Решение № 15085 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8412/2011 г.

Решение № 15085 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8412/2011 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Васил Георгиев Димитров от гр. София, със съдебен адрес в гр. Димитровград, срещу решение № 212/05.05.2011 г., постановено по адм. д. № 116/2011 г. на Административен съд - гр. Хасково, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени обжалваната от него Заповед № ДК-02-ЮЦР-128/13.12.2010 г. на н-ка на РДНСК, Южен централен район. Ответникът, н-к РДНСК, Южен централен район, в писмена защита, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е основателна и предлага да се уважи. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Хасково, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Васил Георгиев Димитров срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-128/13.12.2010 г. на н-ка на РДНСК, Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "вила", намираща се в чашката на яз. "Ивайловград", местност "Цяра", землище на с. Покрован, община гр. Ивайловград. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта е издадена при спазване на материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила от компетентен орган, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Решението е правилно. С оглед събрания доказателствен материал, обсъден поотделно и съвкупно и във връзка със заключението на вещото лице (констатации, без правни изводи за квалификация на обекта), съдът е извел кореспондиращи му правни изводи, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. В тази връзка правилно не е кредитирал заключението на вещото лице, съгласно което се касае за преместваем обект. Това е правен извод, който съдът следва да изведе с оглед констатациите на вещото лице какво представлява на фактически постройката - начин на изпълнение, характеристика и начин и цел на ползуване. В конкретния случай с оглед именно на установеното фактическото състояние на постройката и характеристиката му - каменни облицовки, закрепеност, използувани материали грайс и бетон, обособени помещения, сочещи на ползуването й за вилни нужди и др., правилно съдът е приел, че постройката представлява строеж, а не преместваем обект по смисъла на чл. 56 ЗУТ. На този извод сочи и обстоятелството на съществено разминаване на разрешеното (независимо, че същото не е съобразено с действуващата нормативна база към датата на издаването му), с фактически изпълненото на място. Съдът не е бил обвързан с правните изводи на друг състав на съда, по друго дело за оспорване на друга заповед относно същата постройка, по което е прието, че се касае за преместваем обект. Настоящия състав приема изцяло изводите и мотивите на съда, че се касае за строеж по смисъла на посочения по-горе текст. По делото не е твърдяно и не са представяни доказателства, че строежът е бил разрешен съгласно изискванията на закона - не са одобрявани проекти и не е издавано разрешение за строеж, който е изпълнен в имот, публична държавна собственост, като за имота не е одобряван ПУП. Касае се за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, както правилно е приел съдът, който подлежи на премахване. Не е налице съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила при връчването на констативния акт по реда на § 4 ДР на ЗУТ, както правилно е приел административният съд. От една страна жалбоподателят формално се позовава на такова нарушение, а не сочи какви доказателства би представил или поискал да се съберат от административния орган, при упражняване на правото си да възрази по акта преди издаването на заповедта, а от друга - той е упражнил правото да оспорва издадената въз основа на него заповед, като с жалбата е навел всички оплаквания за незаконосъобразност на същата, съдът е събрал исканите от него доказателства в съдебното производство. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите към решението, които изцяло се споделят от настоящия състав, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК