Решение № 11167 от 4.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5046/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление Павликени, гр. Велико Търново, ул. Бачо Киро 7 срещу Решение 91 от 29.03.2021 г. на Административен съд Велико Търново по административно дело 804/2020 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Отказ УРИ-311р-14611 от 11.12.2020 г. на началника на Районно управление Павликени, с който на К. Янков, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, е отказано подновяване на разрешенията за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател началникът на Районно управление Павликени, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага подробно фактите по делото и счита за неправилен извода на съда относно доказаността на необходимостта от издаване на разрешение за оръжие за самоотбрана на К. Янков. Сочи, че регистрирането като земеделски производител, боравеното с пари, наличието на престъпни посегателства в развъдното стопанство и качеството на бивш служител на Министерството на вътрешните работи на г-н Янков не обосновават необходимостта по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Неправилен счита извода на съда, че мотив на оспорения акт е дисциплинарното уволнение на г-н Янков от Министерството на вътрешните работи. Неправилно счита и кредитирането от съда на показанията на разпитаните свидетели, които за заинтересовани, а и не сочат нито едно лице, което да е в конфликт с Янков във връзка със службата му в Министерството на вътрешните работи.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт Р. Байчева.

1. Ответникът по касационната жалба К. Янков, счита същата за неоснователна. Съдът правилно е приел за доказана основателна причина за издаване на разрешение за огнестрелно оръжие, поради което изводът му за незаконосъобразност на оспорения акт е правилен.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от адв. М. Ванев, Адвокатска колегия, гр. Велико Търново.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че:

1. К. Янков притежава разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси пистолет Глок, модел 19, калибър 9 х 19 мм, PBU964, валидно до 17.12.2020 г.

1. На 10.11.2020 г. г-н Янков подава заявление за подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо нарязно оръжие с приложени всички изискуеми от чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ документи и посочена цел самоотбрана.

1. По заявлението са извършени необходимите проверки като е установено, че по отношение на г-н Янков не е налична информация за посегателство срещу личността и имуществото му.

1. На 03.12.2020 г. г-н Янков е уведомен да представи мотиви и доказателства за необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие.

1. На 09.12.2020 г. г-н Янков представя допълнителни мотиви и доказателства за искането си като сочи, че е регистриран земеделски производител и лицензиран производител на племенни пчелни майки и изкуствени рояци, притежава обект пчелин, от около 7 дка в землището на [населено място], и като с оглед на това е необходимо да опазва стоката си, да сключва договори с клиенти и борави с не малко пари. Сочи, че е бивш служител на Министерството на вътрешните работи и като такъв си е създал не малко врагове.

1. На 11.12.2020 г. началникът на Районно управление Павликени, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, отказва на г-н Янков подновяване на разрешенията за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие.

1. В хода на съдебното производство съдът разпитва свидетелите К. Янкова съпруга на г-н Янков, и Ц. Станчев и приема доказателства, удостоверяващи качеството на г-н Янков като регистриран земеделски стопанин.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания, в хода на административното производство органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но решението е в противоречие на материалния закон.

Съдът приема, че с оглед на чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ подновяването на вече издадено разрешение се извършва в самостоятелно и независимо производство, което няма акцесорен характер. Приема, че в тежест на заявителя е да докаже нуждата от съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие.

Прима, че макар само по себе си твърдението на жалбоподателя, че е бивш служител на Министерството на вътрешните работи да не представлява основателна причина за издаване на разрешение, това обстоятелство, разгледано в контекста на другите му доводи може да мотивира извод за основателност. Сочи, че факта на наличие на дисциплинарно наказание уволнение неправилно е въздигнат от органа в основание за отказ, поради което тези мотиви на органа са материално незаконосъобразни.

Приема, че в искането си жалбоподателят обоснова необходимостта от оръжие и със служебните цели на извършваната от него търговска дейност, но тези доводи са неотносими към искането, тъй като то е за издаване на разрешение за граждански цели.

Съдът приема, с оглед на писмените доказателства по делото и показанията на разпитаните свидетели, че за жалбоподателя съществува опасност за живота и здравето поради многократните лични конфликти с множество криминално проявени лица, както и поради качеството на служител на Министерството на вътрешните работи и местоположението на имота, при което е извършвал възпрепятстване на незаконна сеч. Аргумент за извода счита и дадената от помощните органи на административния орган положителен отговор на въпроса за съществуването на основателна причина за издаване на акта.

Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорвания акт и го отменя.

Изводът на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно и допустимо, но неправилно.

Доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са свързани единствено с преценката на съда за наличието на основателна причина за издаване на исканото разрешение. Както приема и първоинстанционният съд, за да е налице изпълнение на изискването по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, е необходимо заявителят да е посочил, първо, някоя от визираните в т. 10 причини, и второ, да е представил надлежни доказателства за нея, които да я правят основателна.

В случая касаторът е посочил като причина за исканото разрешително самоотбрана. Самоотбраната е една от предвидените от закона причини, за които е допустимо издаването на исканото разрешение за граждански цели по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ. С оглед на това първото изискване на закона е спазено. Но освен посочването на една от визираните в чл. 58, ал. 1, ЗОБВВПИ причини, заявителят следва да докаже и основателността на причината, т.е. следва да посочи достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи разумно обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага използването на оръжие, в случая, за самоотбрана.

Както правилно приема и първоинстанционният съд доказателствената тежест за доказването на основателната причина е на жалбоподателя, но доказателствената тежест за установяването на това релевантно за произнасяне на органа обстоятелство е на заявителя в рамките на административното производство. Това значи, че именно в административното производство заявителят е длъжен да представи на органа всички доказателства, които счита за обосноваващи основателността на причината, поради която иска да му бъде издадено разрешителното. Тогава, когато на фазата на административното производство заявителят не е доказал основателността на своето искане той не може в съдебното производство да ангажира нови доказателства, за да доказва основателността на искането си. Съдебното оспорване не е средство за поправяне на собствените пропуски на заявителя да представи на административния орган необходимите доказателства в хода на административното производство.

Оспореният административен акт е облагоприятстващ и изрично в законодателят е възложил на органа задължение при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя и да му даде възможност да ги отстрани чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ. В случая, органът изрично е указал на заявителя, че следва да представи мотиви и документи, които обосновават необходимостта от издаването на исканото разрешение. В отговор на това г-н Янков е представил документи, които удостоверят качеството му на регистриран земеделски производител с животновъден обект пчелин, находящ се в землището на [населено място], както и е посочил, че в качеството си на бивш служител на Министерството на вътрешните работи си създал врагове сред криминалния контингент. Но от така представените доказателства никое не установява конкретни факти за определена степен на непосредствена опасност за г-н Янков, която да обоснована необходимост от самоотрбана.

Сами по себе си нито качеството на земеделски производител, нито местоположението на обекта, нито качеството на бивш служител на Министерството на вътрешните работи са факти и обстоятелства които обосновават такава опасност. Едва в хода на съдебното производство разпитаните свидетели съпругата на г-н Янев и негов приятел, дават показания за това, че им е казвал за повреждане на имущество, за опасности от кучета и хора. Но така дадените показания, дори и при абстрахиране от факта, че това са показания на заинтересовани лица, не установяват конкретна заплаха за г-н Янев, а и са доказателства, които не са били ангажирани пред органа тези лица не са дали сведение до органа при поисканите от органа допълнителни мотиви.

Що се отнася до приетото от съда, че качеството на г-н Янев на бивш служител на Министерството на вътрешните работи, отчетено в контекста на останалите доказателства, обосновава необходимостта от предоставяне на искането разрешително, следва да се посочи, че първо, органът не е обосновал отказа си с качеството на бивш служител на Министерството на вътрешните работи на г-н Янев, а само е посочил факта, че е уволнен дисциплинарно. И второ. Факта, че едно лице е бивш служител на Министерството на вътрешните работи не може да бъде априори доказателство за негови конфликти с криминално проявени лица. За това са нужни конкретни факти, каквито в случая по делото няма.

Несъответни на доказателството по делото са и мотивите на първоинстанционния съд за даден от помощните органи на административния орган положителен отговор на въпроса за съществуването на основателна причина за издаване на акта. Видно от приложените по делото справка, л. 18, и докладна записка, л. 19, съответните служители са дали становище в рамките на извършената от тях проверка. В справката е посочено, че по отношение на г-н Янков няма съдебни регистрации, не е лице от криминалния контингент, по отношение на него не са постъпвали данни за извършено престъпление от общ характер, срещу него не се водят следствени дела и няма данни да употребява наркотични вещества. С оглед на тези данни служителят е посочил, че не съществува законна пречка за издаване на исканото разрешително. В докладната записка е посочено, че г-н Янков има необходимите условия за правилно съхранение на оръжие, не е настаняван в психиатрично заведение, няма данни да употребява наркотични вещества, не е настаняван в заведение за отрезвяване, поради което са налице основанията на чл. 58, ал. 1, т. 5, 6, 7 и 8 ЗОБВВПИ. Нито един от двамата служители не е дал оценка на обстоятелството по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ, поради което мотива на органа е неправилен.

Видно от изложеното изводът на първоинстанционния съд за обосноваността на искането на г-н Янев за издаване на разрешение за самоотбрана е несъответен на доказателствата по делото. Това прави неправилен и извода му за незаконосъобразност на оспорения акт, поради което съдът следва да го отмени и вместо него да постанови . друго, с което да отхвърли жалбата на г-н Янев срещу оспорения отказ.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди ответника да заплати на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи Велико Търново, юридическото лице, в чиято структура е органът касатор, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са 70,00 лв. държавна такса и възнаграждение за представителство от юрисконсулт, размерът на което съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд