Решение № 195 от 26.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1304/2011 г.

Решение № 195 от 26.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1304/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Окръжният прокурор на Окръжна прокуратура-гр. Стара Загора на основание чл. 419, ал. 1, във връзка с чл. 420, ал. 1, чл. 422, ал. 1, т. т. 1 и 3 НПК е направил искане да се възобнови внохд № 201/08 г. на Апелативния съд-гр. Пловдив, отмени постановеното по него решение, а делото - върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа подаденото искане. Оправданият Д. Х. К. и защитата му изразяват становище за неоснователност на искането. Представена е писмена защита. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци намира искането за основателно. Гражданският ответник не взема участие в касационното производство. За да се произнесе ВКС, I-во наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 147/07 г. Окръжният съд-гр. Стара Загора осъдил подсъдимия К. на основание чл. 343а, ал. 1, б. "г", във връзка с чл. 343, ал. 3, б. "б", ал. 1, б. "в", чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК на две години лишаване от свобода условно за срок от пет години, като на основание чл. 343г НК го лишил от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от две години. На основание чл. 45 ЗЗД подсъдимият и [фирма] са осъдени солидарно да заплатят обезщетения за неимуществени вреди на С. И. И. и на Г. И. И. - по 30 000 лева, на всяка една една от тях, за смъртта на И. С. И. и по 30 000 лева, на всяка една от тях, за смъртта на Ж. Г. И. С решение по внохд № 443/07 г. Апелативният съд-гр. Пловдив изменил посочената присъда като намалил наложените на подсъдимия наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС на по една година. В останалата част присъдата на СЗОС е потвърдена. С решение по кд № 32/08 г. ВКС, II-ро наказателно отделение отменил изцяло решението на ПАС, постановено по внохд № 443/07 г. и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. С присъда по внохд № 201/08 г. ПАС отменил присъдата по нохд № 147/07 г. на СЗОС в наказателно и гражданско-осъдителните й части, и вместо това постановил нова присъда, с която оправдал подс. К. по предявеното му обвинение по чл. 343а, ал. 1, б. "г", във връзка с чл. 343, ал. 3, б. "б", ал. 4, ал. 1, б. "в" и чл. 342, ал. 1 НК. Предявените от С. И. и Г. И. граждански искове за обезщетения за причинени неимуществени вреди в размери от по 100 000 лева за всяка една от тях, предявени срещу подс. К. и [фирма]-гр. Бургас солидарно, са отхвърлени като неоснователни. В останалата част присъдата е потвърдена. С решение № 139 от 02.07.2009 г. по кд № 59/09 г. ВКС, III-то наказателно отделение оставил в сила последно посочената присъда на ПАС. За да се произнесе, ВКС, I-во наказателно отделение взе предвид следното: Окръжният прокурор претендира наличието на предпоставките по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК, тъй като в хода на досъдебно производство № 460/09 г. по описа на ОД на МВР-гр. Стара Загора са установени обстоятелства или доказателства, които имат съществено значение за делото и не са били известни на съда, постановил съдебния акт, чиято отмяна се цели по реда на възобновяването. Според прокурора заключенията по автотехническите експертизи, кредитирани от ПАС по вд № 201/08 г. съществено се различават от заключенията по автотехническата експертиза, назначена по посоченото досъдебно производство. Последните, опровергават първо посочените, като от една страна - установяват наличието на съществени противоречия между двете автотехнически експертизи, изготвени от състав в лицето на М., П. и З., а от друга - установяват наличието на множество неясноти и грешки в експертизата, приета по вд № 443/07 г. на ПАС. Все в тази насока се твърди, че съдът не е установил какви са причините, породили тези съществени противоречия и "дали вещите лица са действали добросъвестно". Посоченото по-горе процесуално развитие на делото дава основание за следните констатации: предмет на наказателното производство е пътнотранспортно произшествие, станало на 04.03.2006 г. в [населено място], [община], между две МПС - автобус, управляван от оправдания подсъдим и лек автомобил, управляван от пострадалия И. И., в резултат на което ПТП е настъпила смъртта на последния и возещата се с него Ж. И.; в хода на досъдебното производство - сл. дело № 158в-с/06 г. по описа на ОСС-гр. Стара Загора, за изясняване на обстоятелствата по чл. 102 НПК са назначени и приети от разследващия три автотехнически експертизи - единична (л. 30) и две допълнителни, тричленни експертизи (л. л. 53 и 84); при първоинстанционното разглеждане на делото СЗОС приел посочените експертизи, поставил допълнителен въпрос на тричленния експертен състав в лицето на С., М. и Т. и приел по-късно заключението по него (л. 89 и 100); по въззивно дело № 443/07 г. ПАС констатирал (л. 3), че изслушаната по делото експертиза не е отговорила изчерпателно на поставените въпроси и по "отделна" компетентност на експертизата възниква съмнение за тяхната правилност, поради което при условията на чл. 153 НПК назначил повторна автотехническа експертиза; последната била изготвена от експертен състав М., П. и З. и надлежно приета от ПАС (л. 44-62); при първият касационен контрол е констатирано основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, като са дадени указания за отстраняването му; при второто въззивно производство - по вд № 201/08 г., в изпълнение на последните, съдът извършил преразпити на подсъдимия и свидетелите П., Д. и Т. - очевидци на ПТП, предопределили поставянето на допълнителни въпроси на М., П. и З.; последните изготвили допълнителна автотехническа експертиза, която била приета от ПАС (л. 41); при изслушването на експертите, съдът по същество е установил определени различия в изводите между повторната и допълнителната експертизи, които са били изяснени от М. (л. 61) с данните, произтекли от повторно извършените разпити на посочените лица. Искането на прокурора, видно от изложеното по-горе, се основава на досъдебно производство № 460/09 г. по описа на ОД на МВР-гр. Стара Загора. То дава основание за следните констатации: същото е образувано на 10.12.2009 г. срещу неизвестен извършител за това, че от м. март 2006 г. до м. юли 2009 г. в качеството си на вещо лице по сл. дело № 158-с/06 г. на ОСС-гр. Стара Загора, пред разследващия орган - следовател от ОСС, наблюдаващия прокурор и Окръжния съд-гр. Стара Загора, по непредпазливост устно и писмено е давал неверни заключения - престъпление по чл. 291, ал. 2 НК; в Дв. бр. 26 от 07.04.2009 г., в сила от 22.04.2009 г. е публикуван Закон за амнистия, съгласно който - чл. 1, ал. 1, амнистират се, като се освобождават от наказателна отговорност и от последиците на осъждането, лицата, които до 01 юли 2008 г. са извършили престъпления по непредпазливост, за които по закон се предвижда лишаване от свобода до 5 години или друго по-леко наказание; престъплението по чл. 291, ал. 2 НК е непредпазливо и предвиденото за него наказание е до една година или пробация, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК; в постановлението за образуване на досъдебното производство прокурорът е дал указания на разследващия да назначи тричленна автотехническа експертиза, с конкретно поставени въпроси, като за ръководител на експертизата да се назначи проф. д-р С. К., на чиито теоретични разработки са се позовали всички автоексперти по делото (л. 452), а останалите двама експерти да бъдат определени от разследващия орган след съгласуване с ръководителя в лицето на К.; с постановление от 19.12.2009 г. дознателят при ОД на МВР-гр. Стара Загора назначил посочената експертиза и възложил същата на проф. д-р инж. К. и други двама експерти, които да бъдат определени по негово предложение (л. 458); това постановление не е обявено на посочения в него експерт; на същата дата - 19.12.2009 г. е изготвено второ постановление от дознателя, с което е назначена автотехническа експертиза, чието изпълнение е възложено на екип в състав И., Ш. и У. (л. 502), като същото е обявено на експертите на 19.12.2009 г.; посоченият експертен екип е изготвил и представил на 23.04.2010 г. автотехническа експертиза (л. 466-497); с постановление от 15.06.2010 г. прокурор при Районна прокуратура-гр. Стара Загора на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК спрял досъдебното производство, тъй като извършителят не престъплението не е разкрит (л. 518); в съобразителната част на същото постановление изрично е посочено, че е констатирано, че вещите лица не са се справили компетентно и не са отговорили точно на поставените въпроси, което налага назначаването на повторна или допълнителна експертиза; с постановление от 23.06.2010 г. производството по делото е възобновено, като е указано назначаването на допълнителна тройна автотехническа експертиза, която да се произнесе по верността и правилността на заключенията по повторната и допълнителната експертизи, изготвени от състав в лицето на М., П. и З.; в изпълнение на указанията разследващия полицай назначил такава експертиза, като възложил изпълнението й на И., У. и Ш.; на 14.10.2010 г. последните изготвили и представили допълнителна автотехническа експертиза (л. 531 - 568); с постановление от 22.02.2011 г. прокурор при Районна прокуратура-гр. Стара Загора на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, във връзка със Закона за амнистия, публикуван в Дв. бр. 26 от 07.04.2009 г. прекратил досъдебното производство; в съобразителната част на същото постановление е прието, че вещите лица С. М., Г. П. и С. З. са извършили престъпление по чл. 291, ал. 2 НК, което е "непредпазливо и влиза по време и обхват" в посочения ЗА, поради което "спрямо тях не може да се търси наказателна отговорност". Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, I-во наказателно отделение намери искането за възобновяване за допустимо, но неоснователно. Възражението, че съдът не е установил причините, породили съществени противоречия между повторната и допълнителната експертиза и дали вещите лица са действали добросъвестно, е насочено срещу дейността на съда по оценката на доказателствата и като такова изпълва съдържанието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Доколкото е осъществен касационен контрол по протест на прокурора, това възражение няма как да получи отговор в настоящото производство. Както се посочи, извън казаното, искането се основава единствено на депозирано при проведено разследване експертно мнение на трима експерти, според които между повторната и допълнителната експертизи има съществени противоречия, неясноти и грешки. Поддържа се, че това ново експертно мнение е новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК и поради това се иска възобновяване на делото. Предвид на изложеното по-горе е видно, че при извършеното разследване не са били събрани никакви нови доказателства, които да не са били известни на съда при постановяване на присъдата. ВКС е имал повод да вземе отношение по това (Р № 459 от 1983 г. по нд № 420/83 г. на ВКС, III-то н. о.), че експертното мнение, депозирано при разследването от трима нови автоексперти не е новооткрито обстоятелство по смисъла на закона, тъй като то само третира по друг начин събраните по делото писмени и гласни доказателства, а последните са били вече обсъждани и преценявани от повторната и допълнителна експертизи, надлежно назначени, потвърдени пред съда и приети от него. Коментираната нова експертиза може да бъде основание за възобновяване на конкретно наказателно дело само ако се основава на новооткрити обстоятелства, доказателства или факти, които не са били известни на съда при постановяване на присъдата. Отделно от това, възобновяването на наказателно дело по реда на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК изисква новите обстоятелства или доказателства, да бъдат разкрити чрез разследване, в хода на което обстоятелствата/фактите по делото са изяснени обективно, всестранно, пълно и по реда и със средствата, предвидени в закона (Р № 156 от 1992 г. по н. д. № 36/92 г. на ВКС, I-во н. о.). Известно е също, че новите обстоятелства, за които се претендира, че са били неизвестни на съда, постановил присъдата/решението, следва да бъдат установени по несъмнен и категоричен начин. Тъкмо това не е съобразено при провеждане на разследването по цитираното досъдебно производство, образувано след влизане в сила на оправдателната присъда. От изложеното по-горе е видно, че досъдебното производство е образувано за установяване дали вещите лица по делото - М., П. и З., са дали невярни заключения в изготвените и поддържани от тях повторна и допълнителна експертизи. На това досъдебно производство са били назначени две тричленни експертизи, с идентичен експертен състав, но с различен предмет на изследване. Втората от тях е дала отговор свързан с правилността и/или верността на едно или друго от заключенията, направени от М., П. и З. и тази извънсъдебна експертиза е в основата на изготвеното искане за възобновяване на делото. Тук е мястото да се повтори, че първата експертиза, изготвена в хода на коментираното досъдебно производство е била критично оценена от прокурора, който е приел, че "вещите лица не са се справили компетентно и не са отговорили точно на поставените им въпроси, което налага назначаването на повторна или допълнителна експертиза", а предмет на изясняване на така оценената експертиза са били всички въпроси, пряко свързани с настъпилото ПТП, такива от кръга по чл. 102 НПК - място на удара, скорост на движение на двете МПС, отстояния, опасна зона и др.. На плоскостта на чл. 153 НПК, при изложените от прокурора съображения, не е имало място за назначаването на допълнителна експертиза. Съмнението в компетентността на вещите лица и в правилността на експертното им заключение поначало предполага назначаването на повторна експертиза. Изготвянето на последната е възможно да бъде възложено на разширен състав, включващ и експертите от критично оценената експертиза, но в никакъв случай, няма как да бъде възложена само на тях, както това е сторено в настоящия случай. Не е ясно на какво се основава положителното възприемане от страна на прокурора на заключението по втората експертиза, след като експертизата по съществените въпроси на всяко ПТП, в това число и на конкретното, е отхвърлена от него, по посочените вече причини - свързани с компетентността на същата експертна група. Нещо повече, последните са си позволили да правят изводи пренебрегвайки доказателства, произтичащи от процесуално допустими доказателствени източници, надлежно приети и ценени от съда, постановил оправдателната присъда. Достатъчно е само да се посочи, че при отговора по първия въпрос - л. 538, тримата експерти са преизчислили разстоянието от автобуса до мястото на удара, като са се основали на скорост на превозните средства, изчислена по световно призната методика, а не приета съгласно приложената към делото тахографска шайба. От друга страна, очевидно е, че в хода на досъдебното производство не е направено дори това, което е минимално необходимо за разследването на подобни случаи - разпит в съответното качество на лицата, чиято дейност се изследва - в качеството им на вещи лица, депозирали устно и писмено свои заключения пред съда, а именно М., П. и З.. Водим от горното на основание чл. 424, ал. 1 НПК ВКС, I-во наказателно отделение