Решение № 5815 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9196/2019 г.

Решение № 5815 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9196/2019 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от председателя на Общински съвет Кюстендил, чрез адв. М. Крумова, срещу решение № 189/16 юли 2019 г. по адм. дeло № 201/2019 г. на Административен съд Кюстендил. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е сезиран със заповед № РД-30-80/18 април 2019 г. на областния управител на област Кюстендил, с която се оспорват т. 1. 2 от Решение № 1024 от Протокол № 43/28 март 2019 г., ведно с Решение № 1002 от Протокол № 42/28 февруари 2019 г. на Общински съвет Кюстендил. Съдът е отменил актовете в съответната оспорена част. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са доводите, изложени в касационната жалба, за недопустимост на решението на първоинстанционния съд. С Решение № 1002 от Протокол № 42/28.02.2019 г. на Общински съвет Кюстендил, на основание чл. 124а, чл. 134, ал. 2, т. 6 и чл. 15, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ и на основание чл. 6, ал. 1 и ал. 3 вр. с чл. 3, ал. 2 ЗОС е дадено съгласие за следното: т. 1. 1- кметът на община Кюстендил да разреши на заявителя А. К. да възложи за своя сметка изработването на проект за изменение на ПУП – ПР за УПИ ХIII-3345, УПИ VI - за обществено жилищно строителство, магазини и озеленяване и прилежащите към УПИ ХIII- 3345, кв. 70 улици, съгласно скица-предложение; по т. 1. 2 – да бъде трансформирана собствеността на придаваемата част от "публична общинска" в "частна общинска" и по т. 1. 3 – кметът на община Кюстендил да сключи предварителен договор по чл. 15, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ. Със заповед № РД-30-47/14 март 2019 г. областният управител на област Кюстендил е оспорил решението в частта му по т. 1. 2. С Решение № 1024 от Протокол № 43/28 март 2019 г. на Общински съвет Кюстендил е взето решение, че не се изменя предходното Решение № 1002 от Протокол № 42/28.02.2019 г. Протоколът от заседанието от 28 март 2019 г. е получен от областния управител на 04 април 2019 г. Видно от изложеното, независимо от непрецизната формулировка в Решение № 1024 от Протокол № 43/28 март 2019 г. по същество е потвърдено предходното решение на Общински съвет Кюстендил. В тази насока са и изложените мотиви при обсъждане на решението на сесията на Общинския съвет. В конкретния случай е налице повторно приет акт, като от съществено значение е обстоятелството, че с Протокол № 43/28 март 2019 г. е прието решение с изведен номер и изрична разпоредителна част. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 45, ал. 11 ЗМСМА. Съгласно последната, на обжалване по реда на АПК подлежи измененият или повторно приетият акт на ОбС. Предвид посоченото, заповед № РД-30-80/18 април 2019 г. на областния управител на област Кюстендил не е просрочена и административният съд се е произнесъл по допустимо оспорване. Обосновани са изводите на съда за незаконосъобразност на Решение № 1002 от Протокол № 42/28 февруари 2019 г. в оспорената част по т. 1. 2, потвърдено с Решение № 1024 от Протокол № 43/28 март 2019 г. на Общински съвет Кюстендил. По делото е безспорно, че процесният имот е част от улица и е публична общинска собственост. За да бъде променен видът на общинската собственост от публична в частна, което е правомощие на общинския съвет, следва да е настъпила промяна в предназначението на имота. Противно на твърдяното в касационната жалба, разпоредбите на ЗУТ се явяват специални по отношение на промяната на собствеността на имота от публична в частна и изискват първо да се промени предназначението на имота, след което може да бъде изпълнена и процедурата по ЗОС, възложена на общинския съвет. При всички положения се изисква първоначално изменение в действащия ПУП – процедура, която макар и самостоятелна, предпоставя промяната в статута на имота. Недопустимо е двете процедури да се провеждат едновременно, както неправилно е приел административният орган. Ето защо законосъобразността на решението на общинския съвет по чл. 6 ЗОС е предпоставена от извършена преди това промяна в предназначението на имота. Като не е установил извършване на такава, общинският съвет е приел незаконосъобразно решение в тази част. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав