Решение № 12525 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8106/2018 г.

Решение № 12525 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8106/2018 г., VI о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 187 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Б. П. от [населено място] срещу решение по т. 2. 2 от протокол № 18 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК-ВСС), проведено на 05 юни 2018 година, с което на основание чл. 186а, ал. 6 от ЗСВ жалбоподателят не е назначен на длъжност "съдия" в Апелативен съд Бургас – наказателна колегия, поради липса на необходимите професионални качества. Твърди се, че оспореното решение е прието при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Претендира се отмяната му и връщане на преписката на административния орган за приемане на ново решение. Ответникът - Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрк. Р. Димитрова, в съдебно заседание и в постъпило писмено становище излага съображения за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 187, ал. 1 от ЗСВ от заинтересовано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството по приемане на оспореното решение на СК-ВСС е започнало с решение на ВСС, взето по протокол № 03/21 януари 2016 година, обн. Държавен вестник, бр. 8/29 януари 2016 година и решение на ВСС по протокол № 41/16 юли 2015 година, доп. т. 99. 2, с което е обявен конкурс за първоначално назначаване и заемане на 4 свободни длъжности "съдия" в Апелативен съд – наказателна колегия, както следва: Апелативен съд – Бургас – 1 свободна длъжност; Апелативен съд Варна – 1 свободна длъжност и Апелативен съд Пловдив – 2 свободни длъжности. След провеждането на писмен и устен изпит, до които са допуснати съответно 43 и 6 кандидати с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по протокол № 10/28 юни 2016 година конкурсът за първоначално назначаване в Апелативен съд – наказателна колегия е бил прекратен поради липса на класирани кандидати. Решението на СК-ВСС за прекратяване на конкурса е обжалвано по съдебен ред и е отменено с решение № 262 от 09 януари 2018 година, постановено по адм. дело № 8212/2016 по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, като преписката е изпратена на СК-ВСС за финализиране на конкурса при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. С оглед влязлото в сила съдебно решение, Комисията по атестирането и конкурсите към СК-ВСС с решение по протокол № 4/05 февруари 2018 година е класирала кандидатите като е изготвила и становища за притежаваните от тях нравствени качества за да бъдат назначени на длъжност "съдия" в Апелативен съд – наказателна колегия. На заседание на комисията, проведено на 14 май 2018 година, Комисията по атестирането и конкурсите е изготвила предложение до СК-ВСС да проведе гласуване по поредността на класирането на кандидатите, като на свободните 4 длъжности "съдия" в Апелативен съд – наказателна колегия да се назначат или да не се назначат класираните кандидати. След проведено гласуване с 4 гласа "за" и 7 – "против", СК-ВСС е взела решение по т. 2. 2 от протокол № 18 на проведеното на 05 юни 2018 година заседание, с което на основание чл. 186а, ал. 6 от ЗСВ Б. П. не е назначен на длъжност "съдия" в Апелативен съд Бургас – наказателна колегия. При тези фактически констатации, настоящият съдебен състав намира оспореното решение за нищожно по следните съображения: Съгласно чл. 168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. В ал. 2 е визирано, че съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. В настоящия случай, жалбоподателят е развил доводи, че оспореното решение е взето при липсата на законоустановеното в чл. 33, ал. 4 във връзка с чл. 30, ал. 5, т. 1 от ЗСВ мнозинство, но е квалифицирал същото като съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 146, т. 3 от АПК. Съгласно чл. 33, ал. 4 от ЗСВ, решенията на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по чл. 30, ал. 5, т. 1, каквото е процесното, се приемат с мнозинство не по-малко от осем гласа. Както се посочи по-горе, оспореното решение, с което на основание чл. 186а, ал. 6 от ЗСВ Б. П. не е назначен на длъжност "съдия" в Апелативен съд Бургас – наказателна колегия е прието след проведено явно гласуване с 4 гласа "за" и 7 – "против", видно от представените от административния орган поименни резултати от гласуването на заседанието, проведено на 05 юни 2018 година. В настоящия случай при 7 гласа на членове на СК-ВСС за вземане на решението няма валидно взето такова решение и същото се явява прието при липса на необходимото съгласно чл. 33, ал. 4 от ЗСВ мнозинство. Липсата на мнозинство за взимане на решение от колективен орган, какъвто е СК-ВСС, по своята правна същност представлява липса на формирана воля на колективния орган за вземане на конкретното решение. Ето защо решението на СК-ВСС е нищожно и следва да бъде обявено за такова. При този резултат – обратно на направеното от оспорващия искане за това, не е необходимо да се обсъждат останалите, сочени в жалбата предпоставки, за неговата законосъобразност. По тези съображения решението по т. 2. 2 от протокол № 18 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 05 юни 2018 година ще следва да бъде обявено за нищожно, а преписката на основание чл. 173, ал. 2 от АПК ще следва да се върне на административния орган за ново произнасяне. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,