Решение № 4502 от 11.5.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Гарен ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Провадия, [адрес], представлявано от управителя Г. Неделчева, чрез процесуалния представител адв. Й. Панов, срещу Решение 668/19.05.2021 г., постановено по адм. дело 2619/2020 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт Р-03000320000834-091-002/21.08.2020 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 252/11.11.2020 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че ревизионният акт е незаконосъобразен, противно на постановеното от административния съд, тъй като не е доказано, от страна на приходните органи, да са налице основанията по чл. 122, ал. 1. т. 2 и т. 4 от ДОПК, които да обосноват протичане на ревизията по особения ред. По-конкретно твърди, че наличието на неосчетоводени фактури не означава, че дружеството е укривало приходи, а се дължи на пропуск. Оспорва и констатациите, че воденото счетоводство на дружеството не дава възможност за установяване на данъчната основа, подлежаща на облагане. Изразява несъгласие с определената средна продажна цена, като прави оплакване, че съдът не е съобразил заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата на дружеството за отмяна на ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. Г. Екимова, в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на атакуваното решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Варна е бил Ревизионен акт Р-03000320000834-091-002/21.08.2020 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 252/11.11.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени следните допълнителни задължения: за корпоративен данък за 2018 г. 2 566,56 лв. главница и 362,20 лв. лихви; за ДДС за данъчен период м.10/2018 г. 1 172,51 лв. главница и 210,42 лв. лихви; за данъчен период м. 11/2018 г. 4 647,50 лв. главница и 795,30 лв. лихви; за данъчен период м. 12/2018 г. 1 457,08 лв. главница и 236,79 лв. лихви; за данъчен период 01/2019 г. 181,67 лв. главница и 27,96 лв. лихви и за данъчен период м. 02/2019 г. 56,67 лв. главница и 8,28 лв. лихви. Общият размер на установените с ревизионния акт задължения възлиза на 11 722,94 лева. Установено е, че за ревизирания период основният предмет на дейност на дружеството е търговия с дърва за огрев. Гарен ЕООД е регистрирано по ЗДДС, считано от 15.02.2019 г. поради достигнат облагаем оборот. В хода на ревизионното производство, след извършен анализ на счетоводните записвания по сметки 501 Каса , 503 Разплащателна сметка и 304 Стоки , е установено, че дружеството не е отразило в счетоводството си 823 куб.м. дърва за огрев, закупени през 2018 г., на стойност 49 380,00 лв. по 7 броя фактури, издадени от Вилидж Холидейз ЕООД, като не се спори относно реалното извършване на доставката. Установено е и че цялото количество по неосчетоводените фактури е продадено през 2018 г. Отделно от това, е установено, че при завеждане на стоката дружеството е отразило отчетна стойност 50 лв. (без ДДС), вместо 60 лв. за куб.м. Извършен е анализ на всички продажби през 2018 г., които дружеството е реализирало, като е формиран извод, че средната продажна цена е 85,00 лв. Установено е още, с оглед счетоводните регистри, че дружеството е достигнало оборот за регистрация по ЗДДС към 30.09.2018 г., като е следвало да подаде заявление за регистрация до 07.10.2018 година. Въз основа на тези фактически установявания и на основания чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и при съобразяване с определената цена в размер на 85,00 лв. за куб.м. са определени процесните задължения по ЗДДС. За да определят на ревизираното лице задължения за корпоративен данък за 2018 г., приходните органи са установили, че неправилно данъчна загуба в размер на -1 977,05 лв., декларирана през 2016 г., е приспадната през 2018 г., а не през 2017 г., когато дружеството е декларирало печалба, противно на разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗКПО. По този начин и при установяване на неотчетени приходи от продажбата на дърва по фактурите, издадени от Вилидж Холидейз ЕООД, при установена продажна цена в размер на 85,00 лв. за куб.м. в общ размер на 69 955,00 лв., е определена годишна данъчна основа по ЗКПО за 2018 г. в размер на 34 995,13 лв., съответно дължимият данък е изчислен на 3 499,51 лв. След приспадане на вече внесения, задължението на дружеството по ЗКПО за 2018 г. е определено на 2 566,56 лева. В хода на съдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, частично кредитирана от съда и неоспорена от страните. Заключението на вещото лице потвърждава констатациите на приходните органи, че неправилно стоките са изписвани по цена 50 лв., вместо 60 лв., което е довело до натрупване на печалба по сметка 123 ( Печалби и загуби от текущата година ), а цената при заприхождаването ѝ е 60 лв., поради което по сметка 304 ( Стоки ) се натрупва стойност от стока, която реално я няма. Отделно от това, според експерта, в използвания от дружеството складов софтуер, стоките са отразявани количествено и стойностно, но в счетоводния софтуер само стойностно, поради което е невъзможно да се установи дали изписаните количества по счетоводни данни съответстват на количествата по фактурите за продажба, както и на тези, продадени на физически лица по ЕКАФП. Установено е, че дружеството не е отразило счетоводно фактурите, издадени от Вилидж Холидейз ЕООД, както и плащанията по тях. Средната продажна цена според заключението е определена на 80,64 лв. въз основа на данните от складовия софтуер. При така описаната фактическа обстановка, първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, е формирал извод за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт, като е отхвърлил жалбата на лицето. Изложени са мотиви, че в хода на производството са доказани обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, които обосновават протичане на ревизията и облагане на дружеството по особения ред. По отношение на установената от вещото лице средна продажна цена в размер на 80,64 лв., съдът е приел, че определената от органа по приходите в размер на 85,00 лв. се явява правилна, тъй като е формирана средно аритметично въз основа на установени продажни цени, а експертът е ползвал данни от складовия софтуер, а не счетоводни. Потвърдени са и констатациите относно непризнаване приспадането на данъчна загуба за 2016 г. през 2018 г., вместо, в съответствие с чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, през 2017 г. Прието е, че в действителност дружеството не е отразило закупения материал по фактурите, издадени от Вилидж Холидейз ЕООД, както и последващата му реализация, като правилно от приходните органи е установено укриване на приходи. Като правилно определени са възприети от съда и установените задължения за ДДС за периода м.10.2018 г. м.02.2019 г., като е посочено, че съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация до 07.10.2018 г., поради което правомерно е приложен чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. Постановено решение е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Съдът е изяснил фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и заключението по назначената експертиза и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Настоящият касационен състав, Осмо отделение, счита за доказано наличието на предпоставките за провеждане на ревизията по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, а именно наличие на укрити приходи или доходи и липса или непредставяне на счетоводна отчетност или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за облагане, поради което твърдението на касатора в обратния смисъл е неоснователно. По ЗДДС: Безспорно установено е, че Гарен ЕООД е достигнало облагаем оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС към 30.09.2018 г., като е следвало в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон, т.е. до 07.10.2018 година. Също така, безспорно фактурите, издадени от Вилидж Холидейз ЕООД, не са осчетоводени от дружеството, както и плащанията по тях. От материалите по делото е доказано, че придобитата по фактурите стока е реализирана в рамките на 2018 г., но приходите от нея също не са осчетоводени, което обуславя наличието на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. С оглед изложеното, правилно, от страна на данъчните органи, е приложен чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, съгласно който за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. По отношение на определената цена, възраженията на касатора са неоснователни, тъй като при формиране на средно претеглена стойност за 1 кубичен метър дърва, приходните органи са извършили анализ на данните от счетоводството на Гарен ЕООД и са използвали продажните цени, по които дружеството е продавало дървесина към реални свои клиенти през същия период 2018 година. Следва да бъдат споделени изводите на административния съд, че определената от вещото лице по-ниска стойност в размер на 80,64 лв. е формирана въз основа на складовия софтуер и не следва да бъде кредитирана. Неоснователни се явяват и твърденията, че липсата на счетоводно отчитане на закупените количества дървесина и последващата им реализация се дължи на техническа грешка на счетоводителя, тъй като са налице данни за цялостно некоректно водено счетоводство, които се потвърждават и от назначената по делото ССчЕ. Според заключението на вещото лице са допуснати нарушения на принципа за текущо счетоводно отчитане; сметка 304 Стоки е водена само с една аналитичност дърва за огрев , а стоките са изписвани счетоводно само стойностно, което препятства установяването на закупуваните и продаваните количества и цената, на която това е осъществявано, т.е. налице е и основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. По ЗКПО: Правилно е прието, от страна на административния съд, че съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗКПО данъчно задълженото лице упражнява правото си на избор чрез приспадане на данъчната загуба през първата година след реализирането на данъчната загуба, през която лицето е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. В конкретния случай данъчната загуба за 2016 г. в размер на -1 977,05 лв. е следвало да бъде приспадната през 2017 г., тъй като тогава дружеството е декларирало данъчна печалба в размер на 4 535,08 лв., като това е първата година след реализиране на данъчна загуба, когато дружеството формира положителен данъчен резултат. Спрямо частта, с която са установени допълнителни задължения за корпоративен данък в резултат на неотчетени приходи от продажби по фактурите, издадени от Вилидж Холидейз ЕООД, е съобразено, от страна на съда, че стойността на придобиване е 60 лв. (с ДДС), а с оглед определената продажна стойност в размер на 85 лв. на куб.м. получените размери на задълженията за продадените количества през 2018 г. надвишават установените с ревизионния акт, но поради забраната, установена в чл. 160, ал. 6 от ДОПК, не е внасяно изменение. Доколкото безспорно доказано е наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК и с оглед изложените мотиви по отношение на частта, установяваща задължения за ДДС, то следва извод, че правомерно приходните органи са установили задължения за довнасяне за корпоративен данък в резултат на неотчетените приходи. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя. От това следва, че в производството по обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на ревизирания субект е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Настоящият състав, Осмо отделение, счита, че събраните в хода на ревизията доказателства доказват основанията за извършване на ревизия при особени случаи, поради което следва да се приеме, че установените от органите по приходите факти и обстоятелства са верни, тъй като същите не са опровергани по делото. По изложените мотиви съдът намира оспорения РА за постановен в съответствие с материалните разпоредби на ЗКПО и ЗДДС, при спазване на административнопроизводствените правила на чл. 122 и сл. от ДОПК, както правилно е приел и административният съд, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този резултат по спора, в полза на ответника предвид своевременно заявеното искане, следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 881, 69 лв., определени по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,