдът обосновано е кредитирал заключението на вещото лице по СКТЕ, с което категорично се установява, че изследваните електронни документи (ЗВР, РД и РА) са подписани с валидни квалифицирани електронни подписи, които отговарят на изискванията на чл.3, т.12 и чл.26 от Регламент (ЕС) 910/2014, които са придружени от квалифицирани удостоверения за КЕП по чл.3, т.15 от същия регламент. Позоваването от страна на касатора на Решение от 20.10.2022 г. пo дело С-362/21 на СЕС не променя направените изводи, защото процесният РА е валидно подписан с квалифицирани електронни подписи, а в производството по главното дело по дело С-362/21 е установено със заключения на вещи лица, че електронните подписи върху електронните документи, оспорени от жалбоподателя не са били квалифицирани електронни подписи по смисъла на член 3, точка 12 от Регламент 910/2014. Неоснователно е касационното оплакване за липса на основания за извършване на ревизията по особения ред, тъй като по делото са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК. В случая провеждането на ревизията по особения ред не се основава на предположения, каквито са наведените оплаквания от касатора. Правилно е прието от административния съд, че доказателствата за паричните постъпления и за осъществените разходи по периоди и отрицателната разлика между тях представляват данни за укрити доходи, което доказва, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Наличието дори на еднократно превишаване на разходите над приходите е основание за провеждане на ревизията по особения ред. Ревизираното лице е било надлежно уведомено по чл. 124, ал. 1 ДОПК, че ревизията ще бъде проведена по особения ред. Обосновано съдът е приел, че към 01.01.2015 г. семейството на жалбоподателя е разполагало със сумата в размер на 32 000 лв.. По делото не е било спорно, че на съпругата на ревизираното лице също е извършена ревизия и като начално салдо към 01.01.2015 г. за нея е прието, че същата е разполагала със сумата в размер на 5 000 лв., а за Друмев е призната като начално салдо сумата в размер на 27 000 лв. Няма основание сумата от 5 000лв. да бъде взета два пъти предвид в ревизиите на всеки от съпрузите, щом дадените обяснения от ревизираното лице по време на ревизията са, че семейството му е разполагало със сума в размер на 32 000 лв. към 01.01.2015 г., а не че само той е разполагал с тази сума. Наведените оплаквания в касационната жалба в тази насока са неоснователни и не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Настоящият състав споделя мотивите на административния съд във връзка с извършването и заплащането на ремонт на покривна конструкция на недвижим имот в гр. Велико Търново, [улица], както и с твърдения на ревизираното лице за възстановени му суми от трети лица във връзка с групови екскурзии, за електроенергия на гараж и жилище, за откриване на партида в Овергаз и за получени през 2015 г. суми от продажба на цигли, поради което препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК и не следва да ги повтаря. В тази насока в касационната жалба не са наведени конкретни оплаквания и възражения от касатора. Настоящият съдебен състав намира, че в тежест на доказване на ревизираното лице, при ревизията по чл. 122 и сл. ДОПК, е доказването на липса на превишаване на разходите над приходите за данъчни периоди 2015 г., 2016 г. и 2017 г. В настоящият случай ревизираното лице не е доказало тези обстоятелства. Неоснователно е и оплакването на касатора, че решението е неправилно, защото е потвърдило немотивиран РА, издаден при неизяснена фактическа обстановка. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства, ведно с показанията на разпитаните свидетели и заключенията на вещите лица по СКТЕ и СИЕ и въз основа на тях е стигнал до обосновани фактически и правни изводи. По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъди своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 145.90 лв. за касационното производство. Същото е съобразено с материалния интерес на спора и е изчислено въз основа на чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение