Решение № 12240 от 12.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8811/2018 г.

Решение № 12240 от 12.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8811/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Национално сдружение на частните болници", представлявано от председателя на Управителния съвет Н. Болтаджиев и от Сдружение "Център за защита правата в здравеопазването", представлявано от председателя на Управителния съвет С. Кацаров, чрез процесуален представител против решение № 5675 от 02.05.2018 г., постановено по адм. дело № 8057/2017 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), Второ отделение. С него е отхвърлена жалбата на сдруженията против Наредба № 6 от 03.11.2016 г. на Министъра на здравеопазването за утвърждаване на медицински стандарт "Ревматология", ДВ, бр. 93 от 23.11.2016 г. (Наредбата). По наведени доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което бъде отменена обжалваната Наредба. Оспорва се приетото от съда, че с приемането на Наредбата не са нарушени изискванията на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД) - чл. 1, ал. 1 и 3 и чл. 4, ал. 3, разпоредби, които изискват при административно регулиране да се вземат предвид разходите на лицата, извършващи стопанската дейност, необходими за спазване на въведените нормативни изисквания, което при приемане на Наредбата не е сторено, но не е отчетено от съда. На следващо място се сочи, че в мотивите за приемане на Наредбата липсва посочване на необходимостта от приемане на предвидените нормативни изисквания за различните нива на компетентност, липсва оценка за финансовата им тежест и такава за въздействието върху осъществяването на стопанската дейност, което обосновава извод за неспазване на ЗОАРАКСД. Оспорва се също така приетото от съда, че административният орган е спазил изискванията за излагане на мотиви при приемането на нормативния акт, както и че е налице финансова обосновка. Претендират се и присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. Ответникът - Министърът на здравеопазването, чрез процесуалния си представител и в представени от последния писмени бележки, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Предлага оспореното решение да бъде отменено и петчленният състав да се произнесе по същество като отмени Наредба № 6 от 03.11.2016 г. на министъра на здравеопазването за утвърждаване на медицински стандарт "Ревматология". Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт, от лица имащи правен интерес от оспорването му. Предмет на производството пред тричленния състав на ВАС е законосъобразността на Наредба № 6 от 03.11.2016 г. на Министъра на здравеопазването за утвърждаване на медицински стандарт "Ревматология". С обжалваното решение, тричленният състав е отхвърлил жалбата като е приел, че нормативният административен акт е издаден от компетентен административен орган, а именно министъра на здравеопазването, на основание законовата делегация по чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и в негово изпълнение, съответно при спазване на изискванията на чл. 65, ал. 2 от АПК. Съдът, въз основа на представените доказателства приема, че проектът на Наредбата е обсъден и одобрен на заседание на ръководството на министерството, проведено на 17.10.2016 г., видно от протокол № 51 от същата дата, като преди одобряването на акта от министъра, същият е публикуван в съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) на интернет страницата на министерството на 17.10.2016 г., ведно с мотивите за приемането му. Проектът е публикуван и на сайта на Министерския съвет в Портала за обществени консултации. След изтичане на срока за обсъждане е изготвен доклад от 03.11.2016 г., както и справка за постъпилите предложения. Всички материали са обсъдени на заседание на ръководството на министерството в изпълнение на разпореденото по чл. 66 от АПК, като предложенията са приети или отхвърлени с изложени мотиви по всяко от тях. Тричленният състав отхвърля възражението в жалбата, че при издаване на нормативния акт не са съобразени указанията на съда, дадени в решение № 7707 от 25.06.2015 г. по адм. дело № 1132/2015 г. на тричленен състав на Седмо отделение на ВАС, потвърдено с решение № 14167 от 22.12.2015 г. по адм. дело № 10536/2015 г. на Петчленен състав на ВАС, с което е отменена предходната Наредба № 15/2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Ревматология", поради неспазване на изискванията на чл. 28, ал 2 от ЗНА, като е посочил, че административният орган, независимо че цитираното решение не е било влязло в сила, се е съобразил с посоченото в същото относно спазването на процедурата за издаване на акта. В обжалваното пред настоящата инстанция решение правилно е отхвърлено възражението за нарушение на чл. 11, ал. 1 от ЗНА, както и възражението за необоснованост на административния акт, съставляващо нарушение по чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 28 от ЗНА, в редакцията от ДВ, бр. 46/2006 г. В тази връзка е посочил, че е налице обосновка на въведените изисквания, изложени в мотивите към акта, както и в писмо изх. № 33-УМБАЛ-158 от 17.10.2016 г. на заместник-министъра на здравеопазването. Отхвърлено е и възражението за липса на мотиви, което би представлявало нарушение на чл. 28, ал. 2 от ЗНА, понеже в цитираните два документа, както и в тези от преписката се съдържат мотиви относно причините, наложили приемането на стандарта, целите, които се поставят, финансовите и други средства, които са необходими за прилагането на новата уредба, очакваните резултати, както и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз, в която връзка е посочено, че с акта не се приемат разпоредби, свързани с изпълнение на правото на ЕС. Правилен е и изводът на тричленния състав, че направеното възражение за противоречие на акта с чл. 3, ал. 1 от ЗОАРАКСД осъществено чрез липсата на мотиви за финансовата тежест, която ще следва да понесат лицата, предоставящи медицинските услуги е неоснователно. Обосновано съдът счита, че с приемането на новия стандарт не е предвидено поемането на нови тежести, напротив въведено е облекчение за използване