Решение № 6139 от 9.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4259/2025 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Столична община, чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение 7921 от 07.03.2025 г., постановено по адм. д. 10501 по описа на Административен съд София град (АССГ) за 2023 г. С него, по жалбата на Аурига ЕАД, с ЕИК 175043365, е отменен Ревизионен акт СФД23-РД77-121 от 21.07.2023 г. (РА), издаден от Е. Костадинов възложил ревизията и Е. Йорданова ръководител на ревизията, потвърден с Решение СОА23-РД28-45 от 05.10.2023 г., издадено от кмета на Столична община (СО). С този РА на настоящия ответник по касация са установени задължения за довнасяне на такса битови отпадъци (ТБО) за 2022 г. в размер на 539059,96 лв. - главница и лихви в размер на 55446,14 лв. за ревизиран период 01.01.2022 г. 31.12.2022 г. и за същия период за данък недвижими имоти (ДНИ) 0,00 лв. главница и 0,00 лв. лихви. Наред с това, СО е осъдена да заплати на Аурига ЕАД сторените разноски в първоинстанционното производство в размер на 13016,52 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон и поради неговата необоснованост. Поддържа се становище, че съдът неправилно приел наличието на основание за възстановяване на надвнесени от Аурига ЕАД суми за ТБО и данък за недвижимите имоти (ДНИ), тъй като не съобразил, че тези суми били доброволно платени и дружеството само е начислило такива за погасяване на текущите си задължения. Оспорва извода на съда, че при формиране на отчетната стойност на сградата не е следвало да се отразят стойността на подобренията и на трайно прикрепените дълготрайни материални активи, както и тези, без които сградата не би могла да осъществява предназначението си активите, отразени по сметки 1121, 1201 и 1211. Отделно от това, касационният жалбоподател изразява недоволство и от изводите на съда за дължимост на ТБО пропорционално на количествата генерирани отпадъци като обръща внимание относно релевантната редакция на чл. 67, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). По подробно изложените в касационната жалба съображения касационният жалбоподател моли отмяната на обжалваното съдебно решение и присъждане на сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена. Претендира присъждане на разноските за касационното производство и представя списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на претендираното и заплатено от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът Аурига ЕАД, чрез упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и в съдебното заседание пред настоящия съд. В писмения отговор акцентира, че при постановяване на съдебното решение, предмет на касационен контрол, съдът е възприел като отчетна стойност на сградата тази, в която са включени всички подобрения и активи, които са били трайно прикрепени към сградата и имат характер на присъединени към нея, както впрочем и инсталациите и конструкциите обратно на твърденията на касационния жалбоподател, което не било и спорно по делото. По същество на касационното оспорване моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждането на сторените разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение. Представя списък на разноските. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на приобщените по делото писмени доказателства, приетите заключения (основно и допълнително) на съдебнотехническата експертиза (СТЕ) и заключение на съдебносчетоводната експертиза (ССЕ), съдът е направил фактически и правни изводи, които му дали основание да отмени изцяло спорния РА. Прието е в обжалваното съдебно решение, че спорният РА е издаден от компетентни органи, в предвидената писмена форма и е с изискуемото съдържание, при спазване на процесуалните правила за събиране на доказателства и за защита на правата на ревизираното лице, комуто са връчени всички актове, издадени в хода на ревизията от органите по приходите. За да направи извод за материална незаконосъобразност на РА, съдът е съобразил, че Аурига ЕАД се явява задължено лице за ДНИ съгласно чл. 11 ЗМДТ за процесния период по отношение на имотите му, които са нежилищни. Като се основал на констатациите и изводите на вещите лица, изготвили заключенията на приетите СТЕ и ССЕ, приел, че активите на дружеството, заведени по счетоводни сметки 1201 и 1211 представляват движими вещи, които могат да бъдат лесно демонтирани и преместени без увреждане на сградата и на самата вещ, с изключение на трите конкретно описани от вещото лице, изготвило СТЕ (бел. настоящия състав - ВиК инсталация, хидроизолиране на бетонов противопожарен резервоар и покривна изолация). По тези причини не споделил изводите на ревизиращите органи за завишаване на отчетната стойност на сградата, собственост на Аурига ЕАД. Позовал се на конституционния принцип на законоустановеност на данъчните задължения, отнасящ се до всички елементи, определящи размера на данъка данъчен обект, данъчна основа, данъчна единица, данъчна ставка и пр., на Решение 3 от 09.11.1996 г., постановено от Конституционния съд на Република България по конст. д. 2/96 г. и на изчерпателната регламентация по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ относно обектите на облагане с ДНИ. Въз основа на това направил извод, че не всички и всякакви имущества на задължените лица подлежат на облагане с ДНИ, който не е общ имуществен данък, за да се подложи на облагане цялото движимо и недвижимо имущество на лицата. Взел предвид също така и методиката за изчисляване на данъчната оценка по Приложение 2 към ЗМДТ, която предвижда изчисляване на данъчната оценка на земя и сгради, и не съдържа правила за изчисляване на данъчна основа на движими вещи или на други недвижимости, непредставляващи земя и сгради. В този смисъл приел, че Аурига ЕАД е данъчно задължено лице само за урегулираните поземлени имоти и сградите, които притежава, а не за цялото имущество, което ползва във връзка с дейността по отдаването под наем. Затова направил извод, че липсва законова основа да се приеме, че е възможно и допустимо обединяване на отчетните стойности на сграда с отчетните стойности на движими вещи, които макар и функционално свързани със сградата, представляват отделни движими вещи, индивидуализирани са и са счетоводно заведени като такива. Съдът не споделил и становището на приходната администрация за включване на движимите вещи по сметки 1201 и 1211 в отчетната стойност на сградата с аргументи, че същата се използва за отдаване под наем, вследствие на което е отредена като инвестиционен имот, поради функционалното й предназначение (за търговски център) или поради обстоятелството, че движимите активи се използвали за генериране на икономическа изгода. Позовал се на допълнителното заключение на СТЕ - голяма част от спорните активи са придобити от Аурига ЕАД значително след въвеждането на сградата в експлоатация и тя е функционирала съобразно предназначението си и без тези активи, тоест те не са били необходими за функционирането й. Изрично посочил, че предназначението на сградата и начинът й на използване е ирелевантен за целите на ЗМДТ, като в тази връзка взел предвид и Решение 9 от 20.Vl.1996 г., постановено от Конституционния съд на Република България по конст. д. 9/96 г. По така изложените съображения първоинстанционният съд направил извод, че със спорния РА незаконосъобразно е завишена отчетната стойност на сградата чрез включване на активи, счетоводно заведени в сметка 1201 и сметка 1211 (с изключение на трите позиции по заключението на вещото лице) и приел, че отчетната стойност на процесния имот следва да бъде определена в общ размер на 121009686,90 лв., изчислена в заключението на ССЕ, Таблица 5, стр. 7, включващ отчетната стойност на земя 15730725,18 лв. и 100859071,40 лв., включващ сграда ИИ, подобрения и трите позиции от сметка Машини и съоръжения. Дължимият ДНИ за 2022 г. приел, че следва да бъде определен в размер на 226893,16 лв., а не в размера установен с РА 236476,82 лв. Доколкото ревизираното дружество е внесло сумата от 267252,55 лв., задължението за ДНИ за процесния период е 0,00 лева, при съответно надвнесена сума за главница и лихва. Съдът уважил доводите на Аурига ЕАД и по въпроса, свързан с начина на изчисляване на размера на третия компонент на ТБО - услугата по чл. 62, т. 3 ЗМДТ за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. При липсата на спор относно това, че СО е предоставяла и трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ, съобразил, че в спорния РА таксата по чл. 62, т. 3 ЗМДТ е установена като промил от увеличената отчетна стойност на земята и сградата - 126120972,29 лв. - със стойността на активите, осчетоводени в сметка 1201 и 1211 при съобразяване разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (НОАМТЦУСО). Взел предвид, че казусът касае нежилищен имот на дружеството, което е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 64 ЗМДТ, във връзка с чл. 11 ЗМДТ. Приел, че неправилно със спорния РА е завишена отчетната стойност на сградата, предвид съображенията, изложени във връзка с ДНИ, като незаконосъобразно е определен и размерът на ТБО - конкретно относно таксата за услугата по чл. 62, т. 3 ЗМДТ с позоваване на разпоредбата на чл. 23, ал. 4 НОАМТЦУСО. Позовал се на общия принцип за определяне на ТБО по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Мотивирал се, че водещото правило по ЗМДТ е ТБО да се определя според количеството на битовите отпадъци, като само по изключение и когато обективно не може да се установи тяхното количество, размерът на таксата следва да се определя в левове на друга основа. Отрекъл в казуса да е установено от приходната администрация, че е налице обективната невъзможност за определяне на количеството отпадъци, което да води до определянето им по вторичния начин - като промил върху избраната от общинския съвет основа по-високата стойност от данъчната оценка и отчетната стойност на недвижимия имот. Позовал се на депозираната от Аурига ЕАД декларация по чл. 23 НОАМТЦУСО, за да заключи, че по отношение на ТБО следва да се приложи критерият "количество на отпадъците". Затова направил извод, че при наличие на обективна възможност за изчисляване стойността на задължението по количеството битови отпадъци, генерирани при ползването на недвижимия имот, определеният в РА размер на ТБО за услугата по чл. 62, т. 3 ЗМДТ въз основа на отчетна стойност е в разрез с правилото на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Позовал се на съдебна практика по въпроса. Съобразил, че не е формиран спор във връзка с факта на подаване на декларация на 18.11.2021 г. по чл. 23, ал. 1 НОАМТЦУСО, с която дружеството е упражнило правото си на избор да заплаща ТБО съобразно количествата на генерираните отпадъци, в съответствие с чл. 67, ал. 1 ЗМДТ - заявени са 7 контейнера тип Бобър, с вместимост от 1100 литра, при честота на сметоизвозване от три пъти седмично. Още в хода на административното производство Аурига ЕАД е отправило искане до ревизиращия екип таксата за услугата по чл. 62, т. 3 ЗМДТ да бъде определена в съответствие с количествата отпадъци, генерирани от облагаемите обекти, като се е позовало на решение на Върховния административен съд, относимо към предходните периоди от 2013 г. до 2017 г. Въз основа на заключението на ССЕ съдът приел, че количествата отпадъци, генерирани от облагаемите обекти на Аурига ЕАД общо за цялата 2022 г. са в размер на 480,48 тона. На база предоставените от СО данни за общите количества битови отпадъци, генерирани на територията на СО за 2022 г., било изчислено от вещото лице че общите максимални количества битови отпадъци, генерирани от обектите на дружеството, съставляват 0,069 % от количествата битови отпадъци, генерирани на територията на СО. Така, въз основа на предоставената от СО информация за общите разходи на общината за услугата по чл. 62, т. 3 ЗМДТ вещото лице е изчислило какъв е пропорционалният дял от тези разходи за генерираните от "Аурига" ЕАД БО. Съдът се позовал на заключението на ССЕ, за да приеме, че размерът на таксата за услугата по чл. 62, т. 3 ЗМДТ, определена съобразно количествата генерирани отпадъци, е 65514,26 лв. Тъй като констатирал грешка при пресмятането, допусната от вещото лице, приел, че правилната сума е 65857,87 лв., която следва да бъде съобразена при определяне на дължимата процесния период ТБО. При липсата на спор относно таксата за услугите по чл. 62, т. 1 и т. 2 ЗМДТ, която е в общ размер от 28140,00 лв., размерът на ТБО за всички услуги по чл. 62 ЗМДТ за 2022 г. съдът определил, че е в размер на 93997,87 лв.: 28140,00 лв. + 65857,87 лв. С тези съображения приел, че с РА незаконосъобразно е начислена ТБО за 2022 г. в размер на 570460,18 лв. - главница вместо сумата от 93997,87 лв. В този смисъл определената от ревизиращите органи стойност е повече от осем пъти по-голяма от таксата, която следва да бъде платена от Аурига ЕАД, което означава, че с РА са възложени повече от осем пъти по-големи разходи за такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, спрямо тези, които се следват на дружеството - жалбоподател въз основа на генерираните отпадъци. На основание това съдът приел, че съотнесени към фактическите разходи на СО за услугата по чл. 62, т. 3 ЗМДТ този размер се явява непропорционален, тъй като не просто се отличава от съответстващия дял на генерираните отпадъци, но и го превишава няколко пъти от дела на дружеството в генерираните отпадъци. В тази връзка съдът се позовал и на чл. 15 от Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно отпадъците, където е въведен принципът "замърсителят плаща". Взел предвид и практиката на СЕС по приложението на посочената разпоредба и по-специално на Решение от 30 март 2017 г. по дело С-ЗЗ5/16 г. Направил извод, че съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ и при съобразяване с практиката на СЕС, административният орган е следвало да определи размера на задължението за ТБО за услугата по чл. 62, т. 3 ЗМДТ в относително пропорционален размер, като видно от заключението на вещото лице таксата за услугата по чл. 62, т. 3 ЗМДТ е могла да бъде определена въз основа на количествата отпадъци, генерирани от обектите на "Аурига" ЕАД. Предвид изложеното направил извод, че ТБО за 2022 г. за трите услуги следва да бъде определена в размер на 93997,87 лв., а не в размер на 570460,18 лв. и лихви в размер на 42952,59 лв. Като незаконосъобразно преценил извършеното с РА прихващане на сумата от 31400,22 лв., респективно определяне за довнасяне на задължение от 539059,96 лв. Позовал се на заключението на ССЕ, въз основа на което намерил за установено, че през 2022 г. "Аурига" ЕАД е извършило 12 плащания за ДНИ и ТБО, констатирани по дати и платени суми в експертното заключение. За извършените плащания за ТБО ревизираното лице е внесло през 2022 г. сума в размер на 321149,24 лв. - тоест е надвнесло обща сума за ТБО за 2022 г. от 227151,87 лв. Приел също така, че незаконосъобразно с РА са начислени и лихви за ТБО за 2022 г. в размер на 55446,14 лв. Мотивирал се, че в случая дължимата съобразно количествата на отпадъците ТБО за процесната година е общо 93997,87 лв., а размерът на една вноска е 23499,47 лв. Съобразил, че преди изтичане на срока за първата вноска, дружеството - жалбоподател е платило сума за ТБО в размер на 39116,60 лв., която превишава размера на първата вноска, а преди изтичането на срока за внасяне на втората вноска, е направило още три плащания на ТБО, всяко в размер на 48895,75 лв., или общо 146687,25 лв., с които то е погасило не само задължението за втората вноска, но и за всички останали вноски за 2022 г. В резултат това съдът направил извод, че Аурига ЕАД е надвнесло обща сума от 227151,87 лв., поради което за процесния период не дължи ТБО - незаконосъобразно с РА са установени задължения за довнасяне на сумата от 539059,96 лв. за главница и лихви в размер на 55446,14 лв., а надвнесената сума е следвало да бъде установена в РА като надвнесена в таблицата за установяване на задълженията. Счел, че не е в правомощията му в това производство да измени оспорения РА, а действия за прихващане и възстановяване на съответните публични задължения, каквито следва да бъдат предприети в нарочно производство с издаване на съответен акт за прихващане и възстановяване. По тези причини отменил РА и разпределил отговорността за разноските с оглед изхода на спора. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил релевантните за спора факти като е направил обстоятелствени и обосновани на доказателствената съвкупност (писмени доказателства и доказателствени средства - ССЕ и СТЕ) фактически установявания. Въз основа на нея, при правилно приложение на материалния закон приложимата национална правна регламентация и разпоредби от правото на Европейския съюз, както и разрешенията дадени от Конституционния съд на Република България, в практиката на Върховния административен съд и на СЕС, е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения РА. Направените от съда в резултат на горното изводи за незаконосъобразност на спорния РА са обосновани на приобщените по делото доказателства, на приетите основно и допълнително заключения на СТЕ и заключението на ССЕ. Тези изводи са съответни на материалния закон и са споделими от настоящата касационна инстанция. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК с настоящото решение се прави препращане към мотивите на обжалвания съдебен акт. Неоснователни са всички релевирани от СО оплаквания в касационната жалба срещу възприетата от състава на АССГ незаконосъобразност на РА. Неоправдано касационният жалбоподател възразява срещу изводите на съда относно формираната отчетна стойност на сградата. Първоинстанционният съд е направил обстоятелствени фактически установявания в тази връзка, които са обосновани на доказателствата по делото и на заключенията на СТЕ и на ССЕ. Правилно е отрекъл подхода на органите по приходите за завишаване на отчетната стойност на сградата за целите на определяне размера на ДНИ. В тази връзка споделими са съображенията му относно дължимия от Аурига ЕАД за ревизирания период ДНИ по отношение на имотите, които са нежилищни, основани на тезата, че дружеството не е данъчно задължено лице за цялото имущество, което ползва във връзка с дейността по отдаването под наем, а само за земята и сградите. В съответствие с констатациите и изводите на вещото лице, изготвило заключението на СТЕ, е приетото от съда, че активите на дружеството, заведени по счетоводни сметки 1201 и 1211 (с изключение на трите конкретно описани по-горе), представляват движими вещи, които могат да бъдат лесно демонтирани и преместени без увреждане на сградата и на самата вещ. Верен е изводът на съда, че липсва законова основа за обединяване на отчетните стойности на сграда с отчетните стойности на движими вещи, които макар и функционално свързани със сградата, представляват отделни движими вещи, индивидуализирани са и са счетоводно заведени като такива. В съответствие с приетото в Решение 9 от 20.Vl.1996 г., постановено от Конституционния съд на Република България по конст. д. 9/96 г. е и приетото от съда, че предназначението на сградата и начинът й на използване е ирелевантен за целите на ЗМДТ, за да отрече тезата на приходната администрация, която почива на отреждането на сградата като инвестиционен имот, поради функционалното й предназначение за търговски център. Аргументът, отправен от касационния жалбоподател, за да обоснове тезата за законосъобразност на установените за довнасяне задължения, респективно за неправилност на изводите на съда, който се основава на установените по делото факти за доброволно заплатени от «Аурига» ЕАД суми за погасяване на текущи задължения, е несподелим. Тези задължения възникват ex lege, сроковете за плащането им следват също от закона и са изпълняеми. Споделимо е и подробно мотивираното становище на АССГ за дължимост на ТБО пропорционално на количествата генерирани отпадъци за услугата по чл. 62, т. 3 ЗМДТ. В тази връзка неоснователно е оплакването, че не съобразено действието във времето на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Съдът правилно е взел предвид, че водещото правило на ЗМДТ е ТБО да се определя според количеството на битовите отпадъци, като само по изключение и когато обективно не може да се установи тяхното количество, размерът на таксата следва да се определя на друга основа. Разпоредбата на чл. 23, ал. 4 НОАМТЦУПСО противоречи на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, предвид което в съответствие с чл. 5, ал. 1 АПК следва да се приложи законовата разпоредба. Услугата по поддържане на чистота на териториите за обществено ползване не е свързана непосредствено с количество отпадъци, но начисляването на такса за нея е определяемо по предполагаемия натрупан обем отпадъци. Съдът правилно е зачел последиците на подадената декларация по чл. 23, ал. 1 НОАМТЦУСО, за да се приложи критерият, свързан с количеството на отпадъците, генерирани при ползването на имота. Обосновано на доказателствената съвкупност е отрекъл в казуса да е установено от приходната администрация, че е налице обективната невъзможност за определяне на това количество, нито че са изложени мотиви за такава. При обективна възможност за изчисляване стойността на задължението съгласно това количество и при отчитане на съотношението на разходите за услугите към фактическите разходи на СО за извършване на съответната услуга съгласно заключението на ССЕ (тоест, пропорционалния дял), определеният в РА размер на ТБО за услугата по чл. 62, т. 3 ЗМДТ въз основа на отчетната стойност, правилно е преценен от съда като противоречащ на правилото на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Споделими са съображенията му, основани на направените от експертизата изчисления, че с РА са възложени повече от осем пъти по-големи разходи за такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, спрямо тези, които се следват на Аурига ЕАД въз основа на генерираните отпадъци. Обоснована в тази връзка е и преценката му, че съотнесен към фактическите разходи на СО за услугата по чл. 62, т. 3 ЗМДТ този размер се явява явно непропорционален, тъй като не просто се отличава от съответстващия дял на генерираните отпадъци, но и го превишава няколко пъти от дела на дружеството в генерираните отпадъци. Затова правилен е изводът на съда, че съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ и при съобразяване с практиката на СЕС, административният орган е следвало да определи размера на задължението за ТБО за услугата по чл. 62, т. 3 от ЗМДТ в относително пропорционален размер. За да направи тези изводи, съдът е почерпил аргументи от практиката на СЕС, намерила израз в Решение по дело С-335/2016 г. и проверката, която е направил е съобразена с критериите за преценка, изведени в него. Наред с това е реферирал към съдебна практика на Върховния административен съд, която макар да не е задължителна, е относима към спорните по делото въпроси, доколкото ги разрешава по идентичен начин за предходни ревизирани периоди по отношение на «Аурига» ЕАД. Предвид изложеното и при съобразяване на констатациите и изводите, направени от вещото лице, изготвило ССЕ, правилно съдът е основал правните си изводи на установеното по делото, че определеното на "Аурига" ЕАД със спорния РА задължение за ТБО за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е явно несъразмерно спрямо обема и естеството на отпадъците, които могат да се генерират при ползването на недвижимия имот. Проверката, която е извършил първоинстанционния съд е съобразена с цитираното решение на СЕС, за да се отговори на въпроса дали на «Аурига» ЕАД не са били начислени явно несъразмерни разходи спрямо отпадъците, които може да генерира. С избрания от съда подход и извършената от него ревизия на РА се постига съразмерност на начислените разходи на «притежателя» на отпадъка. По изложените по-горе съображения, обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. Не са налице релевираните с касационната жалба основания за неговата отмяна. Предвид изхода на спора, направеното искане от ответника по касация и представените доказателства, нему се следва присъждането на сторените в настоящото касационно производство разноски за адвокатско възнаграждение, в претендирания размер, посочен в списъка на разноските - 27485,18 лв. Възнаграждението не се явява прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, осъществената защита и материалния интерес на спора. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение