Решение № 13493 от 30.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14090/2019 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по две касационни жалби срещу решение 6066/18.10.2019 г., постановено по адм. дело 6680/2019 по описа на Административен съд София-град. С обжалваното решение съдът е уважил частично предявените от Електроразпределение Север АД (с предишно наименование Енерго - Про Мрежи АД) искове с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, като е осъдил КЕВР да заплати сумата от 360 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление 370 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направените от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по НАХД 733/2015 г. по описа на Районен съд В.Търново, ведно със законната лихва , считано от 08.12.2016г. до окончателното изплащане на обезщетението, като отхвърля иска над уважения размер до пълния предявен размер от 1356 лева ведно със лихвата за забава върху посочената сума; присъдиле е сумата от 360 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинените от незаконосъобразното наказателно постановление, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с касационното производство по обжалването му по КНАХД 10318/2015 г. по описа на Административен съд - В.Търново, ведно с лихвата за забава в размер на законната лихва, считано от 08.12.2015г. до окончателното изплащане на обезщетението, като отхвърля иска над уважения размер до пълния предявен размер от 1356 лева ведно с лихвата за забава върху сумата. Със същото решение КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД разноски за първоинстанционното производство в размер на общо на 273,54 вкл. платени държавни таксаии адвокатски хонорари. Касационната жалба на "Електропазпределение Север"АД е срещу отхвърлителната част на съдебното решение. Иска се отмяна на решението в оспорената му част и уважаване на исковете в пълен размер. Претендират се и разноските в пълен размер. Касационната жалба на КЕВР е срущу осъдителната част на съдебното решение. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба на КЕВР- Електроразпределение Север АД, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна и излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение в оспорената му с жалбата част. Прилага договор за правна защита и съдействие, пълномощно и списък на разноските, които претендира по делото. Постъпила е на 15.05.20 г. молба по чл.248 ГПК от КЕВР. С тази молба се иска връщане на делото на първоинстанциониня съд за произнасяне по искането на КЕВР за изменение на решение 6066 от 18.10.2019г. в частта за разноските и спиране на настоящото дело до произнасянето на АССГ. В случай, че не се приеме искането за връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по тази молба, се иска от касационната инстанция да разгледа оплакването и срещу тази част от пъвоинстанционното решение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и на двете касационни жалби, но за тяхната неоснователност. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. По основателността им приема следното: С обжалваното решение Административният съд София-град частично е уважил иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предявен от Елетроразпределение Север АД срещу КЕВР за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от отменено наказателно постановление, представляващи разноски за процесуално представителство на дружеството пред районния съд и пред административния съд, ведно със законната лихва върху всяка от главниците. За да постанови този резултат, съдъ е приел следното от фактическа страна: установил е, че председателят на КЕВР (тогава ДКЕВР) издал наказателно постановление срещу дружеството ищец, с което му е била наложена имуществена санкция. НП е отменено с влязло в сила съдебно решение, като при обжалването му са се развили производства пред РС, а след това и пред АС. По делата са било приложени пълномощни, с които дружеството ищец упълномощило адвокатско дружество Величков, Желязков и партньори да оказва правна защита и процесуално представителство по образувани съдебни производства пред съответния съд. Въз основа на пълномощнито е извършено преупълномощаване. Дружеството ищец и адвокатско дружество Величков, Желязков и партньори са сключили договори за правна защита и съдействие, по силата на които адвокатското дружество било натоварено да осъществява правна защита и процесуално представителство, във връзка с действия по обжалване на посоченото наказателно постановление, срещу възнаграждение в размер на 1356,00 лв. за всяка от инстанциите. Установено е плащане на договорените възнаграждения. При тези констатации решаващият съд е приел за безспорно, че ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат по дело от административнонаказателен характер, приключило с отмяна на наказателно постановление, за което представителство същият е направил разноски пред въззивна и касационна инстанции. Въз основа на установеното от фактическа страна, административният съд е преценил исковете като доказани по своето основание. Съображенията на съда са за наличие в конкретния случай на всички кумулативни предпоставки, предвидени в чл.1 ЗОДОВ. По отношение размера на исковете, първоинстанционният съд е преценил като неоснователен довода на ищеца, че уговорените и заплатени за всяка от съдебните инстанции възнаграждения са в минималния размер, предвиден в действащата към момента разпоредба на чл. 18, ал. 2 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът е посочил съдебна практика на ВАС според която, съдът трябва да направи преценка за съответствието между платеното възнаграждение и обема и сложността на свършената по делата работа, за да може размерът на възнаграждението по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата да е справедлив. Съдът се е позовал и на решение на СЕС по съединени дела С- 427/16 и С-428/15. При определяне на размера на справедливото обезщетение, съдът е съобразил фактическата и правна сложност на делото, наличието на служебно начало в производствата по обжалването на НП, поради което е заключил, че явяването на защитник, най-вече в касационната инстанция, било формално. При съобразяването на посочените критерии, административният съд е приел, че размера на справедливото обезщетение в конкретния случай е до размера на присъдения с решението. Съдът е преценил като основателно искането за присъждане на законна лихва върху размера на сумите за обезщетение, считано от датата на отмяна на НП. Посочил е, че и разноските за исковото производство следва да се присъдят пропорционално на уважената част от исковите претенции. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение е валидно, допустимо, но в отхвърлителната му част е неправилно, тъй като не съответства на материалния закон. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, които в конкретния случай, първоинстанционният съд правилно е приел, че са налице. По безспорен начин в производството пред първоинстанционния съд е установено, че е налице отменен административен акт с влязло в сила съдебно решение, с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От събраните доказателства в хода на развилото се пред Административен съд София-град производство се установява, че дружеството ищец е направило разходи, които са в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство, осъществено от цитираното адвокатско дружество пред въззивната и касационна инстанции. Връзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. В този смисъл е приетото и в тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело 2/2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС, което е задължително за административните съдилища и ВАС. В цитираното Тълкувателно решение 1/2017 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Тъй като в закона (ЗАНН) към момента на приключване на съдебното производство по обжалване на НП, не е бил предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар, представляват имуществена вреда, по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ответникът дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност, която се осъществява от адвокати - лица с висше юридическо образование, които не са държавни служители и които за висококвалифицирания си труд получават хонорар от доверителя си на принципа на свободното договаряне при нормативно определен минимум. Настоящата инстанция преценява като правилен извода на първоинстанционния съд, че дружеството -ищец не е допринесъл виновно за увреждането посредством осигуряването на своята процесуална защита от адвокат в производството по отмяна на наказателното постановление, за което е заплатил претендираното като вреда адвокатско възнаграждение. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, с който са отхвърлени доводите на ответника относно факта, че дружеството ищец е разполагало с достатъчно специалисти юрисконсулти, които биха могли да осъществят защитата му срещу наказателното постановление, поради което ползването на адвокатски услуги не било необходимо. Правилно, първоинстанционият съд е приел, че преценката за това е на ищеца и тя не подлежи на съдебен контрол. Съдът неправилно е приел за основателно искането на ответника за редуциране размера на претендираното обезщетение. Настоящият съдебен състав е наясно, че по този въпрос има противоречива съдебна практика на ВАС, но категоричното становище на състава е, че при възражение за прекомерност, съдът не може да присъжда по-нисък размер на обезщетение от предвидения в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимален размер на възнаграждението. Коментираното от първоинстанционния съд решение на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16 в случая е неотносимо, тъй като преценката, която съдът трябва да извърши не касае правилата на конкуренцията и евентуалното им нарушаване, а доколко поведението на ищеца при заплащане на адвокатското възнаграждение за обжалването на НП, е разумно, от гледна точка на чл.5 ЗОДОВ. В конкретния случай уговорените и заплатени възнаграждения за всяка от съдебните инстанции са в минималния предвиден размер по Наредбата ( чл.18, ал.2, вр. с чл.7, ал.2, т.4 от нея), с начислен ДДС върху него. Следователно размерът на направените разходи е разумен и ищецът не е допринесъл за увредата заплащайки го, поради което справедливият размер на обезщетението, което следва да се присъди на ищеца, е необходимо да ги покрие. Комисията едва в касационната ис жалба за първи път възразява срещу присъждане на обезещетението и с начисления ДДС върху адвокатското възнаграждение. Това възражение не е правено пред АССГ, респективно не е обсъждано от него. Касационната инстанция по тези причини не може да го обсъжда, защото недопустимо би разширила спора, разрешен с първоинстанционното решение. По тези съображения, следва да се отхвърли касационната жалба на КЕВР, а се уважи касационната жалба на "Електроразпределение Север"АД . Решението на административния съд в отхвърлителната му част следва да се отмени, а вместо това на ищеца се присъди разликата до пълния предявен размер на исковите претенции, ведно със законната лихва върху тази разлика от момента, от който се претендира. По разноските, направени от ищеца пред първоинстанционния съд. Със съдебното решение на ищеца са присъдени разноски и за двете образувани от него съдебни производства, които впоследствие са обединени в едно, като адвокатското възнаграждение е присъдено пропорционално на уважената част на исковите претенции. По въпроса, подлежи ли на преценка решението на съда в тази част, касационната инстанция приема следното: от касационната жалба на КЕВР става ясно, че решението се обжалва и в тази част, без обаче да се направени конкретни възражения по този въпрос. Комисията е подала молба по чл.248 ГПК, която е постъпила по делото на 15.05.20г. ( лист 38 от делото пред ВАС), а решението на АССГ е от 18.10.19г. и евръчено на Комисията на 25.10.19г., т.е молбата по чл.248 ГПК е подадена много след изтичане на срока за подаването й. Тази молба обаче следва да се възприеме като допълваща касационната жалба в частта й относно искането за отмяна на първоинстанционното решение в частта за разноските. Неправилно, първоинстанционният съд е присъдил разноски на ищеца за адвокатско възнагрлаждение и за двете образувани от него съдебни производства. Не е съществувала обективна пречка общият размер на претендирането обезщетение да се предяви в едно исково производство. Разделянето му от ищеца в две отделни производства не е било необходимо, тъй като предявените претенции са свързани като произтичащи от общи юридически факти. Разделянето на исковата претенция в две самостоятелни такива, респективно образуването на две отделни съдебни производства е коригирано от съда със съединяването им за общо разглеждане в едно единствено съдебно производство. Процесуалното представителство на ищеца е осъществено в едно единствено съдебно производство, поради което на него му се следват като разноски, именно направените от него разходи за едно съдебно производство. С оглед изхода на делото пред касационната инстанция, на ищеца следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство държавна такса в размер на 50 лева и адвокатски хонорар в размер на 396 лева. С оглед изхода на делото пред касационната инстанция на ищеца следва да се присъдят за тази инстанция разноски в размер на 396 лв., в която сума е включен и начисления ДДС върху размера на присъденото като разноски адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на осн .чл.221, ал.2 вр. с чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд