Решение № 6302 от 11.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4249/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Я. О. Х., гражданин на Сирия, чрез процесуален представител, срещу Решение 2146 от 20.01.2025 г., постановено по адм. д. 11726/2024 г., по описа на Административен съд София-град, в частта с която е отхвърлена жалбата му срещу Решение 11660/08.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), в частта с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е отказано да му бъде предоставен хуманитарен статут. Касаторът поддържа, че обжалваното решение в атакуваната му част е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че съдът не е разгледал данните за провинцията, от която произхожда чужденецът и причините, довели до напускане на местоживеенето му. Позовава се на позицията на ВКБООН и на решение на СЕС по дело С-285/12 и счита, че са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата, а по същество претендира отмяна на решението в обжалваната част, както и на административния акт в съответната част. Ответникът по касационната жалба - Председателят на Държавната агенция за бежанците при МС, чрез процесуален представител, оспорва основателността ѝ в съдебно заседание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е законосъобразността на Решение 11660 от 08.11.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Я. О. Х., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). От фактическа страна по делото е установено, че административното производство е образувано по молба на лицето с вх. ОК-13-1936 от 30.09.2024 г. при РПЦ София, обективираща искане за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съгласно декларираните от него данни, заявителят е гражданин на Сирия, по народност [заличен текст], семейно положение - неженен, с основно образование, а вероизповеданието му е [заличен текст]. На 01.10.2024 г. е проведено интервю, в рамките на което търсещият закрила споделил, че е напуснал страната си по произход около петнадесет дена преди датата на интервюто, като е преминал нелегално в Турция, където е останал за период от около две седмици, след което е преминал нелегално на българска територия на 27.09.2024 г. Твърди, че е избрал България за своя крайна цел, като е подал молба за международна закрила, защото самата процедура е лесна, има възможност за работа и учене. Заявителят декларирал, че не е имал проблеми с официалните власти в страната си по произход, както и не е имал проблеми заради етническата си принадлежност и изповядваната от него религия. Никога не е бил задържан, арестуван, съден или осъждан. Не е заплашван лично и никога не му е оказвано физическо и/ли психическо насилие в държавата му на произход. Твърди, че е напуснал страната си по произход, тъй като нямало кой да издържа финансово родителите му. Допълва, че иска да работи и да се грижи за тях. Посочва, че другата причина да напусне Сирия са нападенията от страна на кюрдските сили, като твърди, че те нанасят удари по представители на групировки, които живеят в неговия район. След изясняване на релевантните факти и обстоятелства от бежанската му история и представянето на справки от Дирекция "Международна дейност при ДАБ, е изготвено становище от експерт в РПЦ [населено място], с което е предложено да бъде отказано предоставянето на исканите статути. Това становище е възприето от ответника в издаденото от него решение, поради липса на материалноправните предпоставки, предвидени в ЗУБ. При тази установеност, Административен съд София-град е приел от правна страна, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на приложимите процесулни правила и в съотвествие с материалния закон. Във връзка с отказа за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съдът е анализирал установеността на материалноправните предпоставки, в резултат на което е приел, че жалбоподателят, в качеството му на гражданско лице, не е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Позовал се е на актуалната справка на ДАБ за Сирия и на съобщенията на страницата на Европейските институции и е формирал извод, че има значително подобрение на обществено-политическата обстановка в страната и международна подкрепа за изграждане на демократично общество и завръщане на сирийците в родината им. По отношение на мотивите на чужденеца, свързани с нежеланието му да изпълни задължението си за редовна военна служба, тъй като ще бъде въвлечен във военни престъпения, съдът е посочил, че доколкото определяният като престъпен режим на Башар Асад е свален от власт, няма основания за такива изводи за в бъдеще. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение в оспорваната част е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд обстойно е изследвал обстоятелствата от личната история на кандидата за статут и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. Изяснил е спора от фактическа страна след обсъждането на всички релевантни доказателства съобразно доказателствената им стойност и правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, след което е съпоставил установените факти и обстоятелства с хипотезите на приложимите процесуалноправни и материалноправни разпоредби, обуславящи законосъобразността на оспорения административен акт. Последният също е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и след служебно събиране на релевантните доказателства. Поради това, настоящият състав намира за неоснователно оплакването на касатора, че съдът не е разгледал данните относно провинцията, от която произхожда чужденеца и причините, довели до напускане на местоживеенето му. Съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Събраните по делото доказателства не дават основание да се приеме, че е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От съдържащите се по делото справки се установява, че не е налице въоръжен конфликт, съпроводен със степен на безогледно насилие, който би довел до реална опасност от тежки и лични заплахи за чужденеца. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетата като доказателство в касационното производство справка относно актуалното положение в страната. Значението на понятието въоръжен вътрешен конфликт е пояснено от Съда на ЕС в решението по делото Diakitе - решение от 30 януари 2014 г., дело C-285/12. В точка 35 Съдът потвърждава, че, член 15, буква в) от Директивата се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но недостатъчно условие за привеждането на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 в действие. По отношение на общия риск за цивилни лица, чл. 15, б. в) се привежда в действие единствено ако въоръженият конфликт се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства. Поради това в точка 30 от решението по делото Diakitе Съдът на ЕС отбелязва, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на чл. 15, б. в) от Директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи (вж. в този смисъл и делото Elgafaji, СЕС (голям състав), решение от 17 февруари 2009 г., Дело C-465/07. Съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му от страна на субекти по чл. 9, ал. 2 ЗУБ. Не се установява и ниво на безогледно насилие в Сирия към настоящия момент. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Не се сочат обстоятелства, които да налагат извод, че ако чужденецът бъде върнат обратно в Сирия, има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Достигайки до идентичен краен правен извод, Административен съд София-град правилно е приложил материалния закон, тълкуван съобразно разясненията, съдържащи се в горепосочените решения на СЕС и е постановил в тази му част правилен съдебен акт. Същият не страда от релевираните касационни пороци, с оглед на което решението в обжалваната част следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение