Решение № 4232 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 367/2021 г.
ВАСVI отделение01.04.2021 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 488/2.11.2020 г. по адм. дело № 472/2020 г. на Административен съд – Перник. ОСЪЖДА "Пирин БМК" ЕООД, гр. Перник да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" - Кюстендил сумата от 100, 00 (сто) лева разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4232 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 367/2021 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на "Пирин БМК" ЕООД, гр. Перник против решение № 488/2.11.2020 г. по адм. дело № 472/2020 г. на Административен съд – Перник. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 6 от Кодекса на труда (КТ), съществени нарушения на съдопроизводствени правила поради отказ за назначаване на експертиза и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция "Инспекция по труда" – Кюстендил, чрез юрисконсулт К. изразява становище за неоснователност на същата. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.
С решение № 488/2.11.2020 г. по адм. дело № 472/2020 г. Административен съд – Перник е отхвърлил оспорването по жалба на "Пирин БМК" ЕООД, гр. Перник срещу принудителни административни мерки във вид на предписания, дадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 6 от Кодекса на труда в частите по т. 2 и т. 3 от протокол за извършена проверка № ПР2011939/13.05.2020 г., издаден от главни инспектори от ДИТ. Присъдил е разноски.
С предписанието по т. 2 на работодателя "Пирин БМК" ЕООД, гр. Перник е разпоредено да осигури резервно захранване с електрическа енергия на консуматорите от категория "0" в рудник "Ораново" от трети автономен независим източник съгласно чл. 200, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във връзка с чл. 43, ал. 1 от Наредба № 3 от 9.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.
С предписанието по т. 3 на работодателя "Пирин БМК" ЕООД, гр. Перник е разпоредено да въведе специален режим за безопасна работа в рудник "Ораново", гр. Симитли поради това, че съществува риск за живота и здравето на работещите при прекъсване на електрозахранването от националната електроенергийна система, тъй като не е осигурено резервно захранване с електрическа енергия на консуматорите от категория "0" от трети автономен независим източник съгласно изискванията на чл. 200, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във връзка с чл. 43, ал. 1 от Наредба № 3 от 9.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.
Жалбоподателят посочва, че електроподхраната на рудник "Ораново" е била проектирана и изпълнена през 80-те години на двадесети век в съответствие с действалата нормативна уредба, съгласно който е била изградена подстанция "Рудник Ораново" (ГРП), като всички наземни и подземни обекти в рудника се захранват от подстанцията, като обект от категория "0" при осигурен 100 %-ов резерв с два подземни кабела 20 кV от подстанция гр. Симитли. Осигурено е трето резервно захранване с въздушен електропровод 20 кV от градската мрежа, който доставя независимо електрозахранване в случай на авария в подстанция "Симитли" или на двата подземни кабела.
Касаторът се позовава на чл. 3 и § 3 от Наредба № 3 от 9.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, посочвайки, че заварените случаи не се регулират от нововъведените с нея нови разпоредби. Смята, че при съобразяване на изключението са спазени изискванията на чл. 200, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.
По делото е установено, че към датата на проверката в стопанисвания от търговското дружество - жалбоподател рудник "Ораново" не се извършва подземен добив на въглища, но се извършва непрекъснато проветряване на подземните минни изработки, контрол на рудничната атмосфера, контрол за състоянието на крепежа на минните изработки и изпомпването на повърхността на денонощния приток на вода от рудника с помпени агрегати.
С писмо изх. № ЕИО – Бл 580/17.06.2020 г. Електроенергийният системен оператор Мрежови експлоатационен район – Благоевград е удостоверил, че в подстанция "Симитли" периодично се извършват работи, свързани с ремонт и подмяна на съоръжения, с цел подобряване на сигурността на снабдяването с електрическа енергия и модернизацията на съоръженията. Посочил е, че двата кабела 20 кV, захранващи с електрическа енергия рудник "Ораново" са били присъединени по един към двете секции на ЗРУ 20 кV на подстанция "Симитли" и се захранват от един трансформатор. Превключването към другия трансформатор се извършва ръчно и "не осигурява независим източник" по смисъла на чл. 28 и чл. 29 от Наредба № 3 от 9.06.2004 г.
Основният и резервният източници черпят електрическа енергия от един и същи доставчик – "ЧЕЗ Електро България".
Подземните въгледобивни рудници и тяхната главна руднична подстанция, вентилатор за главно проветряване и подземието-централна подземна подстанция, главна водоотливна уредба, подемна уредба на сляпа шахта са консуматори на електроенергия нулева категория на електрозахранване по смисъла на чл. 383, ал. 1 от Правилник за безопастността на труда в подземните въглищни рудници-В-01-01-01 и същите са от тази категория и към действащия към момента на въвеждане в експлоатация на рудник "Ораново" Правилник за устройство на електрическите уредби (ПУЕУ) от 1980 г., отменен с § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии. Съгласно чл. І-2-11, ал. 1 от ПУЕУ (отм.); потребители на електрическа енергия нулева категория са тези, чието прекъсване води до опасност за живота на хора и до повреда на скъпи съоръжения.
Схемата на електрозахранване на рудник "Ораново" включва два кабела 20 kV, присъединени към подстанция "Симитли", и един въздушен електропровод 20 kV, присъединен към градската мрежа на гр. Симитли. При повреда на който и да е от горепосочените източници автоматично и мигновено не се подава електрозахранване по някой от другите.
Правилно съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че към изискванията на електрическата уредба на рудник "Ораново" е неприложима тази по Наредба № 3 от 9 юни 2004 г., доколкото в чл. 3 от нея е предвидено да не се отнася за действащите електрически уредби. В разглеждания случай електрическата уредба на рудник "Ораново" попада в изключението на чл. 3 от наредбата и последната следва да се прилага, тъй като захранването от съответните източници на електрическата уредба представляват нейни съставни части, които по дефиниция предполагат извършването на реконструкции. Това дава основание за приложимост на Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. към изискванията на процесната електрическа уредба и по-конкретно на разпоредбите на чл. 28, чл. 29 и чл. 43, които уреждат, че независим източник на захранване е такъв източник, който в следавариен режим запазва напрежението си в определени граници при отпадане на напрежението на другия/другите източници на захранване. В чл. 29 от наредбата са посочени условията за определяне на независими източници в конкретна хипотеза, а именно, че към независими източници на захранване се отнасят: две секции или системи шини от една/две електрически централи и подстанции, ако едновременно са спазени условията: а) всяка секция или система шини има захранване от независим източник и б) секциите (системите шини) не са свързани помежду си или имат връзка, която автоматично се изключва при нарушение на нормалната работа на едната от тях.
Съгласно чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 3 от 9.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии потребителите от нулева категория се електроснабдяват от два независими взаимно резервиращи се източника на захранване и от трети автономен независим източник, като допустимото прекъсване на електроснабдяването на потребител нулева категория е само за времето, необходимо за автоматичното му възстановяване от резервния източник.
Изискванията към източниците на електрическите уредби на обекти от нулева категория, установени съответно в ПУЕУ (отм.); и Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. нямат различия.
Позоваването на Правилника по безопасност на труда в подземните и въглищни рудници В-01-01-01 и по специално на чл. 383, ал. 2 от него, съгласно който за обектите от категория "0" се предвижда резервно електроснабдяване, по никакъв начин не изключва изискването то да е от независим източник.
Отсъствието на резервно захранване с електрическа енергия от трети автономен независим източник представлява нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използването на работното оборудване във вр. с чл. 43, ал. 1 от Наредба № 3 от 9.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии и законосъобразно са приложени принудителни административни мерки, целящи спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Изпълнението им ще гарантира безопасната експлоатация на рудника и ще избегне възникването на опасност за живота и здравето на работниците.
Жалбоподателят е поискал съдебно-техническа експертиза, която да бъде извършена от вещо лице минен електро инженер и специалист по техническа безопасност, формулирайки следната задача (виж заявление стр. 45-47):
- Основателни ли са предписанията по т. 2 и т. 3 от протокол за извършена проверка № ПР2011939/13.05.2020 г., издаден от главни инспектори от ДИТ?
- Относима ли е сочената в протокола нормативна база, като се вземе под внимание темпоралните и обективните дадености за рудник "Ораново"?
- Съобразени ли са с нормативната уредба констатациите на контрольорите?
- Съобразени ли са с действащата нормативна уредба, вменените от ГИТ "изисквания"?
- Коректно и относимо ли е позоваването от контролните органи на чл. 43, ал. 1 от Наредба № 3 от 9.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии?
При така формулираните въпроси обосновано административният съд е приел, че същите са от правно естество и не налагат ползването на специални знания, поради което не е налице твърдяния порок за съществени нарушения на съдопроизводствени правила.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора пред касационната инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени, заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100, 00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение