Решение № 12771 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14496/2016 г.

Решение № 12771 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14496/2016 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град П., против решение № 2075 от 8.11.2016 г. на Административен съд - П., постановено по адм. дело № 1058/2016 г., с което е обявен за нищожен ревизионен акт № Р-16001615005041-091-001 от 27.01.2016 г. на орган по приходите при ТД на НАП град П., потвърден с решение № 224/15.04.2016 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - П.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с нормите на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че за да е налице валидно издаден ревизионен акт в хипотезата по чл. 119, ал. 2 ДОПК, последният следва да е издаден от органа по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагането й, и органа, имащ качеството на възложител на ревизията, определен за това с акт на териториалния директор на компетентната териториална дирекция. Посочва, че хипотезата на чл. 112, ал. 2 ДОПК не определя каква длъжност следва да заема определеният от териториалния директор орган по приходите стига последният да има качеството на орган по приходите. Според касатора безспорно такова качество имат и лицата, заемащи длъжности началник сектор, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗНАП. Поддържа, че ревизионните актове, издадени след изменението на чл. 119 ДОПК от орган по приходите на длъжност "началник сектор", който е определен от териториалния директор, са валидни. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка от инстанциите. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация. Ответникът - Н. Р. Р., в качеството си на ЕТ "Н. - Н. Р.", гр. Х., чрез процесуалния си представител адв. М. Ф., със съдебен адрес за призоваване в гр. Х., в представени писмен отговор и молба-становище посочва, че делото е във връзка с тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на ВАС. И., в случай на отмяна на първоинстанционното решение, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, за да бъдат анализирани доказателствата по делото и да бъде гарантирано на жалбоподателя двуинстанционна съдебна защита срещу издадения от данъчна администрация акт. В случай, че се приеме, че делото не следва да бъде връщано, се иска да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалвания ревизионен акт, като неправилен и незаконосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. При уважаване на касационната жалба, счита, че на касатора не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, по съображения, основани на приложението на тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. на Върховния административен съд по т. д. № 10/2016 г. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - П. е бил ревизионен акт № Р-16001615005041-091-001 от 27.01.2016 г. на орган по приходите при ТД на НАП град П., потвърден с решение № 224/15.04.2016 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика - П., с който на Н. Р. Р. с ЕТ "Н. - Н. Р." е начислен ДДС в размер на 43 546.37 лева и 18 403.75 лева. С обжалваното решение съдът е обявил ревизионния акт за нищожен, като издаден от некомпетентен орган. Установено е, че със заповед за възлагане на ревизия е възложена ревизия относно посочените задължения и че ревизионният акт е издаден от И. К. К. на длъжност началник сектор, възложител на ревизията, и Т. А. Т. на длъжност главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията. Съдът е приел, че при действащата разпоредба на чл. 119, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 118, ал. 2 ДОПК и чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, териториалният директор, неговите заместници, директорите на дирекции и началниците на отдели и сектори нямат нормативно установена компетенция да издават заповеди за възлагане на ревизия и да издават ревизионни актове. При това тълкуване съдът е стигнал до заключение, че заповедта на териториалния директор, с която е определен началник сектор, директор на дирекция или негов заместник да издава заповеди за възлагане на ревизия, не може сама по себе си да породи за въпросното длъжностно лице, извън кръга на тези по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, каквато и да е материална компетентност както да възлага ревизии, така и да издава ревизионни актове, защото самият териториален директор не разполага с такива компетентности, за да може да ги делегира другиму, а по отношение на лицата по чл. 7, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗНАП, няма нормативно установена такава компетенция. Съдът е приел, че в хипотезите, при които правомощието за издаване на акта се упражнява колективно, некомпетентността на един от издателите рефлектира върху действителността на акта. По тези съображения и като е установил, че в случая единият от издателите не е компетентен по степен, съдът е обусловил извод, че процесният ревизионен акт е нищожен. Решението е неправилно постановено. Оспореният ревизионен акт е издаден от И. К. К. - началник сектор при ТД на НАП гр. П., в качеството му на орган възложил ревизията, и от Т. А. Т. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. П. - ръководител на ревизията. Посочените органи по приходите притежават материална компетентност по чл. 119, ал. 2 ДОПК /в приложимата му по време редакция, в сила от 1.01.2013 г./. По този въпрос е постановено тълкувателно решение № 5/13.12.2016 г. на ОССК на Върховния административен съд, по т. д. № 10/2016 г., според което не е нищожен ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Съгласно мотивите на цитираното решение в редакцията на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в сила до 1.01.2013 г., не са посочени изрично какви длъжности следва да заемат органите по приходите, които имат правомощие да издадат ревизионния акт. Според същото единственото изискване на разпоредбата е този орган да бъде определен от органа по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК за възлагане на ревизия и следователно не е необходима конкретизацията на длъжностното качество на органите. На основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателното решение на ВАС е задължително за съдилищата и следва да бъде съобразено от касационната инстанция. Като е приел, че ревизионният акт е нищожен, административният съд е постановил неправилно решение, което на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде отменено. В решението липсват фактически установявания по спора и произнасяне по материалната законосъобразност на установените с акта задължения, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. По изложените съображения следва да се отмени и решението в частта за разноските. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото касационно производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,