Решение № 4380 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8587/2010 г.
ВАСI отделение29.03.2011 г.докладчик т Мариника Чернева
Диспозитив
Отхвърля оспорването от "М САТ Кейбъл" АД, гр. Варна, представлявано от Драгомир Пенков Дойчев и Виктория Емилова Миткова, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 46 от 14.09.2009 г., издаден от СЕМ, поправен с Решение № 385/13.10.2009 г. на СЕМ. Осъжда "М САТ Кейбъл" АД, гр. Варна, представлявано от Драгомир Пенков Дойчев и Виктория Емилова Миткова, да заплати 100 лева юрисконсултско възнаграждение на Съвета за електронни медии, гр. София. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред 5-членен състав на ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Мотиви
Решение № 4380 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8587/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 38, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията. Образувано е по жалба от "МСАТ Кейбъл" АД, подадена чрез представляващите дружеството - Драгомир Пенков Дойчев и Виктория Емилова Миткова, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 46 от 14.09.2009 г., издаден от СЕМ, с който е определено задължение в размер на 7623,29 лв. - лицензионни такси на основание чл. 102 от ЗРТ във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност и Решение № 385 от 13.10.2009 г. на СЕМ, с което е поправена очевидна фактическа грешка, допусната в АУПДВ № 46/14.09.2009 г. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният акт е незаконосъобразен и неправилен, тъй като в случая е налице само програмен лиценз за създаване на радиопрограма "О. Кей", но тъй като не е издаден далекосъобщителен лиценз за ефирно разпространение на радиопрограми, то радиодейност не е извършвана. Моли да бъде отменен оспорения АУПДВ. Ответникът - СЕМ, чрез процесуален представител, иска отхвърляне на оспорването, като излага доводи в писмена защита за компетентност на издателя на акта, дължимост на таксата и законосъобразност на АУПДВ, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество. Видно от наличната по преписката документация, Държавната комисия по далекосъобщенията е издала индивидуална лицензия за радио дейност № 441-00280/11.01.2001 г. на "М-САТ" АД, гр. Варна за създаване на радиопрограма. По делото е приложен Протокол от заседание на ОС на акционерите на "М-Сат" АД от 10.12.2008 г., като е взето решение за промяна на наименованието на дружеството от "М-Сат" АД на "М Сат Кейбъл" АД. Между страните няма спор, че дружеството - жалбоподател не е излъчвало радио програма, както и че дружеството не е заплащало годишни лицензионни такси. От данните по административната преписка е видно, че от страна на Ива Минкова - счетоводител в дирекция "Финансова" на СЕМ е изготвена докладна записка изх. № 30-05-5/27.05.2009 г. до председателя на СЕМ, в която е посочен размера на възникнали и изискуеми задължения за регистрирани телевизионни и радио оператори, които не са изпълнени доброволно в срок. Видно от Протокол № 45/08.09.2009 г. СЕМ е взел решение да се издадат АУПДВ на операторите, посочени в докладната записка, между които е и "М-САТ" АД. С уведомление изх. № 13-00-55/11.06.2009 г., жалбоподателят е уведомен за взетото решение и дължимия размер такси по чл. 8, ал. 1, т. 1 от ТТРТ за програмата за 2006 г., 2007 г. и 2008 г. и че има възможност да даде обяснения и да заплати доброволно сумите в 14-дневен срок, след което ще му бъде издаден АУПДВ. На 30.06.2009 г. са депозирани обяснения пред СЕМ от жалбоподателя. В последствие на 14.09.2009 г. е издаден обжалвания АУПДВ, на основание чл. 32, т. 18 вр. с чл. 102 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) във вр. чл. 8, ал. 1, т. 1 от ТТРТД, вр. чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 8 от ДОПК, с който на жалбоподателя е установено публично държавно вземане в размер на 7623,29 лв., ведно със законната лихва до окончателно изплащане на сумата, като размерът е уточнен по периоди, съобразен с фиксирания размер на таксата в чл. 8, ал. 1, т. 1 ТТРТД. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо А отделение достига до следните правни изводи: Таксите за радио- и телевизионна дейност представляват публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, защото са установени по основание със закон. Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК, установяването на публично държавно вземане се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ал. 2 на същия чл. посочва, че ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на АУПДВ и орган за издаване на акта, то се установява по основание и размер по реда на АПК от ръководителя на съответната администрация. Като се има предвид, че основанието за събиране на таксите за радио и телевизионна дейност е ЗРТ, а чл. 32, ал. 1, т. 1 от този закон оправомощава СЕМ да осъществява надзор върху дейността на радио- и телевизионните оператори за спазването на този закон, то следва, че СЕМ е органът, който издава АУПДВ за дължими такси за радио- и телевизионна дейност, неплатени при неспазване изискванията на ЗРТ. Съгласно чл. 98 от ЗРТ се създава фонд "Радио и телевизия" към СЕМ за финансиране на радио- и телевизионната дейност, като според чл. 102, ал. 1, т. 2 от същия закон средствата във фонд "Радио и телевизия" се набират и от първоначалните и годишните лицензионни, съответно регистрационни такси, събирани от СЕМ. АУПДВ е издаден от компетентен орган за установяване на публични държавни вземания по ЗРТ - годишни регистрационни такси, дължими от регистриран телевизионен оператор за негова лицензирана програма, за които не е извършил доброволно плащане. Доколкото липсва специален ред за издаването му по ЗРТ, същият е издаден в съответствие с общите правила по АПК. Видно от изложеното, размерът е изчислен в съответствие с чл. 12, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ТТРТ. Основното възражение на жалбоподателя е, че като лицензиран радиооператор не е осъществявал дейност по притежаваната от него лицензия. Това възражение е неоснователно, тъй като съгласно Индивидуална лицензия за радиодейност № 441-00280/11.01.2001 г., "М-САТ" АД е лицензиран радиооператор, с право да създава и разпространява радиопрограма "О. Кей". Ако операторът не е извършвал дейността, за която е лицензиран, е следвало да поиска съгласно чл. 121, ал. 1, т. 4 от ЗРТ предсрочно прекратяване на лицензията, което става с решение на СЕМ. Както в ЗРТ, така и в ТТРТД се съдържа хипотеза, в която годишните такси за радио- и телевизионна дейност не се дължат, ако лицензираният оператор фактически не извършва дейността, за която е лицензиран. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ТТРТД, "в случаите, когато индивидуалната лицензия за радио и телевизионна дейност е отнета или прекратена преди края на годината, дължимата годишна такса се изчислява като част от съответната такса по ал. 1, пропорционална на календарните дни от началото на годината до датата на влизане в сила на решението на Съвета за електронни медии за отнемане или прекратяване на лицензията". Следва да се посочи, че СЕМ осъществява надзор върху дейността на всички радио и телевизионни оператори. Той не е задължен от закона да следи на коя точно дата определен оператор започва да излъчва програма и на коя точно дата спира да излъчва програмата. Критерий за осъществяването на дейност е наличието на лицензия или регистрация. Началният и крайният момент на периода, през който се дължи такса, могат да бъдат определени точно единствено по датата на издаване на лицензия и по датата на решението за прекратяване на лицензията. Таксата се дължи до момента на прекратяване или отнемане на лицензията (по аргумент от чл. 8, ал. 4 от Тарифата за ТТРТД). В случая прекратяването на лицензията е извършено с Решение № 386 от 20.10.2009 г. на СЕМ, постановено във връзка със заявление с вх. № 19-00-574/8.10.2009 г. на "М САТ Кейбъл" АД. Липсват основания за отмяна на АУПДВ, същият е законосъобразен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на делото на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, платимо от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК. При тези съображения и на основание чл. 172, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение,