Решение № 992 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8391/2018 г.

Решение № 992 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8391/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Т. Пепелджийска е подала касационна жалба срещу решение № 105 от 04.05.2018 г. по адм. дело № 207/2017 г. по описа на Административния съд - Кюстендил, в частта, в която предявеният от нея иск против Регионалната дирекция по горите-Кюстендил за заплащане на обезщетение за причинената й имуществена вреда в размер на 300 лева, ведно със законната лихва, както и иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от 600 лева до пълния предявен размер от 5000 лева, ведно със законната лихва, са били отхвърлени. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът да се уважи изцяло с присъждането на лихва, считано от 06.11.2012 г. и направените по делото разноски. Регионалната дирекция по горите-Кюстендил е оспорила касационната жалба и е поискала отхвърлянето й с присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че касационната жалба е частично основателна по отношение решението на съда за отхвърляне на иска за обезщетяване на имуществена вреда. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Производството пред Административния съд - Кюстендил е образувано по исковата молба на Т. Пепелджийска против Регионалната дирекция по горите - Кюстендил, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение за имуществена вреда в размер на 300 лева и иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева, понесени вследствие на издаденото от директора на Регионалната дирекция по горите - Кюстендил наказателно постановление № 130/18.04.2012 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление - 06.11.2012 г. В исковата молба се твърди, че имуществената вреда се изразява в направения разход за заплащане на адвокатско възнаграждение от 300 лева по повод обжалването на наказателното постановление, а неимуществените вреди - в притеснения, болки и страдания и засягане на доброто име и достойнството на ищцата. Административният съд установил, че на 24.10.2011 г. бил съставен акт № 312, сериен номер № 001175 на Регионалната дирекция по горите - Кюстендил, с който било установено, че на същата дата, в землището на село Коркина, подотдел Ж, в имот № 105001, и имот № 105002 Т. Пепелджийска провежда сеч на 13 немаркирани дървета, при което е добита 42 куб м едра строителна дървесина и 1 куб м дърва за горене. След съставянето на акта директорът на Регионалната дирекция по горите - Кюстендил подал сигнал до Районна прокуратура - Дупница за търсене на наказателна отговорност на Т. Пепелджийска за извършеното от нея деяние. С постановление от 19.12.2014 г. на районен прокурор при Районна прокуратура - Дупница образуваното срещу Т. Пепелджийска наказателно производство за престъпление по чл. 235, ал. 1 НК било прекратено поради липса на доказателства. Наказателното производство за престъпление по чл. 235, ал. 1 НК продължило по отношение на Е. Христова, дъщеря на Т. Пепелджийска. Въз основа на акт № 312/24.10.2011 г. директорът на Регионалната дирекция по горите-Кюстендил издал наказателно постановление № 130/18.04.2012 г., с което наложил на Т. Пепелджийска административно наказание "глоба" в размер на 2200 лева за нарушение на чл. 104, ал. 1, т. 4 от Закона за горите. С решение № 593/5.07.2012 г. по а. н. д. № 654/2012 г. на Районен съд-Дупница наказателното постановление било отменено. Решението било оставено в сила с решение № 365/06.11.2012 г. по к. а. н. д. № 389/2012 г. на Административен съд - Кюстендил. По делото Т. Пепелджийска била представлявана от адвокат Н. Балабанов. Ищцата представила копие от договор за правна защита и съдействие от 08.06.2012 г., сключен между нея и адвокат Балабанов. В него е записано, че страните договарят възнаграждение в размер на 300 лева. Не е отбелязано, че възнаграждението е платено. Разпитана като свидетел, Е. Христова, дъщеря на ищцата, е заявила, че тя е заплатила на адвокат Балабанов възнаграждението по договора от 8.06.2012 г. Свидетелката разказала, че на майка й бил съставен още един акт за административно нарушение. След връчването на двата акта през 2011 г. Пепелджийска станала нервна, непрекъснато говорила, че е опозорена, че е станала за срам, чувствала се виновна за това как ще бъде оценена от останалите, че вреди на семейството си. Тези преживявания се отразили на физическото й състояние. По делото са били изслушани показанията и на друг свидетел, който заявил, че ищцата споделила за нейни проблеми и за воденето на дело срещу нея за незаконен добив на дървен материал, което я довело до униние и я разболяло. Съдът събрал като доказателство и заключение на психологическа-психиатрична експертиза, според която в периода 2011-2015 г. ищцата преживяла състояние на емоционално унижение, стрес и страх за провал в живота си, което променило жизнения й стил за по-продължителен период от време. Тя изпитала обида и унижение от определянето й като закононарушител, което повлияло на изпълнението на задълженията й като професионалист и родител. Последиците от преживяното се изразявали в страх за щастието и спокойствието в семейството, повишено безпокойство и тревожност, нарушения в съня и в емоционално оценъчните функции на личността, като посочените реакции не представлявали психотично разстройство. В съдебно заседание вещите лица посочили и появата на физически страдания у ищцата. Тя получавала стягане в сърдечната област и безпричинно главоболие, като във времето остротата на тези преживявания намаляла. От правна страна съдът приел, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е изцяло неоснователен, а този за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди - частично основателен За да отхвърли исковата претенция за имуществени вреди, съдът приел, че по делото е установено издаването на незаконосъобразен административен акт – наказателно постановление № 130/18.04.2012 г. от директора на Регионалната дирекция по горите – Кюстендил, отменен с решение на Райония съд–Дупница. Не било доказано обаче, че Т. Пепелджийска е понесла имуществена вреда във връзка с този акт. В договора за правна защита и съдействие не било записано, че уговореното между ищцата и адвокат Балабанов възнаграждение от 300 лева е било заплатено, не е отразен и начинът на плащане. Същевременно дъщерята на ищцата, разпитана като свидетел, посочила, че именно тя е заплатила сумата на адвокат Балабанов. Въз основа на тези факти административният съд заключил, че ищата не е понесла имуществена вреда и отхвърлил предявения иск за обезщетяване на имуществена вреда в размер на 300 лева, ведно със законната лихва. По отношение на исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата от отмененото наказателно постановление, съдът направил извод, че по делото е установено наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Административният съд се позовал на показанията на свидетелката Христова и на заключението на психологическата експертиза и приел, че ищцата е изпитала емоционално унижение, стрес и страх от провал в живота, страх за щастието и спокойствието в семейството, намалена самооценка, чувства на тревожност, срам и неудобство като майка в резултат на издаденото наказателно постановление и наложеното с него административно наказание. Съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД съдът преценил, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди в по-нисък от претендирания размер, като се направи разграничение между преживените от Пепелджийска негативни емоции вследствие на издаденото наказателно постановление и тези, които тя е преживява вледствие на воденото срещу нея наказателно производство. В мотивите си отбелязал, че периодът на преживените от ищцата негативни емоции не е дълъг, а и степента на засягане на личната й сфера не е висока, с оглед на което присъдил на Т. Пепелджийска обезщетение за причинените й неимуществени вреди е в размер на 600 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на отмяната на наказателното постановление – 06.11.2012 г. За разликата до пълния размер от 5000 лева, искът бил отхвърлен като неоснователен. В частта за присъденото обезщетение от 600 лева за неимуществени вреди решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Постановеното решение в частта за отхвърляне на предявените искове е постановено в съответствие с материалния закон. Административният съд правилно е отхвърлил иска за обезщетяване на неимуществени вреди над присъдения размер от 600 лева. От събраните по делото доказателства не може да се изведат неимуществените вреди, възникнали за ищцата конкретно от отмененото наказателно постановление. Обстоятелствата по случая не обосновават различен от направения от съда извод, при положение, че в периода 2011- 2014 година срещу ищцата, както и срещу нейната дъщеря, е било водено наказателно производство, само по себе си, възможен източник на сочените от ищцата преживявания като унижение, стрес, чувства на тревожност и срам, страх от провал в живота. Наказателното постановление на директора на Регионалната дирекция по горите - Кюстендил е било издадено през април 2012 година и е отменено с влязъл в сила съдебен акт през ноември 2012 година, т. е след образуването на наказателното производство срещу ищцата за същото деяние и преди то да бъде прекратено. Административнонаказателното производство, образувано срещу Т. Пепелджийска и издаденото в хода на това производство наказателно постановление, биха могли да причинят на ищцата допълнителни притеснения, но не и по-големи морални вреди, от тези, свързани с образуването на наказателно производство. Като се вземат предвид краткия период от издаването до отмяната на наказателното постановление и включването на този период в периода, в който ищцата е имала сходни по вид негативни преживявания по друга причина, следва да се приеме, че административният съд е определил справедливо по размер обезщетение. Съдът е приложил точно материалния закон и в частта за отхвърляне на иска за обезщетяване на имуществена вреда, изразяваща се в разход за заплащането на възнаграждение на адвоката, представлявал Т. Пепелджийска в делата, образувани по повод обжалването на наказателното постановление. Ищцата не е доказала, че възнаграждението на адвоката е заплатено реално с нейни средства. Тя не е представила разписка или друг писмен документ в уверение, че е направила такъв разход, а свидетелските показания за погасяване на установени с писмен акт задължения не са допустими, както предвижда чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК. Поради това административният съд е направил правилен извод, че ищцата не е понесла твърдяната от нея имуществена вреда. При отсъствието на поддържаното касационно основание за отмяна решението в обжалваната част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд