Решение № 7682 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6704/2024 г.

Производството е по чл. 246 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Б. Д. Д. от гр. София за отмяна на решение 4991 от 19.04.2024 г. по адм. дело 9372/2023 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменено решение 5435/21.08.2023 г. по адм. дело 976/2023 г. по описа на Административен съд - София-град и е отхвърлена жалбата на "Микелис 1919 България" ООД срещу решение 1040-21-17 от 11.01.2023 г. на директора на ТП на НОИ - София град. В искането за отмяна се излагат доводи, че в съдебно производство е разглеждан административен акт - задължителни предписания, който пряко влияе върху осигурителните и трудови права на искателя, но той е бил лишен от правото да участва в административното производство по издаване на задължителни предписания ЗД-1-21-01238493/17.11.2022 г., като и в съдебното производство по обжалването им. Моли да се отмени съдебния акт и делото да се върне за ново разглеждане. Ответникът директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София-град е представил възражение, в което излага доводи за недопустимост, алтернативно за неоснователност на искането за отмяна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Искането за отмяна е подадено в рамките на едногодишния срок по чл. 240, ал. 3 от АПК и от лице, което твърди, че атакуваното от него решение има сила и е неблагоприятно, поради което е допустимо, а разгледано по същество, е основателно по следните съображения: С решението на Върховния административен съд (ВАС) е отхвърлена жалбата на Микелис 1919 България ООД срещу решение 1040-21-17 от 11.01.2023 г. на директора на ТП на НОИ - София - град, с което са потвърдени задължителни предписания ЗД-1-21-01238493 от 17.11.2022 г., издадени от контролен орган по осигуряването в ТП на НОИ - София град, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. С тях са дадени предписания на "Микелис 1919 България" ООД да подаде декларация образец 1 с код "заличаване" на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за искателя Д., за периода от 12.09.2022 г. до 30.09.2022 г., включително с код вид осигурен "01". Извършването на проверка по разходите на Държавно обществено осигуряване (ДОО) по реда на чл. 108 от КСО касае контрол по спазването от осигурителите на нормативните актове по ДОО във връзка с дейността, възложена на НОИ, включително коректността на подаваните от осигурителя данни в Регистъра на осигурените лица, въз основа на които се отпускат и изчисляват паричните обезщетения. В някои решения на Върховния административен съд, се приема, че лицата, чийто данни са заличени, не са страна в производството по оспорване по административен и съдебен ред. В тези производства участва осигурителят, а не осигуреното лице. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от АПК, страни в административния процес могат да бъдат всеки гражданин, чиито права, свободи или законни интереси са, или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение, или за които те биха породили права или задължения. Заличаването на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО представлява заличаване на юридическите факти, че осигурено лице е считано за такова от осигурителя и НОИ. То пък е пряка последица от провежданото контролно производство от проверяващите лица от НОИ, които установяват, че осигурените лица не извършват трудова дейност, а това е обстоятелство, от което възниква качеството на осигурено лице и всички осигурителни права. При така развиващите се правни отношения е недопустимо в производство между осигурител и НОИ по повод заличаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО да не участва осигуреното/осигурените лица. Те имат самостоятелни материални права и следва да им се признае качеството на страни, за да се защитят по отношение на издадените във връзка с осигурителния им статус задължителни предписания, без да чакат настъпването на преките последици от последващи актове на НОИ, които отричат правата им. Лицето не е конституирано като страна в административния процес, въпреки че отговаря на изисквянията в чл. 15 от АПК, безспорно му се засягат законните интереси. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Съдът е длъжен да конституира страните служебно въз основа на преценката дали лицето е заинтересовано от спорните материални правоотношения. Разпоредбата на чл. 246 от АПК предвижда, че отмяна на съдебния акт може да поиска и лице, спрямо което административният акт има сила, макар и то да не е било страна в производството, какъвто е настоящият случай. Задължителните предписания се издават след нарочна процедура по установяване дали осигурителят извършва дейност, дали е спазил законовите изисквания по внасянето на осигурителни вноски и като се констатира, че той не е извършвал дейност, това води до следващия извод на органа, че лицата за които са подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО автоматично губят осигурителни права, поради заличаване на данните. Осигурените лица имат право да участват в контролното производство, за да докажат извършването на трудова дейност. Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК съдебното решение има сила за страните по делото, само в случаите, когато административният акт е отменен, решението има действие по отношение на всички. В конкретния случай оспореният акт не е изменен или отменен и има действие само спрямо страните. За да има има предвидимост и стабилност в съдебното административно производство следва първоинстанционният административен съд, на основание чл. 154 от АПК да конституира всички лица, чийто права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от съдебното решение. Основанието за отмяна, предвидено в разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от АПК, защитава правата на трети лица, за които съдебният акт, чиято отмяна се иска е неблагоприятен и които не са взели участие в делото, защото не са били конституирани в съответното качество, какъвто е настоящия случай. Правото на отмяна на влязло в сила решение възниква за неучаствало в делото лице при осъществяването на три условия: то да има гарантирано от закона право на участие в процеса, решението да разпростира правните си последици спрямо него и тези последици да са неблагоприятни. В настоящия случай, са налице определените в закона изисквания, а именно Б. Д. Д. разполага с гарантирано от закона право да участва в съдебното производство по административно дело 976/2023 г. по описа на Административен съд София-град и по образуваното пред ВАС адм. дело 9372/2023 г. и е следвало да е страна в производството по чл. 118 от КСО заедно с "Микелис 1919 България" ООД и директора на ТП на НОИ - София град. Решението, чиято отмяна се иска е неблагоприятно за искателя, самостоятелно и пряко рефлектира непосредствено върху правната му сфера. В този смисъл определение 2777 от 18.03.2025 г. по адм. дело 1899/2025 г., VІ отд. на ВАС, решение 7589 от 19.06.2024 г. по адм. дело 3563/2024 г., VI отд. на ВАС. По тези съображения, искането за отмяна на влялото в сила съдебно решение е основателно. С оглед изложеното, следва да се постанови отмяната на решението на ВАС и на основание чл. 248, ал. 1 от АПК, делото следва да се върне на първоинстанционния съд Административен съд София-град за ново разглеждане от друг състав от началото на съдебното производство, при съобразяване с указанията в мотивите на настоящото съдебно решение. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,