Решение № 12016 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9609/2009 г.

Решение № 12016 от 15.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9609/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс . Образувано е по касационна жалба, подадена от Шинка Николова Мърхова от Пловдив срещу решение № 3751 от 20.03.2009 година, постановено от тричленен състав на ВАС, четвърто отделение по адм. д. № 13543/2008 г. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител - юрк. Цанова - оспорва касационната жалба, считайки я за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения за липса на положителната предпоставка по § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ по отношение на наследодателя на жалбоподателката. С обжалваното решение тричленният състав на ВАС, четвърто отделение е отхвърлил жалбата на Шинка Мърхова, срещу заповед № РД 46-883/25.07.2008 г. на министъра на земеделието и храните, в частта с която е отказано право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, на наследниците на Христо Тодоров Перпериев. За да обоснове постановения резултат, решаващият съд е счел за законосъобразен обжалвания изричен отказ, тъй като по силата на цитираната разпоредба правоимащи да получат обезщетение са изселилите се през периода 1913 - 1928 г. български граждани, които не са получили облигации и не са обезщетени по друг начин. Приел е, процесният случай не попада в приложното поле на § 66 ПЗР ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 44 от 2001 г.), съдържащ четири кумулативно дадени предпоставки за удовлетворяване на искането за обезщетение. Преценил е, че не са изпълнени две от тях: имотите не са посочени като неликвидирани по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по Спогодбата "Моллов - Кафандарис" на Централния държавен архив; както и, че същите са оценени и ликвидирани по спогодбата - изселникът е получил 6006 долара обезщетение - обстоятелства, които се потвърждават от приложените писмени доказателства. Решението, предмет на касационното производство, е правилно. Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на материалния закон. Тричленният състав на ВАС, четвърто отделение, е постановил съдебния акт при изяснена фактическа обстановка. Преценил е съвкупно събраните доказателства и доводите на страните. Решението е постановено в съответствие с доказателствата и правилата за разпределяне на доказателствената тежест. Направените изводи са съобразени с данните по спора и установената фактическа обстановка. В касационната жалба не се сочат доводи, които решаващият съд да не е обсъдил в мотивите си. Безспорно е установено, че наследодателят на Шинка Мърхова е български гражданин, изселил се през периода 1913 - 1928 г. и собствените му земеделски имоти, находящи се в с. Коджа Махматля, Ксантийска околия, са послужили за погасяване на държавния дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция. Имотите, за които Смесената комисия е приела за безспорно установено че са собственост на Перпериев, са оценени и е извършена ликвидация на 30.11.1928 година, като са определени и съответните парични обезщетения. Тези имоти са описани в досие № 7147/18273 на ЦДА, опис № 1, лист № д 17752 на архивен фонд 719к. Досиетата за тях именно по тази причина не са били отразени в опис 12 на фонд 719к на ЦДА, което е категорично условие за признаване на търсените права. При тези фактически обстоятелства решаващият съд е постановил законосъобразния извод, че касаторката не е правоимащо лице по смисъла на чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ и не подлежи на обезщетяване с поименни компенсационни бонове и/или земя от държавния и общинския поземлен фонд. Правилно съдът е определил приложимата материалноправна норма на § 66 ПЗР ППЗСПЗЗ (ред. Доп., ДВ, бр. 44 от 2001 г.), предвид определянето на предпоставките, при които се приема, че български граждани или техните наследници не са получили облигации. Разпоредбата съдържа четири кумулативно дадени изисквания. На две от тях настоящият случай не отговаря: първо - представените документи не са от опис № 12 на архивен фонд № 719к на ЦДА, а са посочени в опис № 1, лист № д 17752 на архивен фонд 719к; на второ място - имотите са оценени и ликвидирани. Правилно съдът е преценил, че щом представените по делото доказателства водят до безспорния извод, че за процесните имоти е извършена оценка и ликвидация - то това е достатъчно за да се преклудира възможността от наследниците на изселеното лице да търси и получи обезщетение. Правилна е също така преценката на съда за ирелевантност на факта - дали изселилият се български гражданин фактически е получил реално държавни ценни книжа или не, щом самият закон не го изисква. Предвид гореизложеното обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила, поради което, Върховният административен съд, петчленен състав,