Решение № 15299 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6509/2020 г.
ВАСII отделение10.12.2020 г.докладчик т Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2011/13 април 2020 г. по адм. д. № 9273/2019 г. по описа на Административен съд София град. ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол да заплати на М. Итева разноски за касационната инстанция в размер на 1080 (хиляда и осемдесет) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15299 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6509/2020 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Oбразувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - София, чрез ст. юрк Й. Дончева и директора на дирекция "Правна" при ДНСК М. Апостолова, против решение № 2011/13 април 2020 г. по адм. д. № 9273/2019 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Писмени възражения са депозирани в законовия срок. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, състав на второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. Итева срещу заповед № ДК-09-С-3/17 юли 2019 г. на вр. и. д. началник на РДНСК, с която се спира изпълнението на строеж "Реконструкция и основен ремонт на гараж № 26 с изграждане на водопроводно, канализационно и електро – инсталационно отклонение на сградните В и К и електро мрежи", находящ се в съществуваща жилищна сграда с гаражи и пет жилищни етажа, с идентификатор 68134.1001.667. 1. 74 по КККР, [месност], [адрес], [район], който се извършва без одобрени строителни книжа. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключенията на вещите лица по назначените и приети, неоспорени СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Изложените от първоинстанционния съд мотиви са законосъобразни и този съд ги споделя като препраща към тях на осн. чл. 221, ал. 2, предл посл. АПК. От заключенията на единичната и тройна съдебно – технически експертизи се установява категорично, че квалифицираните като незаконен строеж строително - монтажни работи не представляват основен ремонт или реконструкция, а текущ ремонт на гараж № 26 в сграда с идентификатор 68134.1001.667. 1. Противно на твърденията в касационната жалба вещите лица са съобразили и анализирали съществуващото на място с констатираното при проверката на контролните органи. Установено е, че в процесния гараж е подменена част от вертикалния канализационен щранг, подменени са стари полицинковани тръби, монтирана е нова мивка, водомери, нова вътрешна електрическа инсталация, нови ключове, контакти и енергоспестяващи осветителни тела, монтирано е ново електрическо табло, подменена е старата дървена гаражна врата. Вертикалните водопроводни щрангове по местоположение не са премествани, не са засегнати елементи от носещата конструкция на сградата, не са премахнати и не са правени нови отвори в носещи стени, не е извършвана смяна на предназначението на гаража и не е извършвано ново строителство, с което да е променено натоварването в помещението. Въз основа на тези фактически констатации съдът е достигнал до верен правен извод, че се касае за текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ЗУТ - текущ ремонт е подобряването и поддържането на сградата в изправност, без промяна на предназначението и обема й, в която хипотеза не се изисква разрешение за строеж съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответника, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция в размер на 1080 лева, съставляващи адв. възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие от 23.11.2020 г. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно с оглед проявената процесуална активност от страна на представителя на ответника и фактическата и правна сложност на делото. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав