Решение № 9690 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5260/2018 г.

Решение № 9690 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5260/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) против решение № 498 от 12. 03. 2018 г. по адм. дело № 3587/2017 г. на Административен съд - В., с което е отменена заповед № РД-27-108/17.11.2017 г., издадена от същия административен орган, с която е прекратено действието на удостоверение № РК-0262/29.08.2014 г., издадено на "И. к." ООД, гр. В. за извършване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) - оценяване съответствието на инвестиционни проекти и/или упражняване на строителен надзор. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на дружеството срещу заповедта за прекратяване на действието на удостоверението да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "И. к." ООД, гр. В. с писмено становище оспорва касационната жалба и моли съдебният акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението на Административен съд - В. е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от представените доказателства. Изводите на първоинстанционния съд за наличие на основания за отмяна на оспорения административен акт са неправилни и не се споделят от настоящата инстанция. Заключението на съдебния състав, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, не кореспондира с нормативната уредба. Административното производство е образувано по инициатива на органа, след като служебно е установено, че на дружеството са наложени имуществени санкции с три влезли в сила наказателни постановления в рамките на две години. По този начин са изяснени релевантните с оглед разпоредбата на чл. 167, ал. 5, т. 1 ЗУТ (изм.), сега чл. 167, ал. 6, т. 1 ЗУТ обстоятелства и изискванията на чл. 35 АПК не са нарушени. Правото на защита на дружеството- адресат на акта също не е накърнено, тъй като юридическото лице разполага с процесуална възможност да направи всички доводи и възражения и в образуваното съдебно производство. Изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена при отсъствие на материалноправните изисквания на чл. 167, ал. 5, т. 1 ЗУТ (изм. ), сега чл. 167, ал. 6, т. 1 ЗУТ също е направен при неправилно тълкуване на материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Съгласно посочената разпоредба началникът на ДНСК прекратява предсрочно действието на удостоверението за извършване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 ЗУТ при влезли в сила три наказателни постановления за срок две години, с които са наложени имуществени санкции на юридическото лице по ЗУТ или нормативните актове по прилагането му. В случая е установено, че ответникът по касационната жалба и жалбоподател в първоинстанционното производство "И. к." ООД, гр. В. е титуляр на удостоверение № РК-0262/29.08.2014 г. за извършване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 ЗУТ - оценяване съответствието на инвестиционни проекти и/или упражняване на строителен надзор, със срок на действие пет години. Установено е също, че с наказателно постановление № В-09-ДНСК-55/05.08.2015 г., влязло в сила на 02.09.2015 г., на дружеството е наложена имуществена санкция за нарушение по чл. 154, ал. 2, т. 6 ЗУТ, с наказателно постановление № В-28-ДНСК-103/30.09.2015 г., влязло в сила на 28.01.2016 г., на юридическото лице е наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 159, ал. 4 ЗУТ, както и че с наказателно постановление № В-15-ДНСК-33/09.07.2015 г., влязло в сила на 23.02.2016 г., на същото е наложена имуществена санкция за нарушение по чл. 142, ал. 5 ЗУТ. При така установените факти първоинстанционният съд неправилно приема, че предпоставките на чл. 167, ал. 5, т. 1 ЗУТ (изм.), сега чл. 167, ал. 6, т. 1 ЗУТ не са осъществени. Цитираните по- горе три наказателни постановления, с които дружеството е санкционирано за нарушения по ЗУТ с налагане на имуществена санкция са влезли в сила в рамките на две години, поради което следва де се приеме, че условията за предсрочно прекратяване на действието на удостоверение са изпълнени. Ето защо издадената в този смисъл заповед на началника на ДНСК е постановена при спазване на нормативната уредба, а изводът на първоинстанционния съд в обратния смисъл е направен при неправилно тълкуване на материалния закон и в противоречие с доказателствата. Разпоредбата на чл. 167, ал. 5 ЗУТ, сега чл. 167, ал. 6 ЗУТ поставя като основание за предсрочно прекратяване на действието на удостоверението за извършване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 ЗУТ поведението на лицето, титуляр на същото. Следователно визираният в разпоредбата срок две години се отнася за периода, през който следва да се преценява доколко притежателят на удостоверението изпълнява компетентно дейностите по оценяване съответствието на инвестиционни проекти и/или по строителен надзор. Нормата на чл. 167, ал. 5, т. 1 ЗУТ (изм.) не е свързана с процедурата по прилагане на мярката, поради което посоченият в нея срок не се отнася за времето, през което органът може да упражни това правомощие. Ето защо тълкуването на административния съд, че срокът от две години предполага наказателните постановления да са влезли в сила в рамките на две години преди издаване на заповедта, не се споделя от настоящата инстанция. Заключението на решаващия съд, че наказателното постановление, с което дружеството е санкционирано за нарушение по чл. 142, ал. 5 ЗУТ не следва де се взема предвид при преценката за наличие на предпоставките по чл. 167, ал. 5, т. 1 ЗУТ (изм.), тъй като това нарушение на ЗУТ е основание за спиране на действието на удостоверението съгласно чл. 17, ал. 2 (отм.) от Наредба № РД-02-20-25/2012 г. за условията и реда за издаване на удостоверение за вписване в регистъра на консултантите за оценяване на съответствието на инвестиционни проекти и/или упражняване на строителен надзор, също е неправилно. Разпоредбата на чл. 167, ал. 5, т. 1 ЗУТ (изм.) не въвежда изисквания относно характера на установените нарушения и освен това текстът на чл. 167, ал. 6 ЗУТ, който предвижда спиране на действието на удостоверението в хипотезата на наредбата е отменен с ДВ бр. 101/2015 г., т. е. преди издаване на оспорената заповед. Останалите съображения на първоинстанционния съд, че засягането на правата на титуляра на удостоверение е непропорционално също не могат да бъдат споделени, тъй като преценката за съразмерност е направена от законодателя с очертаване на основанията за прилагане на мярката. Съображенията, свързани с настъпването на вреди с имуществен характер и други неблагоприятни последици не се обхващат от нормата на чл. 167, ал. 5, т. 1 ЗУТ ( изм.), поради което също не обосновават незаконосъобразност на заповедта. Поради изложеното настоящият състав приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон и не се обосновава от представените доказателства, поради което следва да бъде отменен. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на "И. к." ООД гр. В. против заповед № РД-27-108/17.11.2017 на началника на ДНСК да бъде отхвърлена. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че жалбоподателят е представляван от юрисконсулт в касационното производство и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответникът по касационната жалба следва да заплати на ДНСК сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,