Решение № 8666 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7122/2016 г.

Решение № 8666 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7122/2016 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ю Е. Б. И." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б., подадена чрез адв. Евтимов срещу решение № 862 от 10.05.2016 г., постановено по адм. дело № 1431/2015 г. по описа на Административен съд - Б. (АСБ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-02000214002382-091-001 от 20.05.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Б., потвърден с решение № 199 от 14.07.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Б. при ЦУ на НАП и решение за поправяне на очевидна фактическа грешка № 205 от 17.07.2015 г. Касаторът излага доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че РА е издаден в нарушение на чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК и в него липсват мотиви и конкретни правни основания за издаването му. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява изпълнението на условието на чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Изтъква, че по делото не е установено участието на ревизираното лице в данъчни измами и след като са доказани процесните доставки, ревизираното лице има право на данъчен кредит. Позовава се на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-18/13 г. и решение по съединени дела С-80/11 г. и С-142/11 г. Поради това касаторът моли да бъде отменено решението и да се постанови решение, с което да се отмени РА. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП" - Б. при ЦУ на НАП не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С РА са установени допълнително задължения по ЗДДС за данъчни периоди: м. 05.2013 г. в общ размер на 4978.88 лв. и лихви в размер на 887.73 лв. по издадени фактури от "В. М. 2012" ЕООД; м. 06.2013 г. в общ размер на 1282.09 лв. и лихви в размер на 324.07 лв. по фактури издадени от "В. М. 2012" ЕООД; м. 07.2013 г. в общ размер на 5530.21 лв. и лихви в размер на 993.53 лв. по издадени фактури от "В. М. 2012" ЕООД и "С. И." ЕООД; м. 09.2013 г. в общ размер на 7506.83 лв. и лихви в размер на 1218.18 лв. по издадени фактури от "Н. С." ЕООД; м. 10.2013 г. в общ размер на 10000 лв. и лихви в размер на 1535 лв. по издадени фактури от "В. К." ЕООД; м. 11.2013 г. в общ размер на 10004.21 лв. и лихви в размер на 1449.65 лв. по издадени фактури от "В. К." ЕООД и "Н. С." ЕООД; м. 12.2013 г. в общ размер на 7237.73 лв. и лихви в размер на 895.13 лв. по издадени фактури от "Н. С." ЕООД, "В. К." ЕООД, "С. К. 2022 А" ЕООД и "Сантим" ЕООД. Предметът на фактурите са различни видове строителни материали, както и включена товарна дейност по част от фактурите. Доставчиците не са открити в хода на ревизията и в съдебното производство от вещото лице. На част от доставчиците са издадени РА, с които са им установени задължения в особено големи размери. Фактурите са надлежно осчетоводени при получателя. По време на ревизията във връзка с издадените фактури са представени приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и фактури за разтоварване от "Сънстрой" ЕООД. Всички представени документи са с подробно посочен предмет и са надлежно подписани и подпечатани. За да постанови спорното решение АСБ е приел, че в тежест на ревизираното лице е да докаже наличието на кадрова, материална и техническа обезпеченост на доставчиците, каквито доказателства не са представени, а събраните в хода на ревизията доказателства не могат да бъдат възприети като безспорно доказателство, относно истинността на съдържащите се в тях факти и обстоятелства. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по ССЕ и е приел, че в счетоводството на ревизираното лице не е водена аналитична отчетност, поради което последваща реализация /влагане/ на строителните материали в конкретни обекти на ревизираното лице не е установена. По изложените съображения съдът е приел, че доставките не са реални. Решението е неправилно. Неоснователен е доводът на касатора, че в РА липсват мотиви за издаването му. Оспореният в настоящето производство ревизионен акт отговаря на изискванията за съдържание на ревизионния акт, уредени в чл. 120 ДОПК и в частност на изискванията, визирани в т. 5 на същата правна норма. В ревизионния акт и ревизионния доклад, който е неразделна част от него ясно и недвусмислено са посочени мотивите за издаване на оспорения в настоящето производство РА. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 ЗДДС и извършване на услугите по чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Процесните фактури отговарят на изискванията на чл. 7 от Закона за счетоводството и чл. 71, т. 1 ЗДДС, а реалността на доставките, като условие за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1, респ. чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС, е доказана в процеса. Ревизираното лице е представило доказателства, в съответствие с възложената му доказателствена тежест, от които се установява реалното осъществяване на фактурираните доставки. Обстоятелството, че по принцип реалността на доставките се доказва с частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, не може да бъде само по себе си основание за отказ за признаване на право на данъчен кредит. Действително, такива са повечето документи, които ревизиращите органи и съдът изследват във връзка с реалността на доставките при преценката относно възникването на правото на данъчен кредит. Именно предвид характеристиката на тези документи, от съществено значение е обсъждането на доказателствения материал в неговата съвкупност, което не е сторено от административния съд. Безспорно, касае се за доставки на родово определени вещи - материали за строителството, чиято индивидуализация се извършва с предаването им или със съгласието на страните по сделката. Относно предаването на стоките по делото са събрани достатъчно писмени доказателства - стокови разписки, приемо-предавателни протоколи и фактури за разтоварване на стоките. Тези доказателства са представени още по време на ревизията и в тях е налице пълно съвпадение на датите и на описаните стоки с тези във фактурите, като са посочени получател и изпълнител - съответно ревизираното лице и доставчика и са положени подписи на "предал" и "приел". Обстоятелството, че част от представените фактури за разтоварване на стоките от "Сънистрий" ЕООД не съответстват на датите на спорните доставки / разминаването е минимално/ не е основание да се откаже право на данъчен кредит на ревизираното лице. Освен това ревизираното лице е дало писмени обяснения, че разтоварването е извършено със строителна механизация - услуга предоставена от "Сънистрой" ЕООД, както и от работниците на съответните обекти. В същите обяснения са посочени конкретните обекти, на които са разтоварени стоките, както и че товареното и транспорта са извършени от името и за сметка на доставчика, като цената е калкулирана в цената на стоките. К. С. на ЕС многократно изтъква в практиката си /решенията по делата "Боник", "Фирин", "ЛВК-56" ЕООД, "Евита-К" ЕООД и цитираната в тях практика и др./, режимът на правото на приспадане на данъчен кредит, предвиден в Директива 2006/112 не допуска данъчнозадължено лице, което не е знаело или не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че сделка по веригата от стоки преди и след осъществената от данъчнозадълженото лице сделка е опорочена поради измама с ДДС, да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане на данъчен кредит. В случая органите по приходите, не са доказали участието на ревизираното лице в данъчна измама. Констатациите по ревизионни актове, съставени на част от доставчиците не могат сами по себе си да бъдат основание да се откаже право на данъчен кредит на ревизираното лице. Константната практика на Съда на ЕС приема, че ревизираното лице не може да бъде държано отговорно за нарушения по веригата доставки, при липса на установена данъчна измама. Съдът на ЕС постановява в практиката си по приложение на правото на ЕС в областта на ДДС, че данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице да провери дали издателят на стоките и услугите е разполагал със стоките, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците по веригата преди него не са извършили нарушения /решенията по делата Mahageben еt David, ЛВК-56, Евита-К ЕООД/. Ревизираното лице не може да бъде държано отговорно за това, че неговите доставчици отказват да съдействат на органите по приходите при ревизии, а още по малко да доказва, че те са разполагали с кадрова, техническа и материална обезпеченост или да понася негативни последици от допуснати пропуски в счетоводството на доставчиците. Проверката на органите по приходите и на съда в случая е следвало да се съсредоточи върху реалното получаване на стоката от самото ревизирано лице, както и извършването на услугите. Обстоятелството, че счетоводството на ревизираното лице не е водено аналитично не следва да се тълкува във вреда на дружеството, защото тази форма на счетоводство не е задължителна. Ревизираното лице от своя страна е изпълнител по последващи строителни услуги, като в хода на ревизионното производство са представени договори с възложители на задълженото лице, както и протоколи за установяване завършването и заплащането на последващите СМР. Представените доказателства във връзка с последващата реализация на строителните материали са подробно описани в заключението на вещото лице по ССЕ. Предвид множеството писмени доказателства за реално предаване на стоките, съдът неправилно е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло. На касатора следва да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски в размер на 2102 лв., съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение