Решение № 10982 от 7.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7901/2011 г.
ВАСI отделение07.08.2012 г.докладчик Здравка Шуменска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 53 от 18.03.2011 г. по адм. дело № 289 по описа за 2010 г. на административния съд - Кюстендил в обжалваната част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10982 от 7.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7901/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Албена Любенова Иванова, в качеството й на управител на "Бени" ЕООД срещу решение № 53 от 18.03.2011 г. по адм. дело № 289 по описа за 2010 г. на административния съд - Кюстендил, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване са публично общинско вземане под № 010 от 15.07.2010 г. на кмета на община Бобошево в частта за такса битови отпадъци за услугата по обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депо за битови отпадъци за 2009 г. и до 30.06.2010 г. в общ размер на 3 111.11 лв. и лихва за забава в размер на 216.76 лв., както и в частта за присъдените разноски. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - кметът на община Бобошево не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу акт за установяване са публично общинско вземане под № 010 от 15.07.2010 г. на кмета на община Бобошево. Изложил е подробно фактическата и правната страна по спора, с който е сезиран. Направил е извод за частична незаконосъобразност са оспорения акт в частта относно определеното задължение за ТБО за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване и за услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за периода 2009 г. - 30.06.2010 г. Съдът е счел, че актът е законосъобразен в частта относно определеното задължение за ТБО за услугата по обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депо за битови отпадъци за същия период. За да достигне до този извод, той се позовал на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, в която разпоредба изрично е посочено, че не се събира такса за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци когато няма такива. Според него от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че в община Бобошево съществува и се поддържа депо в с. Слатино. Освен това според него от събраните гласни доказателства, разпит на свидетели, се констатира същото обстоятелство, че там има такова депо и до него се извозват събраните битови отпадъци на територията на общината. В подкрепа на този извод са и данните по делото за планираните разходи за поддържане на депо съгласно представените справки за процесния период, представляващи по същество план-сметка по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ. Таксата за битови отпадъци в частта относно услугата по обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депо за битови отпадъци се явява дължима както поради съществуването на депото, така и поради изискващи се разходи за поддържане и експлоатация на самото депо и необходимостта за проучване, проектиране, изграждане, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци, по аргумент от чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. В разпоредбата на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ изрично е посочено, че не се събира такса за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. По делото е установено, че такова депо има в с. Слатино, като по повод оспорване на жалбата, ответната страна по нея, кметът на община Бобошево е представил с молба - становище от 6.10.2010 г., с приложение № 2 относно Справка за разходите за дейностите "Чистота" за 2009 г. и за 2010 г. в община Бобошево. От разпита на свидетелите и специално на свидетеля Красимир Симеонов Николов, кмет на с. Усойка, община Бобошево, също се потвърждава това обстоятелство. В посочената разпоредба императивно е посочено кога не се събира такса битови отпадъци за спорната услуга по обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съображения за обезвреждане. По делото е установено, че такова депо в община Бобошево има, като противното не се твърди от жалбоподателя. Същият твърди, че не са осъществявани разходи от страна на общината по повод поддържането на това депо и оспорва представената справка. По делото е била ангажирана съдебно-счетоводна експертиза, като задачи във връзка с тази услуга не е поставяна доколкото експертът се е произнесъл само относно размера на задължението за жалбоподателя във връзка с нея. Следва да бъдат споделени изцяло изводите на съда, че ТБО за тази услуга се дължи, като решаваща е не само преценката за осъществяване на разходи във връзка с функционирането на депото, но и във връзка с необходимостта за проучване, проектиране, изграждане и пр. на депата за битови отпадъци. Очевидно е, че решението на общинския съвет, с което се определя годишния размер на ТБО за всяко населено място, се издава въз основа на план - сметка за разходите и в случая това представлява справката, като приложение № 2 към него за двете спорни години, представена по делото. Обжалваното решение е правилно, както и в частта за разноските. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат за настоящата инстанция. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,