Решение № 4106 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1207/2009 г.

Решение № 4106 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1207/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на Глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от адвокат Димитър Митков, пълномощник на Георги Иванов Митков против решение № 13281 от 04.12.2008 г. на Върховния административен съд, Трето отделение по адм. дело № 3491/2007 г. С него се отхвърля жалбата на Георги Иванов Миков от гр. София срещу заповед № 15 - 186 от 07.08.2006 г. на Областния управител на област София. Поддържат се доводи за неправилност на решението с искане за отмяната му постановяване на друго, с което ако заповедта не бъде обявена за нищожна, да бъде отменена като незаконосъобразна, алтернативно, делото да се върне за ново разглеждане. От съдържанието на жалбата се извежда нарушение на материалния закон при постановяване на решението, в което съдът се позовал на подзаконова разпоредба, относима към сключване на наемни договори, а не към прекратяването им - чл. 24 от ППЗДС (отменен). Поддържа се, че разпоредбата на чл. 80 от ЗДС е приложима само при договори за наем за които първичното придобиване на права е без основание в кумулативна връзка с останалите предвидени предпоставки - ползването на имота да не е съобразено с предназначението му или нуждата да е отпаднала. На следващо място се поддържа, че няма данни имота да е ведомствено жилище, за които се отнасят разпоредбите на чл. 24 от ППЗДС (отм) и областният управител е универсален управител на частната държавна собственост. Тези обстоятелства и че касатора не е в трудово правни отношение с областната администрация са били известни на административния орган, поради което клаузите от договора в чл. 14, т. 14, 15 и 17 са нищожни. При изложените съображения касаторът чрез адвокат Василева поддържа неприложимост на чл. 80, ал. 1 от ЗДС. Ответникът, Областният управител на област София не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Налице е хипотезата на чл. 80 от ЗДС и фактическите обстоятелства са изяснени по делото. Едностранното прекратяване на договора за наем е осъществено с предизвестие, достигнало до наемателя на 07.06.2006 г. след което ползването на апартамента е без основание. Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия намира касационната жалба за допустима, като подадена в законния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба на касатора срещу заповед № 15 - 186/07.08.2006 г. на Областният управител на област София, издадена по реда на чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) за изземване от него и семейството му на имот, частна държавна собственост, представляващ апартамент № 7, намиращ се в гр. София, ж. к. Овча купел, ул. Букет, № 80, бл. 4А, вх. А, ет. 2, държан без основание. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта, изложени подробно в девет пункта. Съдът е установил от данните по приложената административна преписка и доказателствата по делото, че по силата на договор за наем от 28.08.1997 г. между касатора и БОДК (ИА) АДИС (със срок до 01.08.2000 г. му е предоставено ползването на апартамент, предмет на обжалваната заповед по чл. 80 от ЗДС. При изтичането на срока през 2000 г. правоотношението е прекратено и управлението на имота от ИА АДИС на МС е предоставено на областния управител, като е съставен акт за частна държавна собственост. Също така, че на 22.12.2000 г. е сключен нов договор за наем между касатора и областния управител без срок, с предмет същия имот. Установено е, че така сключения договор е прекратен едностранно от областния управител, което волеизявление е връчено на касатора на 08.06.2006 г. Прекратяването е последица от констатирано отчуждаване на имот на Георги Миков през 1993 г. което обстоятелството за наличие на имот към 13.03.1990 г. не е било декларирано от него в декларацията му за семейно и имотно състояние по чл. 24, ал. 2 от ППЗДС (отм), но в сила към датата на издаване на заповедта. Сключеният наемен договор е безсрочен, но е предвидена клауза в него по чл. 14, т. 14 за прекратяването му без предизвестие, когато наемателят не отговаря на условията за предоставяне на жилище под наем, т. е не отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 1, т. 3 от отменения ППЗДС. При така установеното съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 80 от ЗДС за издаване на обжалваната заповед. Прекратяването на наемния договор лишава касатора от основание за ползването на имота, което е предпоставка за изземването по реда на чл. 80, ал. 1 от ЗДС. Заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на материалния закон и административно производствените правила и при отсъствие на основания за отмяна по чл. 146 от АПК съдът е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС предвижда, че имот държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение, или нуждата от който е отпаднала се изземва въз основа на заповед на областният управител. Така предвидените предпоставки в правната норма не са в кумулативна връзка, а е достатъчно наличието на една от тях за издаването на заповед за изземване, обратно на поддържаното становище в касационната жалба. Също така, анализа на разпоредбата сочи на извод, че владеене или държане без основание е налице във всички случай на прекратяването на наемното правоотношение. Законът не разграничава и не е поставил като условие за административния ред по чл. 80, ал. 1 от ЗДС за изземване основанието за прекратяване на наемното правоотношение Поддържаните доводи за ограничаване на приложението на чл. 80 от ЗДС по отношение нарушения при сключването на договора, но не и при прекратяването му са неоснователни. По делото е представен като доказателство сключения договор за наем от 22.12.2000 г. в който е предвидена изрична клауза за едностранно прекратяване на договора за наем - чл. 14, т. 17, когато наемателят не отговаря на условията за предоставяне на жилище под наем. В чл. 14, т. 17 от същия договор е посочено, че за всички неупоменати в договора условия са в сила разпоредбите на ЗДС и ППЗДС и другите действащи в страната нормативни актове. Възможността за едностранно прекратяване на договора е предвидена и в чл. 238 от Закона за задълженията и договорите. При безспорно установеното по делото притежаване на собствен имот към 13.03.1990 г. и прехвърлителна сделка с него през 1993 г. за касатора не е била налице една от предпоставките да бъде настаняван в държавно (ведомствено) жилище. Това обстоятелство от своя страна е и основание за прекратяване едностранно на сключения договор за наем от 22.12.2000 г. и изявлението в тази смисъл от областния управител е връчено на касатора на 08.06.2006 г. от която дата е договора е прекратен. При изложените съображения съдът е извел обосновани изводи, че договорът за наем е прекратен в съответствие с клаузите в него и приложимите материални норми. Поддържаните доводи за недействителност на клаузи от договора са неоснователни, тъй като такива въпроси са в предмета на друго производство, а от значение в настоящето административно производство е обстоятелството, че договорът е прекратен, съгласно предвидените в него права и задължения на страните, което е предпоставка по чл. 80, ал. 1 от ЗДС за изземване на имота, който след прекратяването на договора се ползва без основание. Изведените изводи на тричленния състав от фактическа и правна страна в същия смисъл са в съответствие с установените факти по делото и приложимия материален закон и при отсъствие на пороците, сочени в касационната жалба като основания за отмяна на решението същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия