Решение № 8176 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3101/2018 г.

Решение № 8176 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3101/2018 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Е-А." ЕООД - гр. Р. чрез процесуалния представител адв. Р. Р. срещу решение № 2344/28.12.2017 г., постановено по адм. дело № 147/2016 г. по описа на Административен съд - гр. В., с което г. е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-03001815000693-091-001/25.08.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с решение № 533/22.12.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП за установени задължения за ДДС за месец април 2014 г. в размер на 19 929,91 лв. и лихва - 2 596,13 лв. и за месец октомври 2014 г. в размер на 44 201,76 лв. и лихва - 3 467,97 лв. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По фактура № 0...106/30.04.2014 г. се твърди от касационния жалбоподател, че той е посредник в тристранна операция по смисъла на чл. 15 ЗДДС и по повод на нея доставчикът "D. I. S. R. L. "- Румъния е доставил на "Oihirosi A. R. I." - Румъния барабан и помпа за напояване. Твърди, че получателят е представил декларация, че е осъществил ВОП от "Е-А." ЕООД, а по обмена на информация с Румъния по чл. 7 от Регламент 0904/2010/ЕС е установено, че на "Oihirosi A. R. I." е декларирал придобиването във VIES от "Е-А." ЕООД на процесните стоки и твърди, че са изпълнени изискванията на чл. 9, ал. 1 ППЗДДС, а съдът въобще не я е коментирал, което прави решението му немотивирано. В касационната жалба е налице позоваване на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС и според който потвърждаването на доставката е достатъчно, за да се приеме, че е осъществена. Според касационния жалбоподател, ако се приеме, че не е налице тристранна операция, е налице ВОП с място на изпълнение на територията на страната и данъкът става изискуем от посредника, както и че изводите на ревизиращия екип, който също не е коментиран от съда, че получателят в тристранна операция не е декларирал ВОП пред румънските власти, не може да бъде основание за облагане с ДДС на добросъвестния посредник в тази операция. Относно фактура № 108405/25.09.2015 г. за ВОД на трактор, който е закупен от "S. L. G." касационният жалбоподател твърди, че е доказана и тази доставка, за която жалбоподателят е издал Протокол № 84/03.10.2014 г. по чл. 117 ЗДДС за ВОП. От ЧМР, приложено към процесната фактура е установено, че мястото на натоварване на стоката е в Румъния и е оставена на отговорно пазене в склада на "С. К. Е. А." в гр. Л., Румъния, а през месец октомври е последващата доставка от жалбоподателя към румънски търговец "Bica M. M. Georghe" за 238 611,26 лв. като ВОД. За тази доставка жалбоподателят твърди, че е налице писмено потвърждение от превозвача, а от обмена с румънските данъчни власти е установено, че тракторът е превозен от гр. Л., Румъния до гр. К., България и в същия ден тракторът е превозен в гр. К., Румъния за получател "Bica M. M. George", поради което е доказана доставката. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и се претендира присъждане на направените за двете съдебни инстанции разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Р. Р. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП в депозирана по делото молба от юриск. Д. С. с характер на писмени бележки по съществото на спора и с искане за присъждане на юрисконсутско възнаграждение и с възражение за прекомерност на разноските, ако такива се поискат от касационния жалбоподател. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че по отношение на декларираната тристранна операция по фактура № 106/30.04.2014 г. на стойност 99 649,54 лв., издадена от "D. I. S. R. L. "- Румъния, а жалбоподателят "Е-А." ЕООД като посредник в тази операция с предмет барабан и помпа за напояване, краен получател е посочен "Oihirosi A. R. I." - Румъния, не е налице изискването по чл. 15 ЗДДС в тристранната операция да участват три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки. Съдът е приел също така, че не са изпълнени изискванията на чл. 9, ал. 1 ППЗДДС във връзка с чл. 62, ал. 3 ЗДДС, като "Е-А." ЕООД не е представил документ, издаден от компетентен орган на държавата, където е регистриран крайният получател по тристранната операция, от който да е видно, че сделката е обложена на територията на държавата, където стоката е транспортирана. Представената в хода на административното обжалване на ревизионния акт декларация от "Oihirosi A. R. I." - Румъния. За доставката по фактура № 108405/25.09.2015 г. за ВОД на трактор, за който се твърди, че е закупен от "S. L. G." първоинстанционният съд е съпоставил представените две ЧМР от 03.10.2014 г., като в съдържанието на първата за изпращач е посочен "Е-А." ЕООД, а за получател "Bica M. M. Georghe", което е положило подпис за получател на товара, а за товарен пункт е отбелязан гр. К. - България. Второто ЧМР от същата дата съдът е приел, че е с друго съдържание, от което се установява, че "С. К. Е А." С. Р. Л. е изпратил трактора към "Е-А." ЕООД с автомобил, рег. № AR10RUL от гр. Л., Румъния към гр. К., България, без посочен пункт на разтоварване, както и че на същата дата тракторът е изпратен в гр. И., Румъния на придобиващия "Bica M. M. George". Различията в двете ЧМР съдът е приел, че те не съставляват доказателства годни да установят твърденията на жалбоподателя, че превозът е приключил в България чрез преминаване през Румъния до България и обратно от България до Румъния. Съдът се е позовал на чл. 13, ал. 1 ЗДДС за вътреобщностното придобиване и след като е установено, че стоката не е пристигнала физически в България, а е налице придобиване под идентификационен номер в България, което съгласно чл. 62, ал. 2 ЗДДС е обстоятелство, установяващо осъществено ВОП с място на изпълнение в България. Съдът е