Решение № 6437 от 30.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 28/2019 г.

Решение № 6437 от 30.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 28/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на И. Димиев с адрес: [населено място], [адрес] /съдебен адрес: [населено място], [улица]/, подадена чрез процесуалния му представител адв. И. Костадинова, против решение № 2165/21.11.2018 г. на Административен съд–Варна, постановено по адм. д. № 170/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-03001817001303-091-001/28.07.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 371/24.10.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП и е присъдено в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 888,48 лв. В касационна жалба се твърди неправилност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита за неправилно приетото от съда, че са доказани от страна на органите по приходите предвидени в нормата на чл. 19, ал. 2 ДОПК предпоставки за ангажиране отговорността на ревизираното лице. Сочи, че задълженото лице не е бил управител в периода когато са възникнали процесните задължения и оспорва изводите на съда, че в същия период лицето е изпълнявало действия по управление. Излага, че в процесния период, за който са установени задълженията няма доказателства лицето да се е разпореждало с имуществото на дружеството по посочения в чл. 19, ал. 2 ДОПК начин. Счита, че в обхвата на чл. 19 ДОПК не са включени задължения за лихви, поради което е неправилен изводът на съда в обратния смисъл. Подробни аргументи излага в касационната жалба. Претендира отмяна на решението и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна – директорът на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител гл. юрк. Колева, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна е допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционният съд е бил РА № Р-03001817001303-091-001/28.07.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 371/24.10.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК е ангажирана отговорността на ревизираното лице за задължения на "Дева 2014" ЕООД гр. Русе за ДДС за данъчни периоди от м. 06. 2014 г. до м. 01. 2015 г. за осигурителни вноски за фонд ДОО в размер на 17 831. 23 лв. и лихви 4 865. 05 лв.; за здравноосигурителни вноски по приложението на ЗЗО в размер на 9 169. 06 лв. и лихви 2 516. 35 лв.; за осигурителни вноски за ДЗПО – УПФ в размер на 3 902. 91 лева и 1 063. 04 лева; Задължения за Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения в размер на 4 446.91 лева и лихви 1 487. 83 лева. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите и в предвидената форма след проведено ревизионно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод за материална законосъобразност на РА, тъй като е приел, че с оглед установените обстоятелства е реализиран фактическия състав, пораждащ отговорността по чл. 19, ал. 2, като в случая са налице предпоставките по т. 1, т. 2 и т. 4. Изводът си е обосновал с безпорно установеното, че ревизираното лице е едноличен собственик на капитала и управител на "ДЕВА 2014" ЕООД за периода 28.04.2015 г. – 05.10.2015 г., а преди това е изпълнявал управленски функции. В това си качество е теглил получаваните по банкови сметки на дружеството парични плащания от клиенти общо в размер на 170 626. 73 лв. и вследствие на изпратени до клиенти уведомителни писма за цедиране на вземането на "Дева 2014" ЕООД се е разпоредил със суми на дружеството в полза на "Люжил джи ай" ЕООД, на което ревизираното лице също е управител и едноличен собственик на капитала. Приел е, че след като разпореждането с процесните суми не е свързано с дейността на дружеството, а сумите са изплатени в полза на ревизираното лице и свързано с него дружество и изплащането води до намаляване ликвидността на "Дева 2014" ЕООД, то е налице скрито разпределение на печалба по смисъла на параграф 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО. Приел е, че действията по скрито разпределението на печалба са извършени неправомерно от ревизираното лице, тъй като към момента на извършването им то е знаело за наличието на установени, изискуеми и ликвидни задължения на дружеството, както и за възникнали задължения на дружеството преди лицето да закупи дружествените дялова на 28.04.2015 г. Посочил е, че е налице и необходимата пряка причинно-следствена връзка между невъзможността да бъдат платени процесните, посочени в оспорения РА задължения и действията на ревизираното лице по скрито разпределение на печалбата, тъй като от данните по делото се установява, че дружеството не разполага с друго имущество. По тези мотиви е приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на Димиев за процесните задължения на дружеството, доколкото и именно вследствие изтеглените от него суми от банковите сметки на дружеството, без същите да са ползвани за дейността на дружеството и вследствие на отклонените плащания от клиентите на дружеството в полза на друго дружество, на което Димиев е управител, имуществото на задълженото лице е намаляло и поради това не са изплатени задълженията на дружеството за данъци и осигурителни вноски. Посочил е и че законосъобразно в отговорност на ревизираното лице са вменени и лихвите върху неплатените публични задължения, доколкото в разпоредбата на чл. 19 ДОПК не е посочено изрично, че става въпрос за задължение само за данъци и задължителни осигурителни вноски и лихвите не са изрично изключени от този обхват. Така мотивиран съдът е отхвърлил жалбата на лицето и е потвърдил РА като законосъобразен. Постановеното решение е частично неправилно. Първоинстанционният съд е изследвал всички предпоставки за възникване отговорността на управителя по чл. 19, ал. 2 от ДОПК и при правилно тълкуване на закона ги е съотнесъл към установената фактическа обстановка, която е анализирал и във връзка с доказателствата, събрани в хода на административния и съдебен процес. Формулирал е обосновани мотиви за законосъобраност на оспорения РА, в частта с която на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК е ангажирана отговорността на ревизираното лице за задължения на "Дева 2014" ЕООД гр. Русе за ДДС за осигурителни вноски за фонд ДОО; за здравноосигурителни вноски по приложението на ЗЗО; за осигурителни вноски за ДЗПО – УПФ и Задължения за Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Фактическите и правни доводи на касатора са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, като изложеното се подкрепя от настоящата инстанция. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019 г./, настоящия състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази му част. Правилно е приел първоинстанционният съд, че са доказани от страна на органите по приходите предпоставките за ангажиране отговорността на И. Димиев по чл. 19, ал. 2 ДОПК в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на "Дева 2014" ЕООД за установените с оспорения РА по вид и размер задължения. Съгласно чл. 19, ал. 2 ДОПК, в приложимата редакция, управител или член на орган на управление, който недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Несъстоятелни са твърденията за незнание от страна на касатора за наличните задължения на дружеството. Определените на И. Димиев публични задължения са във връзка с издаден на "Дева 2014" ЕООД РА № 03001815001305-091-001/08.10.2015 г., който е бил постановен в ревизионно производство, проведено в периода, в който Димиев е бил управител на задълженото дружество. Видно от доказателствата по административната преписка, РД е бил връчен на дружеството, като с писмо от 24.08.2015 г. е било поискано продължаване на срока за представяне на възражение срещу РД. След влизане в сила на РА поради необжалване, във връзка с образуваното изпълнително дело, на "Дева 2014" ЕООД многократно са връчвани покани за доброволно изпълнение на установените с РА задължения. С покупката на дружествените дялове на 28.04.2015 г. и съгласно уговореното в договора, Димиев е придобил "Дева 2014" ЕООД с всички активи и пасиви на дружеството, като минималната грижа на добрия търговец изисква лицето да се е осведомило за размера на задълженията, които придобива. Безспорно е също, че в периода от създаване на дружеството през 2013 г. до 28.04.2015 г. Димиев е бил в трудови правоотношения с дружеството като е изпълнявал длъжност Управител продажби и маркетинг, а въз основа на изрично упълномощаване от тогавашния управител на дружеството е оперирал с банковите сметки на дружеството, осъществявал е управителни функции като е подавал ГФО за 2014 г., ОПР, баланс, отчет за парични потоци, подписвал е различни счетоводни документи, които установяват финансовото състояние на дружеството. Предвид изложеното не могат да бъдат споделени възраженията на касатора, за това, че Димиев не е знаел за наличие на публични задължения на дружеството към момента на придобиването му. "Дева 2014" ЕООД е задължено лице по чл. 14, т. 1 ДОПК, а според данните, вписани в търговския регистър, по които между страните не се спори, в периода 28.04.2015 г. – 05.10.2015 г. то се представлява и управлява от едноличния собственик на неговия капитал И. Димиев. Именно в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала, в посочения период, Димиев се е разпореждал с наличните в банковите сметки на дружеството парични средства, като в деня на постъпването на плащането от клиенти за извършени услуги, Димиев е изтеглял цялата налична сума. Общо изтеглените суми за целия период на управление са в размер на 170 626, 73 лева, което надхвърля значително размерът на неплатените задължения за данъци и осигурителни вноски на дружеството. Допълнително, 62 766, 72 лева, представляващи плащания за извършени от "Дева 2014" ЕООД услуги са били преведени от клиенти на дружеството по сметка на "Люжил джи ай" ЕООД, чийто едноличен собственик и управител също е касаторът. Тези средства също са били отклонени от патримониума на "Дева 2014" ЕООД без за това да има правно основание, предвид, че между двете дружества не е установено да са съществували търговски взаимоотношения, нито на някакво друго основание "Люжил джи ай" ЕООД да е имало вземания от "Дева 2014" ЕООД, които да са били цедирани, както се твърди с представените на клиентите уведомителни писма. Изложеното показва, че в качеството си на управител Димиев се е разпоредил със средства на управляваното дружество, след като е знаел за съществуващите задължения, липсата на ДМА и на други средства, с които да бъдат погасени задълженията и въпреки това е извършил плащания от средствата на дружеството, което обосновава извод за недобросъвестно извършени плащания. Правилно съдът е възприел тезата на данъчните органи за характера на отклонените суми като "скрито разпределение на печалба" по смисъла на § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО. Съгласно цитираната разпоредба "Скрито разпределение на печалба" са: сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б"; Въпреки изричните указания на първоинстанционния съд при разпределяне на доказателствената тежест, от жалбоподателя не са представени никакви доказателства за това, че изтеглените суми в брой и тези, отклонени в друга банкова сметка са свързани с дейността на дружеството. Сумите са изплатени в полза на касатора и свързано с него дружество, като изплащането им води до намаляване ликвидността на "Дева 2014" ЕООД. Имуществото на дружеството е установено от приходните органи и не се спори, че дружеството няма ДМА, с които да отговаря пред кредиторите си. При липса и на парични средства в банковите сметки, след изтеглянето им в деня на постъпването, непогасяването на задълженията установените с влезлия в сила РА е в пряка причинна връзка с разпоредителните действия на Димиев. Изложеното обосновава изпълнение на фактическият състав, определящ отговорността на управителя по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Неправилно касаторът счита, че Димиев не следва да отговаря за задължения, възникнали преди той да е придобил качеството управител. Законът не ограничава отговорността на управителя само до времето, в което той е имал това качество, а я обвързва с недобросъвестните му действия, вследствие на които имуществото на дружеството е намаляло и като пряк и непосредствен резултат от това дължимите данъци и осигурителни вноски не могат да бъдат събрани. Към датата на придобиване на дружеството от Димиев, "Дева2014" ЕООД е имало задължения за данъци и осигурителни вноски, във връзка с които е било образувано изпълнително дело, към което в последствие са присъединени и ликвидни и изискуеми задължения, възникнали в периода на управление на дружеството от касатора, при това установени по подадени от лицето декларации. При знание за съществуващите изискуеми задължения, в това число и тези за минал период и постъпващи от клиенти плащания, с които тези задължения могат да бъдат погасени, касаторът недобросъвестно се е разпоредил с имуществото на дружеството под негово управление, в резултат на което от неговите лични действия за дружеството е възникнала невъзможност да погаси изискуемите публични задължения. Поради изложеното, отговорността на касатора следва да бъде ангажирана и за задължения на дружеството, възникнали и станали изискуеми преди той да стане едноличен собственик и управител, след като в резултат именно на неговите действия имуществото на дружеството е намаляло до степен невъзможност да се погасят задълженията. Относно изложените възражения, че в обхвата на чл. 19, ал. 2 ДОПК не са включват задължения за лихви, изложените от първоинстанционния съд мотиви са неправилни. Задължението за лихви е вън от обхвата на солидарната отговорност по чл. 19 ДОПК. Отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 е частен случай на отговорност за чужди задължения, поради което разпоредбата следва да се тълкува стриктно. В нея е предвидена отговорност за несъбрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, до размера на несъбраните задължения, но не и на лихвите върху тях. Задълженията за данъци са по т. 1 на ал. 2 на чл. 162 ДОПК, съдържаща изброяване на публичните държавни и общински вземания, а лихвите върху тях са по т. 9 на същия текст, т. е. става дума за различни публични държавни вземания. Като не е предвидено изрично, че отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 обхваща и лихвите върху установените, но не събрани публични вземания за данъци, такава отговорност на ревизираното лице е незаконосъобразно ангажирана. Поради изложеното, първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА в частта, в която на задълженото лице са вменени задължения за лихви общо в размер на 9932, 27 лева е незаконосъобразно и следва да се отмени. Разноски: Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. С оглед резултатът по делото, в полза на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция в размер на 1590, 50 лв. и за касационната инстанция 1192, 87 лв. Следва да й се присъди юрисконсултско възнаграждение общо за двете инстанции в размер на 2 783, 37 лв. съобразно чл. 9, ал. 2 вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, осмо отделение