Решение № 3674 от 26.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7573/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на МДТ-03 ООД, подадена от процесуалния му представител и по касационна жалба на главния архитект на район Витоша , Столична община, чрез неговия пълномощник срещу решение 2983 от 03.05.2023 г., постановено по адм. дело 5896/2022г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е обявена нищожността на виза за проектиране, издадена на 18.04.2022 г. от главния архитект на район Витоша , Столична община и е осъдена Столична община да заплати разноски по делото. В касационната жалба на МДТ-03 ООД се излагат доводи за недопустимост, а при условия на евентуалност за необоснованост и неправилност на решението като постановено в противоречие на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд е постановил изцяло недопустимо решение като е разгледал по същество недопустима жалба като се сочи, че същата не е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване, тъй като жалбоподателят пред първа инстанция П. Попов нямал качеството на заинтересовано лице да оспорва визата, а съдът е приел обратното. Според касатора с атакуваната виза за проектиране не се предвижда промяна в характера на застрояването и не е налице промяна в устройствените показатели. Иска оспореното в настоящото производство решение да бъде обезсилено и жалбата срещу визата да бъде оставена без разглеждане като производството се прекрати. Алтернативно иска решението да бъде отменено изцяло и върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Претендира присъждане на разноски. В касационната жалба на главния архитект на район Витоша , Столична община, се излагат подробни доводи за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е преценил обстоятелствата относно предназначението на УПИ III-138, кв. 55, ПИ с идентификатор 68134.2043.138, вилна зона Симеоново-Север , тъй като същият не променял предназначението си, поради което жалбоподателят пред първоинстанционния съд не е заинтересовано лице съгласно чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ и жалбата му е процесуално недопустима. Прави искане оспореното решение да бъде отменено и да се прекрати производството по делото. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът П. Попов в писмени отговори на касационните жалби, подадени чрез пълномощника му изразява становище за тяхната неоснователност и недоказаност по подробно изложени в тях съображения. Прави искане жалбата на МДТ-03 ООД да бъде отхвърлена изцяло, а касационната жалба на главния архитект на район Витоша , Столична община да бъде върната като недопустима и нередовна, алтернативно да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Иска съдебното решение да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно. Претендира присъждане на разноски, съгласно представени списъци по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила, след като същото е постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационните жалби за допустими, като подадени от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на П. Попов срещу Виза за проектиране от 18.04.2022 г. на главния архитект на район Витоша , Столична община (след разделяне от адм. д. 5792/22 г. на АССГ), издадена на основание чл. 140, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), чл. 134, ал. 6, чл. 27, ал. 1, чл. 31, ал. 5, чл. 32, ал. 2, чл. 41, ал. 2, чл. 47, ал. 2, чл. 87, ал. 1 ЗУТ, във връзка с § 2, ал. 1 и ал. 2 от ПРЗ на Закон за устройството и застрояването на столичната община (ЗУЗСО), за проучване и проектиране на Двуфамилна жилищна сграда и допълващо застрояване две изгребни ями в УПИ III-138, кв. 55, ПИ с идентификатор 68134.2043.138, м. в.з. Симеоново-север , район Витоша - СО, като е съобразена с действащ РП по Заповед РД-50-09-202/89г, КККР11г, устройствена зона Жм2 по ОУП09г. Със свое протоколно Определение от 08.02.2023 г. съдът е конституирал като заинтересовано лице жалбоподателя П. Попов на две самостоятелни основания, а именно чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ (променя се предназначението на УПИ-то, за което е визата) и чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ (с визата се допускат намалени отстояния спрямо плана, от който следва да е извадка). Съдът е допуснал съдебно-техническата експертиза (СТЕ), заключението по която е кредитирал само в следните части: действащият за УПИ ІІІ-138 план е ЗРКП по заповед РД-50-09-202/89г. и по него УПИ-то попада в терен за индивидуални вили, т.е. предназначен е за вилно строителство; в графиката на лист 101 гръб е предвидено свободно застрояване (като начин на застрояване), нискоетажно застрояване (като характер на застрояване), основно застрояване (жилищна сграда, но различна от реализираната съгласно ЗРП89г.) и допълващо застрояване - непредвидено в ЗРП89г. (две изгребни ями), като устройствените показатели са дадени съгласно устройствена зона Жм2 (за нискоетажно жилищно застрояване) по ОУП09г. с кота корниз максимум 8.5 метра и отстояние 3 метра по страничните регулационни линии (при максимална кота корниз 7.5 метра и отстояние 4 метра по страничните регулационни линии, съгласно действащ ПРЗ89г.), като не е посочена етажността и максималната височина на предвиденото основно застрояване, нито предвидената за застрояване площ; Визата предвижда изграждането на нова сграда, а не пристрояване или надстрояване на съществуващата сграда (тя е предвидена изрично за събаряне); максималната плътност по действащ ПРЗ89г. е 20%, а по ОУП09г. е 25%; с Визата се променя предназначението на УПИ-то и се намаляват отстоянията по страничните регулационни линии - спрямо ПРЗ89г.; Визата представлява извадка от ОУП09г. (дадени са показатели за зона Жм2 - нискоетажно жилищно строителство), като не представлява извадка от действащ ПРЗ89г. (терен за индивидуални вили, т.е. за вилно строителство); на 14.06.2021 г. е била издадена предходна Виза за две еднофамилни жилищни сгради и две изгребни ями, а процесната Виза е от 18.04.2022 г. и е за една двуфамилна жилищна сграда с две изгребни ями; няма към 30.03.2022 г. (датата на Заявлението) - регистрирано искане за процедиране изменение на действащия ИПРЗ89г. за УПИ ІІІ-138; от регистъра на НАГ се установява, че на 16.04.2021г. е обявена процесната Виза от 18.04.2022 г.; с таблицата към ЗП89г. са определени 244 кв.м. на 1 жител - тогава УПИ ІІІ-138 с площ 834кв.м. по КККР11г стига за 3.4 жители според ЗРП89г.; съществуващата сграда в УПИ ІІІ-138, строена съгласно ЗРП89г. - е на 4.90 метра от улица 84та и на 16.20 метра от улица 86та , а Визата предвижда застрояването да е на 3 метра отстояние от уличната регулация и от страничните регулационни линии на УПИ-то - както е по ОУП09г. и по ЗУТ (за жилищни терени); съществуващата сграда в съседен УПИ ІV-139 е на 3.72 метра отстояние от страничната регулационна линия към УПИ ІІІ-138; разстоянието между съществуващата сграда в УПИ ІV-139 и предвиденото с Визата застрояване в УПИ ІІІ-138 не отговаря на ЗРП89г. (трябва да е поне 10 метра); ПРЗ89г. има задължителни линии на застрояване (червена непрекъсната); предвижданията на ПРЗ89г. и възможностите по ОУП09г. са различни; ПРЗ89г. е първи и единствен подробен план за УПИ ІІІ-138, като предвиденото с Визата застрояване може да се реализира само след процедиране на ИПРЗ - за да се съобрази ОУП09г.; в ПРЗ89г. и в ОУП09г. - съществуващата сграда в УПИ ІІІ-138 е предвидена за запазване. Първоинстанционният съд е приел, че Визата е едновременно нищожна и незаконосъобразна, но тъй като нищожността е по-големия порок, същият се е спрял на тази своя констатация. За да прогласи за нищожна Визата за проектиране АССГ е приел, че същата не съдържа графична част, а само текстова част като това води до невъзможност да се установи волята на издателя. Първоинстанционният съд допълнително е обсъдил незаконосъобразността на Визата като е изложил следните мотиви: била е издадена при липсата на Мотивирано предложение (такова няма към Заявление с Вх. РВТ21-ГР00-242 от 30.03 2022 г. на МДТ-03 ООД); към Заявлението липсват задължителни приложения (геодезическо заснемане на ПИ.138, проект-силуетно оформление на сградата, обяснителна записка и експертна оценка на растителността по чл. 19 ЗУЗСО, графика на самата Виза с повдигнато в цвят предвидено застрояване и изрично посочване, че това е графика на Визата; няма посочване на етажност, максимална височина и застроена площ на предвиденото застрояване); Визата не представлява извадка от действащия ЗРП89г.; не е налице хипотезата на чл.134 ал.6 от ЗУТ; дали изобщо е възможно процедиране на ИПРЗ - при вече реализирано застрояване по ПРЗ89г (което не противоречи на ОУП09г и е предвидено за запазване), не е било предмет на производството пред АССГ; с Визата фактически (без да е посочено изрично) - се променя конкретното отреждане за имота, като предвиденото с Визата застрояване (жилищно) - не отговаря на отреждането на имота по действащ ПРЗ89г. (за вилно строителство); ОУП09г. не променя конкретното отреждане на имота по ПРЗ89г., тъй като ОУП изобщо не определя предназначението на конкретни имоти; докато няма одобрен нов ПУП, по силата на който предназначението на конкретния имот да е вече за жилищно строителство (съгласно зона Жм2 по ОУП09г.), предназначението му е това по действащ ПРЗ89г. - за вилно строителство. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е разгледал всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, обсъдил е детайлно заключението по СТЕ, установил е какви документи и колко пъти са поискани от издателя на акта, представени ли са или не от същия, и въз основа на цялостен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност е посочил кои факти приема за безспорно установени, след което е достигнал до правилни правни изводи обосноваващи нищожност на оспорената Виза за проектиране. На първо място е неоснователно възражението на касаторите за недопустимост на оспореното съдебно решение като постановено по недопустима жалба, поради липса на правен интерес у П. Попов да оспорва визата. От доказателствата се установява, че П. Попов е собственик съгласно нотариален акт 158/2020г. на УПИ ІV-139, кв.55, гр. София, вилна зона Симеоново-север, с площ 441кв.м., представляващ ПИ 68134.2043.139 по КККР11г., ведно с вилна сграда на един етаж и тавански етаж, със ЗП 72.67 кв.м. и РЗП 197.44 кв.м. Съдът правилно е приел, че с Визата фактически (без изрично да се посочи) - се променя предназначението на УПИ ІІІ-138 (от вилно по действащ ПРЗ89г. - на жилищно, съгласно устройствена зона Жм2 по ОУП09г), както и че се допускат намалени отстояния между предвиденото с Визата ново застроявание в УПИ ІІІ-138 и наличното застрояване в съседен УПИ ІV-139 на жалбоподателя (следва да е 10м по ПРЗ89г.), както и намалени отстояния към страничните регулационни линии (по действащ ПР89г. отстоянието следва да е 4м, а с Визата е предвидено отстояние 3м като за устройствена зона Жм2 по ОУП09г.) На второ място АССГ правилно е установил, че нарочно изработена от ответника графична част неразделна част към текстовата част на Визата, липсва, което води до невъзможност да се установи волята на издателя. Доколкото по дефиницията на ЗУТ - Визата е скица-извадка от действащ ПУП, то липсата на графична част всъщност води изобщо до липса на индивидуален административен акт Виза (по дефиницията на ЗУТ). Съдът правилно и обосновано не е приел, че комбинираната скица по чл.16, ал.3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) към Заявлението от 30.03.2022 г., върху която с червен цвят (неясно от кого, без подпис и печат от ответника и без текст, че е неразделна част от Визата), в която е предвидено ново застрояване и е предвидено изрично за събаряне наличното застрояване, представлява графика на Визата. Както правилно е посочил съдът дори тази комбинирана скица да се приеме за графика на Визата, то съществува явно несъответствие между текстова и графична част на Визата като е стигнал до правилен извод, че това води до невъзможност да се установи истинската воля на издателя. В текстовата част не се предвижда премахване на наличното застрояване и промяна в предназначението на УПИ-то, а в графичната се предвижда. Обоснован е изводът на съда, че това е достатъчно, за да се установи нищожност на Визата. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Съдебният акт е и с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда за нищожност на процесната виза за проектиране, което от своя страна прави и безпредметно обсъждането на останалите основания по чл. 146, т. 2 т. 5 от АПК. По изложените съображения касационните жалби са неоснователни, а решението на съда е допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, акцесорните претенции за присъждане на разноски от страна на касационните жалбоподатели не следва да бъдат уважени, а на ответната страна по касация П. Попов следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски, но в общ размер на 1254.80 лв, тъй като по делото е представен договор за правна помощ и процесуално представителство от 03.08.2023 г., в който е договорено, че ще се изготви и подаде отговор на касационните жалби на МДТ-03 ООД и на главния архитект на район Витоша , Столична община срещу Решение 2983 от 03.05.2023 г., постановено по адм. дело 5896/2022г. по описа на Административен съд София град както и че ще участва в съдебните заседания и ще извършва необходимите процесуални действия, а договореното възнаграждение е в размер на 1250 лв, следователно неправилно са претендирани разноски в размер по 1250 лв за всеки отговор на касационна жалба, тъй като договорът за правна помощ е един. Същото се отнася и за претендираните 4.80 лв., представляващи държавна такса за отпечатване. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,