на високотехнологичната техника в клиниките и други подобни, както и че следва да се отчете спецификата на извършваната от медицинските заведения стопанска дейност, при която в по-голяма степен следва да се спазва баланса между стопанския и обществения интерес за опазване на здравето и лекуването на децата като силно уязвима група от населението. Въз основа на тези мотиви съдът приема, че актът е издаден и при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата. Обжалваното пред настоящия състав решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението, че съдът необосновано е отхвърлил възражението за издаване на Наредбата в противоречие с изискванията на ЗОАРАКСД, в частност с тези на чл. 3, ал. 4, във връзка с чл. 1, ал. 1 и ал. 3 от закона, изразяващи се в липса на вземане предвид на разходите на лицата, които ще са необходими за извършване на стопанската дейност при спазване на въведените нормативни изисквания. Няма спор, че лечебните заведение извършват стопанска дейност предвид действаща нормативна уредба, а именно чл. 3, ал. 1 от ЗЛЗ и § 1, т. 16 от Закона за здравното осигуряване, както и, че административните органи не могат да налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане на целите на закона. От доказателствата по делото не е установено с приетия нормативен административен акт да са наложени нови ограничения и тежести или да е необходимо влагане на допълнителни финансови средства от субектите на задълженията. Както в първоначалната, така и в касационната жалба се наведени доводи, че в мотивите на процесната Наредба липсват конкретни измерения за необходимостта от въведените изисквания за различните нива на компетентност, оценка на финансовата тежест, която ще понесат задължените лица при изпълнението й, тъй като за достигане на минималния брой са необходими не само допълнителни финансови ресурси, но и сгради, както и технически и човешки ресурси. При това следва да бъде съобразен и факта, че в жалбата не се сочи нито едно конкретно изискване, въведено с оспорения акт, което да налага изразходване на нов и/или допълнителен финансов ресурс, което правилно е отчетено от тричленния състав. Изложените доводи са неоснователни, тъй като с процесната наредба не се въвеждат нови лицензионен, регистрационен или уведомителен режим за дейността, не се завишават вече съществувалите и изпълнени от лечебните заведения изисквания в базисната регламентация. Противно на твърденията на жалбодателите от съдържанието на мотивите към Наредбата се установява, че е извършена преценка на финансовата тежест, като е посочено, че въвеждането на медицински стандарт "Ревматология" няма до доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет, а също и на дейността на лечебните заведения, понеже въведените изисквания допускат дейности по ревматология да бъдат осъществявани и в клиника/отделение по вътрешни болести или кардиология без да се разкрива обособена структура, като се ползва базата им. Също така стандартът допуска определен обем медицински дейности, необходими за провеждане на диагностично лечебния процес да бъдат осъществявани, както от самото лечебно заведение, така и по договор с друго лечебно заведение - § 4 от ПЗР на Наредбата. Неоснователно е възражението, че съдът не е преценил дейността на лечебните заведения като стопанска. Настоящият състав споделя разбирането, че лечебните заведения извършват стопанска дейност, която обаче е подчинена на по-различни правила предвид нейната специфика, като е необходимо да се съблюдава балансът между стопанския и обществения интерес по опазване на здравето. Правилно тричленният състав е приема, че в дейността на лечебните заведения и останалите стопански субект е налице различие, установено в законовата регламентация, различни изисквания и правила относно лечебните заведения и другите стопански субекти, предвид характера на дейността, осъществявана от тях. С нея се осъществява държавната здравна политика за осъществяване на основни конституционни права на гражданите по чл. 52 от Конституцията на Република България. Конституционният съд на РБ, в своето решение № 8/2016 г. по к. дело № 9/2015 г., също посочва спецификата на регламентацията и дейността на лечебните заведения, регулирана от ЗЛЗ, която дейност е свързана с разходване на публичен ресурс, а не е такава на действащи на свободния пазар субекти. В този случай икономическата свобода отстъпва пред необходимостта да се осигури постигането на приоритетната цел на здравеопазването - гарантиране на живота и опазване на здравето на гражданите, което е ярък израз на различието на лечебните заведения от останалите пазарни субекти Неоснователно е и възражението, че съдът необосновано е приел, достатъчност на мотивите към акта, като се е позовал на писмо на заместник-министъра на здравеопазването, в което също са изложени мотиви. Съобразно задължителното за съда тълкуване, дадено в ТР № 16/1975 г., на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и в съпътстващи издаването на акта документи, което е съобразено от тричленния състав, като е прието, че мотивите са изложени именно в такива документи. Липсва нарушение и на изискванията на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, в приложимата редакция - ДВ бр. 46/2006 г., понеже от доказателствата безспорно се установява, че проектът за Наредбата е публикуван, ведно с мотивите и доклада за срок от четиринадесет дни. Цитираната законова разпоредба не предвижда задължение за публикуване на всички документи от преписката, от които е видно волята на административния орган, а само на посочените в нормата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, което задължение е изпълнено. С оглед на така установеното, настоящият петчленен състав намира, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, а обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК касационните жалбодатели следва да бъдат осъдени да заплатят на администрацията при ответника съдебни разноски в размер на 200. 00 лв., представляващи възнаграждение за един юрисконсулт, определено по реда на чл. 36 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия