Решение № 10397 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3464/2012 г.

Решение № 10397 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3464/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Цифрови системи" ООД - гр. Варна, представлявано от управителя Драгомир Христов Славов, чрез пълномощника адв. Марин Маринов, против решение № 3095/27.12.2011 г., постановено по адм. дело № 1904/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против предписание, обективирано в протокол № 1024/20.04.2011 г., издаден от главен инспектор в дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба и в съдебно заседание касаторът излага съображения, че регламентираното от Министерския съвет задължение на предприятията да изработват вътрешни правила при това с определено съдържание, е направено извън законовата делегация; твърди също, че изработването на такива правила е невъзможно и създава значителни затруднения на предприятията да упражняват търговската си дейност. Касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба - дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, не е изразил становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд - гр. Варна е отхвърлена жалбата на "Цифрови системи" ООД - гр. Варна, против предписание, обективирано в протокол № 1024/20.04.2011 г., издадено от главен инспектор в дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което са дадени предписания на дружеството да съобрази съдържанието на вътрешните правила за организация на работната заплата с изискванията на чл. 22, ал. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/.

За да постанови този акт съдът е приел, че в изпълнение на законовата делегация от чл. 244, т. 2 КТ Министерският съвет е приел Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в която е развил точния алгоритъм, по който следва да се осъществява организацията на работната заплата, като чл. 22 от наредбата предписва това да стане чрез вътрешни правила, които следва задължително да имат съдържанието, регламентирано в четири пункта на ал. 3. Даденото предписание в обжалвания протокол цели допълване на изготвените от предприятието - жалбоподател вътрешни правила именно със съдържанието на чл. 22, ал. 3 от наредбата. Съдът е приел, че представените по делото вътрешни правила за организацията на работната заплата на "Цифрови системи" ООД не са съобразени с императивните изисквания на чл. 22, ал. 3 от наредбата. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя, че за него не съществувало задължение за съобразяване на вътрешните правила с разпоредбите на нормативни актове, какъвто е Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Приел е също за неоснователно възражението, че органите на изпълнителната власт не могат да издават нормативни актове, с които да се създават задължения за частноправни субекти. По съображения в този смисъл съдът е приел оспорения административен акт за законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба.

Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно.

Предмет на оспорването пред първоинстанционния съд е предписание, обективирано в протокол № 1024/20.04.2011 г., издадено от главен инспектор в дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ /Кодекс на труда/ и чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗНЗ /Закон за насърчаване на заетостта/ е предписано следното: във вътрешните правила за работната заплата да се включат общи положения за организацията на работната заплата в предприятието; определяне и разпределение на средствата за работна заплата; определяне на минимални стойности или на диапазони на основните заплати по длъжностни нива; редът и начинът за определяне и изменение на допълнителните трудови възнаграждения, съгласно чл. 22, ал. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /ДВ, бр. 9/2007 г./

По делото е представен документ, озаглавен "Вътрешни правила за организация на работната заплата", за който е безспорно, според изричното изявление на пълномощника на "Цифрови системи" ООД в съдебното заседание на 19.10.2011 г. пред Административен съд - гр. Варна, че именно тези вътрешни правила /приложени на л. 10 от делото/ са действащите правила в дружеството към момента на изготвяне на оспореното предписание. Вътрешните правила имат дословно следното съдържание:

1. Организацията на работата в "Цифрови системи" ООД гр. Варна се осъществява въз основа на разпоредбите на КТ и подзаконовите нормативни актове по приложението му.

2. Средствата за работната заплата се определят и разпределят с писмени или устни заповеди на работодателя в зависимост от финансовото състояние на дружеството.

3. Минималните стойности на работната заплата се определят съгласно Таблицата за минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, публикувана в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. При липса на финансови възможности, осигуряването е на минималния осигурителен доход на професиите, а заплатата може да бъде по-ниска, но не по-ниска от минималната работна заплата за страната.

4. За реда и начина за определяне и изменение на допълнителните трудови възнаграждения се прилагат КТ и подзаконовите нормативни актове по приложението му.

Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 г., обн. ДВ, бр. 9/2007 г., в сила от 01.07.2007 г., организацията на работната заплата в предприятията се регламентира във вътрешни правила за работната заплата, които са вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл. 37 от Кодекса на труда, а съгласно ал. 2 вътрешните правила се утвърждават от работодателя и не могат да противоречат на нормативните актове и на условията, договорени в колективния трудов договор. В ал. 3 на същия чл. от наредбата е предвидено, че във вътрешните правила за работната заплата задължително се включват: 1. общи положения за организацията на работната заплата в предприятието; 2. определяне и разпределение на средствата за работна заплата; 3. определяне на минимални стойности или на диапазони на основните заплати по длъжностни нива; 4. редът и начинът за определяне и изменение на допълнителните трудови възнаграждения. В ал. 4 е предвидена възможност за включване и на други елементи във вътрешните правила /правила, системи, процедури, методи, ред/, изброени в т. т. 1-8.

Съгласно § 2 от Заключителните разпоредби на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, същата се издава на основание чл. 244, т. 2 и чл. 261 КТ и § 121 ЗИД на КТ /ДВ, бр. 25/2001 г./. В чл. 224, т. 2 КТ е предвидено, че Министерският съвет определя видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения и на обезщетенията по трудовото правоотношение, доколкото не са определени с този кодекс; в чл. 261 КТ е предвидено, че положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет, а в § 121 ЗИД КТ /ДВ, бр. 25/2001 г./ е предвидено, че нормативни актове по прилагането на Кодекса на труда, доколкото друго не е предвидено в него, се издават от Министерския съвет.

В чл. 1 от НСОРЗ е посочено, че с нея се определят структурата и организацията на работната заплата, видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения, редът и начинът за определяне и изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и служителите. Разпоредбата на чл. 22 от наредбата е включена в глава пета от наредбата, озаглавена "Организация на работната заплата". Наредбата за структурата и организацията на работната заплата представлява подзаконов нормативен акт, издаден от Министерския съвет по законова делегация от посочените в самата наредба текстове от Кодекса на труда и разпоредбата от ЗИД КТ, която установява общо правило за компетентност на Министерския съвет да издава нормативни актове по прилагането на Кодекса на труда. Наредбата представлява действащ подзаконов нормативен акт, както към момента на издаване на процесните предписания, така и към настоящия момент. Разпоредбата на чл. 22 от наредбата, на която са основани оспорените предписания, не е отменена по предвидения за това ред като противоречаща на нормативен акт от по-висока степен или като приета извън рамките на законовата делегация.

Преценката за това дали разпоредбата на чл. 22 НСОРЗ е приета от Министерския съвет извън рамките на предоставената му законова делегация от разпоредбите на чл. 244, т. 2 и чл. 261 КТ и § 121 ЗИД КТ /ДВ, бр. 25/2001 г./ не може да бъде направена в рамките на настоящото производство под формата на косвен съдебен контрол. Такъв контрол е недопустим както за индивидуалните административни актове, така и за подзаконовите нормативни актове. За оспорването на последните е предвиден специален ред в дял трети, глава десета, раздел III от АПК, озаглавен "Оспорване на подзаконови нормативни актове", чл. чл. 185 - 196 АПК, като в рамките на това производство могат да бъдат обсъждани както компетентността на Министерския съвет да издаде подзаконов нормативен акт за регламентиране на съответните обществени отношения /в частност, свързани с организацията на работната заплата/, т. е. да бъде направен меродавен извод дали Министерският съвет е действал в рамките на делегираните му нормотворчески правомощия, така и да се прецени дали наредбата, или определени разпоредби от нея противоречат на нормативен акт от по-висока степен.

Разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове повелява, че ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. В конкретния случай не съществува разпоредба от законов или подзаконов нормативен акт от по-висока от наредбата степен, която да регламентира организацията на работната заплата, поради което няма основание да се приеме, че разпоредбата на чл. 22 НСОРЗ противоречи на нормативен акт от по-висока степен, поради което да бъде оставена неприложена и вместо нея да се приложи разпоредбата от нормативния акт от по-висок ранг.

По изложените съображения, първоинстанционният съд правилно се е съобразил с действащите разпоредби на чл. 22, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, които регламентират съответно задължението на работодателя да приеме вътрешни правила за организация на работната заплата, както и задължителното съдържание на тези вътрешни правила.

От съдържанието на приетите от "Цифрови системи" ООД вътрешни правила, което е цитирало по-горе, се налага извода, че тези правила не съответстват на нормативното изискване по чл. 22, ал. 3 НСОРЗ. Във вътрешните правила са включени общи и декларативни текстове, което не съдържат никакви конкретна регламентация на организацията на работната заплата по конкретните компоненти, така както са регламентирани в чл. 22, ал. 3 от наредбата. Твърдението на касатора, че позоваването и препращането към нормативни актове не може да обоснове незаконосъобразност на акта, е по принцип правилно, но то няма отношение към конкретния правен спор. След като нормативният акт /в случая чл. 22, ал. 3 НСОРЗ/ задължава работодателя да изготви вътрешни правила с определено съдържание, т. е. акт, който съдържа конкретни и ясни правила относно посочените в четирите точки на разпоредбата въпроси, не може да се приеме за изпълнение на това задължение общото препращане към приложимите законови и подзаконови разпоредби, без последните дори да са посочени. Целта на изработването на вътрешните правила за организация на работната заплата е да съществуват ясни и конкретни правила, които да са предварително известни на работниците и служителите и с които страните по трудовото правоотношение следва да се съобразяват. Бланкетното препращане към действащата нормативна уредба всъщност е равнозначно на неизпълнение на задължението по чл. 22, ал. 3, вр. ал. 1 НСОРЗ, както е приел и административният орган в издаденото предписание.

Не може да бъде споделено становището на касатора, че е невъзможно изработването на правила според изискванията на чл. 22, ал. 3 НСОРЗ, както и че се създава съществено затруднение за упражняване на търговската дейност на предприятията, тъй като следвало тези правила да бъдат променяни при всяка промяна на нормативната уредба. Несъмнено изработването на правила, които да уреждат въпросите по чл. 22, ал. 3 от наредбата е обективно възможност, а необходимостта от съобразяване на поведението на правните субекти с промените в действащото законодателство произтича от изискването за спазваните на законите и другите нормативни актове в страната.

По изложените съображения настоящият състав счита, че с обжалваното съдебно решение правилно е прието за законосъобразно оспореното предписание, обективирано в протокол № 1024/20.04.2011 г., издадено от главен инспектор в дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,