Решение № 165 от 10.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1337/2010 г.

Решение № 165 от 10.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1337/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № II-30 от 14.06.2010 г. на Бургаски окръжен съд по гр. д. № 617/2009 г., с която е отменено решение на Районен съд Несебър от 12.01.1997 г. по гр. д. № 407/2004 г. и вместо това е допуснато да се извърши съдебна делба между И. М. К., Д. Х. К., Г. Х. К., Е. Д. К., Е. Д. К., Д. Д. К., Т. Г. М., П. В. К., П. В. П., С. Ц. М. и Х. Ц. М. на: УПИ в кв. с площ кв. м., УПИ в кв. с площ кв. м., в кв. с площ кв. м. и УПИ в кв. с площ кв. м., всички по плана на к.к. Слънчев бряг, [община] при квоти: по 1/24 ид.ч. за Х. Ц. М. и С. Ц. М., по 1/12 ид.ч. за П. В. П. и П. В. К., 2/16 ид.ч. за Г. Х. К., по 1/16 ид.ч. за И. М. К. и Д. Х. К., * ид.ч. за Т. Г. М. и по 1/12 ид.ч. за Е. Д. К., Е. Д. К. и Д. Д. К. С определение № 157 от 15.02.2011 г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване единствено по отношение делбата на УПИ в кв. с площ кв. м. по плана на к. к. Слънчев бряг, [община] поради съществуващо съмнение относно допустимостта на решението предвид неучастието в делбата на лице, което е сред титулярите на правото на собственост. Касационната жалба е подадена от съделителя Г. Х. К., чрез пълномощника му адв. Г. Той обжалва решението в частта по допускане на делбата и определяне на квотите. Ответниците по жалбата И. К. и Д. К. я оспорват. Останалите ответници не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск за съдебна делба, във фазата по допускане на делбата, между наследниците на Г. А. К., починал 1958 г. С влязло в сила решение е допусната делбата на четири земеделски имота. Производството е висящо досежно делбата на четири поземлени имота в к. к. Слънчев бряг, а именно: УПИ, , и, всички в кв. по плана на курортния комплекс. Производството пред въззивната инстанция е по чл. 218з ГПК (отм.) след отмяна на предходно въззивно решение на същия съд. С оглед дадените указания от Върховния касационен съд в отменителното решение № 860 от 23.11.2009 г. по гр. д. № 2161/2008 г. на IV г. о. при новото разглеждане съдът е следвало да даде отговор дали е погасено по давност правото на И. М. К. и Д. Х. К. да искат възстановяване на запазената си част от наследството на Х. Г. К. - син на общия наследодател, починал през 1997 г., накърнена чрез извършено от него нотариално завещание, с което завещава цялото си имущество на сина си Г. Х. К. - касатор в настоящето производство. След съвкупна преценка на събраните доказателства и имайки предвид разрешението в ППВС № 7/1973 г., Бургаски окръжен съд е приел, че претенцията по чл. 30 ЗН не е погасена по давност. Отчел е, че завещанието на Х. К. е нотариално и не подлежи на обявяване, за разлика от саморъчното такова. Взел е предвид, че снабдяването с препис от завещанието не съставлява действие, с което наследникът по завещание упражнява правата си. Преценил е свидетелските показания и писмените доказателства и е счел, че Г. К. е упражнил правата си по завещанието със сключването на договор за доброволна делба през 2002 г., където е участвал като единствен наследник на Х. К. по силата на завещанието. Тъй като от 2002 г. до предявяване на възражението за накърняване на запазена част на 08.12.2004 г. не са изтекли пет години, то правото не е погасено. С оглед на този извод съдът е извършил намаляване на завещателното разпореждане с полагащите се по закон запазени части на съпругата И. К. и сина Д. К. Приел е, че наследникът по завещание Г. К. получава 1/2 от наследството на завещателя /* неговата запазена част плюс * разполагаема част/, а другите наследници получават по * от наследството на Х. К., равняваща се на техните запазени части. Въз основа на тези изводи съдът е определил квотите на всички съделители в четирите делбени имота, представляващи наследство на Г. А. К. и е допуснал делбата между тях. По основанието за допускане на касационно обжалване. Същото е допуснато служебно поради съществуващо съмнение относно допустимостта на решението. Съгласно указанията, дадени в Т. № 1/2004 г. в делбата следва да участват всички лица от кръга на титулярите на правото на собственост, като в противен случай тя е нищожна съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН. Всички съсобственици на имота са задължителни необходими другари в производството по делба, понеже с производството се осъществява потестативното право на делба не само на ищците, но и на всички други съсобственици. Необходимостта от установяването на кръга на съсобствениците задължава съдът служебно да следи за конституирането на всички участници в имуществената общност като страни в делбения процес. Същото разрешение е дадено в Решение № 320 от 06.07.2010 г. по гр. д. № 1314/2009 г., на ВКС, IIг. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК, както и в Решение № 1278 от 04.11.2008 г. по гр. д. № 5910/2007 г. на V г. о и Решение № 468 от 23.06.2004 г. по гр. д. № 22/2004 г. на I г. о. Когато е извършено прехвърляне на спорното право /на имот, обект на делбата или част от него/ по време на процеса, съдът е длъжен от материалноправна гледна точка да вземе предвид това разпореждане с оглед задължението си да извърши делбата между собствениците към момента на постановяване на решението. В този смисъл е решение № 818 от 21.12.2004 г. по гр. д. № 399/2004 г. на ВКС, I г. о. По основателността на касационната жалба и с оглед приетото по-горе съдът приема следното: Решението, в допуснатата до обжалване част, се явява недопустимо по следните съображения: По делото са налице данни, че касаторът Г. К. е извършил разпореждане с единия от процесните недвижими имоти - УПИ с н. а. №, т., рег. №, д. № по време на висящността на процеса. Видно от н. а. № 96, том VIII, рег. № 5539, д. № 1275/2006 г., че този имот понастоящем е собственост на Г. Г. К. Доказателства за тези разпореждания са представени на въззивния съд, но той не е предприел действия по конституиране на приобретателя като страна в делбата на този имот. С оглед приетото по-горе относно задължението на съда да следи за участието в делбата на всички лица, легитимиращи се като собственици /съсобственици/ на делбения имот, то постановеното решение, без да е конституиран приобретател на имота, се явява недопустимо. В такава хипотеза съдът, независимо от процесуалната норма на чл. 121, ал. 1 ГПК (отм.), съотв. 226, ал. 1 от действащия ГПК, следва да конституира лицето придобило имота и с решението си по съществото на спора да заяви дали признава или отрича неговите права като собственик, респ. съсобственик. По този начин ще се осигури разрешаването на въпроса кои са носителите на правото на собственост с участието на всички лица, разполагащи с титул за собственост. Горното налага постановеното въззивно решение досежно делбата на УПИ III-261 да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане, което да продължи с конституирането на приобретателя на посочения имот. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 3, пр. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на II г. о.