Решение № 207 от 7.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7370/2020 г.

Решение № 207 от 7.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7370/2020 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Дерменджиев, от [населено място], чрез адв. Велкова като процесуален представител, срещу решение № 7887 от 12.12.2019 г., постановено по адм. дело № 6003/2019 г. по описа на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения мълчалив отказ на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – София по заявлението му. Ответниците - началникът на СГКК - София и Р. Димов не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е мълчалив отказ на началника на СГКК – София по заявление рег. № 07-4142/21.03.2019 г. на И. Дерменджиев, с което на основание чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР е поискано заличаването на вписания в кадастралния регистър като собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.1982.96, район "Витоша", Столична община Р. Димов, тъй като такова лице и документ за собственост не съществуват. Административният съд приема жалбата срещу мълчаливия отказ за процесуално допустима, а по същество - за неоснователна. Излага съображения, че вписването като собственик на Р. Димов не противоречи на представения пред административния орган документ за собственост, който при извършена проверка е редовен от външна страна. Обосновава извод, че при наличието на конкуриращи се титули за собственост, административният орган правилно регистрира отразените в тях обстоятелства. Сочи, че в случая е налице спор за материално право, който следва да се разреши от компетентния граждански съд в друго исково производство. По тези съображения съдът приема за законосъобразен оспорения пред него мълчалив отказ на началника на СГКК – София. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора обстоятелства са установени след задълбочена преценка на всички събрани по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. По делото е установено, че като собственици на поземлен имот с идентификатор 68134.1982.96 в кадастралните регистри към одобрената кадастрална карта на недвижимите имоти за [населено място], район [район] са вписани Р. Димов, М. Дойчинова и жалбоподателя И. Дерменджиев. Последните двама като наследници на проф. И. Дерменджиев са признати за съсобственици на 600/700 кв. м. идеални части от имот пл. № 96, кад. лист № 734 с площ 700 кв. м., находящ се в [населено място], [квартал], втора част, придобит по пар. 4а, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, с нотариален акт № 47, том XII, рег. № 46250, дело № 2024/2008 г. В заявлението до административния орган жалбоподателят твърди, че лицето Р. Димов не съществува и оспорва наличието на легитимиращия го като собственик нотариален акт № 123, том XIII, рег. № 12322, дело № 3594/1983 г., по силата на който закупува същия имот с площ от 680 кв. м, от техния наследодател. Видно от писмо на ГД "ГРАО" при МРРБ в Национална база данни "Население" няма лице с имена Р. Димов, а на посочения ЕГН отговаря лице с имена Р. Р. Установено е, че нотариален акт с посочените индивидуализиращи го номера не съществува в имотния регистър. По искането липсва произнасяне от административния орган, поради което е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, подлежащ на съдебен контрол. Спрямо така установените факти съдът достига до законосъобразен извод, че не е налице хипотезата на чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗКИР. По същество искането до административния орган е за заличаване на едно от вписаните в кадастралния регистър лица като собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.1982.96 с доводи, че в случая се касае за несъответствие между данните в регистъра и източника, удостоверяващ тези данни. Правилно съдът приема, че нанесените в кадастралния регистър данни за настоящия ответник Р. Димов отговарят на отразеното в представения пред органа нотариален акт за собственост от 1983 г. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право за един и същ имот административният орган няма правомощие да проверява валидността им или да извършва преценка кои от тези лица да запише в кадастралния регистър, а следва да нанесе данните за всички лица и документи. При наличие на редовен от външна страна нотариален акт, легитимиращ Р. Димов като собственик на процесния имот, който вече е записан на негово име в кадастралния регистър към датата на подаване на искането от наследниците на проф. И. Дерменджиев и при представяне от тяхна страна на констативен нотариален акт, то според разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР за административния орган съществува само една законна възможност - да запише всички лица и легитимиращите ги като собственици документи. Правилно съдът приема, че наличието на конкуриращи се документи за собственост сочат на спор за материално право, който е пречка за исканото изменение на кадастралния регистър, изразяващо се в заличаване на вече вписано като собственик лице. Нито началникът на СГКК – София, нито административният съд разполагат с компетентност да разрешат спора за собственост, включително и да се произнасят по валидността на извършената покупко-продажба на процесния имот, респ. на издадения като форма на действителност за сделката нотариален акт № 123/1983 г. Изложените от касатора доводи, свързани с личността на купувача, липсата на вписване на нотариалния акт в имотния регистър, както и относно невъзможността към 1983 г. да бъде направена сделка с имот, предоставен за ползване по реда на ПМС № 21/1963 г., са относими в производството по спора за собственост, поради което не следва да се обсъждат. Искането за заличаване на вписано като собственик лице може да бъде удовлетворено едва след разрешаването му по общия исков ред. Като достига до извод за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ, съдът постановява решението си в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Предвид изложеното настоящият състав приема, че не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение