Решение № 15072 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 663/2020 г.

Решение № 15072 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 663/2020 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Фондация "Еврофонд за преквалификация и нови работни места" гр. София, чрез председателя А. Чаушев, срещу Решение № 6448 от 01.11.2019 г., постановено по адм. дело № 5776/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и делото да бъде върнато на друг състав на първоинстанционния съд с указания за гледане по същество от друг състав на съда. Претендира разноски. Ответната страна – Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Котов в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - София-град се е развило по исковата молба на Фондация "Еврофонд за преквалификация и нови работни места" против Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", с която на основание чл. 203 и сл. АПК е предявила обективно съединени искове за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 99 000 лева, от които 69 000 лева имуществени вреди и 30 000 лева неимуществени вреди вследствие на отменено с влязло в сила решение Наказателно постановление № 22-003962 от 23.10.2017 г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – София, съответно от непредставянето му в срок за обжалване, при изпращането му за изпълнение, довело до налагане на запор на сметката и. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е отхвърлил като неоснователни предявените искове, приемайки, че не е установено по делото да са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) - не са осъществени незаконосъобразни фактически действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на ответника, на които като пряка и непосредствена последица се основават претендираните вреди. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Доказателствената тежест лежи върху ищеца, който с допустимите доказателствени средства, следва да установи наличието на предпоставките на правната норма, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган или негови длъжностни лица; 2. постановени при и по повод административна дейност; 3. настъпила вреда и нейния размер, както и 4. пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие/ бездействие и причинената вреда. Отсъствието на която и да е от тези предпоставки прави иска неоснователен и води до неговото отхвърляне. Този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Анализирал е фактическата обстановка по делото, правилно е изяснил релевантните за случая факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото писмени доказателства и при преценката им е формирал обосновани и законосъобразни правни изводи. Мотивираният извод за неоснователността на иска е в съответствие с фактически установеното. Правилно е приложен материалния закон. По делото не се установяват незаконосъобразни фактически действия на органи на ответника, които да основават претендираните вреди. Наказателното постановление, с което на ищеца е наложена имуществена санкция е изпратено по предвидения в закона ред, като преценката за редовността на връчването, както правилно е прието в обжалваното решение не е фактическо действие. Обосновано е прието на следващо място, че изпращането на наказателното постановление за изпълнение е предпоставка за образуване на изпълнително производство по реда на ДОПК, в което производство следва и може да бъде реализирана защитата на ищеца, чрез способите за защита срещу принудително изпълнение. Правилен е и изводът, че доколкото вредите се основават на наложен запор на сметката на ищеца, то този запор не произтича от задължение по отмененото наказателно постановление, тъй като е наложен преди датата на която орган на ответника е приел че е влязло в сила, при което не е налице и пряка причинна връзка между него и твърдяните за причинени вреди. Що се касае до претендираните неимуществени вреди, то ищецът, върху когото е доказателствената тежест не е ангажирал доказателства установяващи ги. С оглед изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно, поради което следва да се остави в сила. Искането на ответникът по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Приложимата специална разпоредба на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ в относимата й редакция не предвижда заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение