Решение № 10654 от 23.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Белово, чрез процесуалния му представител адв. Ц. Христоскова, против решение 89 от 11 февруари 2022 г., постановено по адм. д. 1228/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С доводи за недопустимост, незаконосъобразност и необоснованост се иска същото да бъде обезсилено, респективно отменено. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и отмяна на процесното решение. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от И. Вакарелска против отказ на кмета на Община Белово, обективиран в писмо изх. УТ-1679 от 14 октомври 2021 г., за издаване на удостоверение за идентичност и скица на УПИ ІІ, ХІV-162, кв. 24 по плана на [населено място], Община Белово. Съдът е отменил отказа като незаконосъобразен и е върнал преписката на кмета на Община Белово за произнасяне по заявление с рег. УТ-1527 от 17 септември 2021 г. и заявление с рег. УТ-1528 от 17 септември 2021 г., подадени от И. Вакарелска. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдебният акт е неправилен, поради това, че подадената от Вакарелска жалба и обективираното в нея искане не съответстват на направената от съда правна квалификация - чл. 172, ал. 5 ЗДвП. Съдът е посочил, че се касае за производство по обжалване на индивидуален административен акт, с който се отказва издаването на удостоверение за идентичност и скица за имот и е разгледал спора по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Изписването на неотносима към настоящето производство норма от ЗДвП не може да обоснове извод за неправилност на решението и неговата отмяна, доколкото допуснатата очевидна писмена грешка в процесното решение е поправена на основание чл. 175, ал. 1 АПК с решение 383 от 18 май 2022 г., а и същата не съответства на обективираната воля в мотивите на решението и в диспозитива на същото. При постановяване на решението съдът е извършил проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията по чл. 146, ал. 1 от АПК и е направил извод за незаконосъобразност на отказа за издаване на удостоверение за идентичност и скица. От данните по делото се установява, че съгласно заявление за издаване на скица е поискано извършване на административната услуга по §1, т. 2, б а от ДР ЗА. Съгласно легалната дефиниция административна услуга е издаването на индивидуален административен акт, с който се удостоверяват факти с правно значение. Отказът на административния орган да удостовери претендираните със заявлението правно релевантни факти е индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 3 АПК - по арг. § 8 ПЗР АПК подлежи на съдебен контрол. При установената фактическа обстановка съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, но в противоречие с материалния закон. Исканите документи - удостоверение за идентичност и скица, са официални свидетелстващи документи, чието издаване се дължи на лицето, легитимиращо се като собственик на имота. Кметът действа при условията на обвързана компетентност и не може да преценява дали да извърши поисканата услуга, по смисъла на на § 1, т. 2, б. а ДР ЗА. Удостоверяване правото на собственост на заявителя, респ. наличието на конкурентни права, е от компетентността на съответният нотариус в охранителното нотариално производство по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК. Нотариусът в това производство, проверява дали е основателно претендираното право, вкл. дали е налице основанието за придобиването му от заявителя или не. Той съблюдава изискванията на специалните закони, в това число по реда на обстоятелствената проверка. Същият след проверка на основателността на искането с мотивирано постановление по чл. 587, ал. 3 ГПК отказва или разпорежда издаването на констативен нотариален акт. Във връзка с това производство е необходимо представяне удостоверение за идентичност и скица, каквито лицето е поискало от компетентния орган. С постановения отказ административният орган, на когото е вменено единствено задължението за извършване на административна услуга, е осуетил възможността на молителя да заяви претендираните от него собственически права по реда на охранителното производство пред компетентния за това орган - нотариуса. При посочените обстоятелства съдът правилно е приел, че постановеният отказ да бъде извършена административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от Закона за администрацията, вр. чл. 21, ал. 3 АПК и § 8 ПЗР АПК е незаконосъобразен. Същият лишава незаконосъобразно лицето от законоустановени права и препятства тяхното упражняване. Поисканата услуга е един от елементите на охранителното производство по чл. 587 ГПК и административният орган следва да издаде исканите документи, като негова е преценка за съдържанието им. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на спора, настоящата касационна инстанция следва да се произнесе и по претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски. И. Вакарелска е заявила в отговора на касационната жалба, че претендира разноски по списък по чл. 80 ГПК, който ще представи, но такъв не е представен, както и документ за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение също не е представен. Разноските освен своевременно предявени следва и да са доказани, което в хода на съдебното производство не е установено, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав