Решение № 4027 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9590/2009 г.

Решение № 4027 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9590/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Борис Кръстев Велков против решение по адм. д. № 248/2009 г. по описа на АС - Благоевград. Иска отмяна с доводи за незаконосъобразност и съществени процесуални нарушения. Липсват конкретни оплаквания за процесуалните нарушения. Твърди, че по силата на § 11 към ЗИД на ЗПГРРЛ, ДВ, бр. 81 от 2006 г. срокът, в който може да сезира областния управител е възстановен, поради което е могъл да подаде искане до 31.12.2009 г. Затова искането от 16.04.2008 г. не е просрочено. Ответната страна не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на решението. Развива подробни правни съображения. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по жалба на касационния жалбоподател като наследник на Кръстю Борисов Велков против изричен отказ със заповед № ДА-183/28.01.2008 г. на областния управител на Благоевградска област да разгледа по същество искане от 16.04.2008 г. за изплащане на еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ за осъден от Народния съд наследодател с присъда по н. д. № 2/1945 г. на Трети състав на ГДОНС по Наредбата-закон за съдене от Народния съд на виновните за въвличане на България в световна война, отменена по реда на надзора с решение № 115/18.04.1994 г. на ВС на РБ. Тъй като искането е по чл. 2, ал. 1, т. 9 от ЗПГРРЛ /нова ДВ, бр. 29 от 2005 г./ първоинстанционният съд е приел, че искането е просрочено и отказът на областния управител да се произнесе по същество е законосъобразно. Производството пред административния съд е следвало да протече по реда на чл. 197 - чл. 200 от АПК, в закрито заседание и да приключи с определение, а не с решение, но предвид обстоятелството, че процесуалните действия в открито съдебно заседание не вредят на правото на жалбоподателя да участва в производството, не е налице съществено процесуално нарушение, което да има за последица отмяна на постановения съдебен акт, в случая решение. Решението е законосъобразно и следва да се остави в сила. По делото няма спор за факти. Спорът е правен и се отнася до приложението на § 11 от ПЗР на ЗПГРРЛ и дали жалбоподателят е сред категорията правни субекти, за които е предвиден нов срок до 31.12.2009 г., в който могат да предявят искане за обезщетение. Съдът правилно е приложил закона, като е приел, че разпоредбата на § 11 от ПЗР на ЗПГРРЛ не се отнася за жалбоподателя. Правото на наследници на осъдени от Народния съд 1944 - 1945 г., които са реабилитирани по съдебен ред, чиито деяния са амнистирани или чиито присъди са отменени по реда на надзора е регламентирано с нова разпоредба на чл. 2, ал. 1, т. 9 и изменението на чл. 3, ал. 2 от ЗПГРРЛ със ЗИДЗПГРРЛ, ДВ, бр. 29/2005 г. Срокът, предвиден с § 10 от ПЗР на ЗПГРРЛ, обн. ДВ, бр. 29 от 5.04.2005 г. е тригодишен от влизане в сила на изменението и следователно е изтекъл към момента на сезиране на областния управител на 16.04.2005 г. Разпоредбата на § 11, изм., ДВ, бр. 26 от 7.03.2007 г., на която се позовава жалбоподателя се отнася само за онези лица, които са пропуснали да предявят исканията си в срока до 29.06.1996 г. Правилно съдът е развил мотиви в смисъл, че това са лицата, за които преклузивният срок да упражнят едно свое субективно право по ЗПГРРЛ е изтекъл към 29.06.1996 г. И тъй като правото на обезщетение за жалбоподателя по чл. 2, ал. 1, т. 9 вр. с чл. 3, ал. 2 от ЗПГРРЛ е възникнало със ЗИДЗПГРРЛ, обн. ДВ, бр. 29 от 5.04.2005 г., а срокът за подаване на искането му на това основание е изтекъл на 9.04.2008 г., се налага изводът, че жалбоподателят не е сред кръга от лица, за които законодателят е предвидил нов срок за подаване на исканията си за обезщетение. Като е отхвърлил жалбата, съдът е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,