посочил, че със съставянето на протокол по чл. 117 ЗДДС, дружеството е самоначислило ДДС и спорният въпрос е дали дружеството може да приспадане и данъчен кредит. За относимо съдът е приел решение по съединени дела С-536/08 и С-539/08, в което е разяснено, че когато стоките са обложени като вътреобщностни придобивания, за които се приема, че са осъществени в държавата-членка по идентификация съгласно чл. 28, б. а), § 2 от Шеста директива, но в действителност не са били внесени в посочената държава-членка, не може да се счита, че посочените сделки пораждат право на приспадане по смисъла на чл. 17 от същата директива. Въз основа на посоченото съдът е приел, че липсват предпоставките по чл. 63, ал. 3 ЗДДС, изключващи прилагането на ал. 2 поради недоказване от жалбоподателя, че вътреобщностното придобиване на стоката е обложено в страните, където стоките са пристигнали, респ. където е завършен превозът им. Съдът е приел, че не са представени от жалбоподателя документи от компетентната данъчна администрация в Румъния, че стоката е обложена в Румъния, в която е регистриран придобиващия и в тази връзка е посочено в решението, че се възприемат констатациите на ревизиращите органи. Обжалваното решение е правилно постановено. Законосъобразни са изводите на първоинстанционният съд, че по фактура № 0...106/30.04.2014 г. не е налице тристранна операция, по която касационният жалбоподател е посредник за доставка на барабан и помпа за напояване. Не е налице основната предпоставка за тристранна операция съгласно разпоредбата на чл. 15 ЗДДС, която изисква три регистрирани за целите на ДДС лица в три държави-членки, като това изискване не е изпълнено. Участниците в тристранната операция са доставчик, посредник и придобиващ, като законодателят е предвидил, прехвърлителят (доставчик) извършва доставката на посредника, а той от своя страна на придобиващия, но стоките се транспортират от доставчика направо на придобиващия (краен получател), който начислява ДДС. В случая доставчикът е "D. I. S. R. L." - Румъния, придобиващ е друго румънско дружество "Oihirosi A. R. I.", а посредник е дружеството-жалбоподател. Както вече беше посочено по-горе, не е налице тристранна операция поради това, че участниците в нея не са от три различни държави-членки, както се разпорежда от чл. 15 ЗДДС. Освен това документите, които посредникът е длъжен да представи, са изброени в чл. 9, ал. 2 ППЗДДС, като в случая безспорно е установено по делото, че посредникът притежава фактура, издадена от прехвърлителя, обозначен като такъв в тристранна операция, но не са налице останалите изискуеми документи. Представената в хода на административното обжалване на ревизионния акт декларация от "Oihirosi A. R. I." - Румъния, че е декларирал ВОП от жалбоподателя правилно съдът е приел, че тя не замества наличието на документ за това обстоятелство, издадена от съответната компетентна данъчна администрация, където това облагане е извършено. Не са изпълнени кумулативните предпоставки на чл. 15 ЗДДС за наличие на тристранна операция, каквито са твърденията на касационния жалбоподател и правилно първоинстанционният съд в този смисъл е постановил решението в тази обжалвана част и като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Относно фактура № 108405/25.09.2014 г. изводите на първоинстанционния съд са в съответствие със събраните по делото доказателства. От тях се установява, че процесният трактор е бил в разпореждане на "S. L. G.", но липсват доказателства за придобиването му от "Е-А." ЕООД, както и че впоследствие последният отново го е продал на румънски търговец "Bica M. M. Georghe". Правилна е преценката на решаващия съд на двете ЧМР от една и съща дата, но с различно съдържание и не се установява тристранна операция, по която жалбоподателят да е посредник. На практика правилно и приходните органи, а впоследствие и първоинстанционния съд са приели, че се касае за ВОП, по който получател е касационния жалбоподател и негово е задължение да начисли ДДС съгласно чл. 84 ЗДДС. И по отношение на тази фактура не е доказана тристранна операция по смисъла на чл. 15 ЗДДС, предвид, че не е с участие на три лица, регистрирани по ДДС в три държави-членки. Законосъобразни са направените изводи в обжалваното решение, че макар да няма сигурни данни от двете ЧМР, че процесният трактор физически да е пристигнал до територията на България, неговото придобиване е станало под български идентификационен номер по смисъла на чл. 62, ал. 2 ЗДДС. Не са налице категорични доказателства за пристигането на стоката в България и след това придобиването й от румънски търговец, нито че доставката е обложена в Румъния от "Bica M. M. Georghe". Правилно съдът се е позовал на решение на СЕС от 22.04.2010 г. по дела С-536/08 и С-539/08, в което изрично е прието, че когато стоките са придобити под идентификационен номер, но не са пристигнали в държавата под чиято идентификация са придобити нямат право на незабавно приспадане на данъчен кредит. Следва да се възприемат и доводите в обжалваното решение, че не са налице и предпоставките на чл. 63, ал. 3 ЗДДС, изключващи прилагането на ал. 2 на същата разпоредба с оглед непредставяне на документи, че вътреобщностното придобиване на стоката е обложено в страните, където тя е пристигнала, респ. където е завършен превозът. Същата разпоредба предвижда, че в случая, че ако в по-късен момент се установи, че румънският търговецът е обложен с ДДС, жалбоподателят може да коригира резултата си по ДДС. С оглед гореизложеното и в тази обжалвана част решението на първоинстаницонният съд е правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане в депозираната молба с характер на писмени бележки от юриск. Д. С., на дирекция "ОДОП" - гр. В. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 970,02 лв. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, Първо отделение