Решение № 137 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 341/2013 г.

Решение № 137 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 341/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на Община Добрич срещу решение № 205 от 16.11.2012 г., постановено по адм. дело № 573/2012 г. от Административен съд - Добрич. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - Л. Н. Г., от гр. Добрич, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за основателна. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за основателна. С обжалваното решение Добричкият административен съд е отменил заповед № 936/27.07.2012 г. на кмета на Община Добрич в частта й, с която Л. Н. Г. е определен за касиер на етажната собственост. За да постанови този резултат, съдът е приел, че жалбоподателят е изпълнявал дейността на касиер през 2008 г. за срок от една година и към датата на издаване на оспорената заповед на кмета, в етажната собственост е имало действащ касиер. Действително, решенията за избор на касиер не били обективирани в писмени протоколи на общото събрание, но от доказателствата се установявало, че касата се предава през една година на следващ касиер. Логичният извод според съда бил, че собствениците, обитаващи етажната собственост, са взели решение относно реда за водене на касата и че това решение се изпълнява. Обстоятелството, че волята им не била обективирана в писмен протокол, не водело до нейната промяна, както и не отменяло факта, че към момента на издаването на заповедта и към настоящия момент имало действащ касиер. Това обстоятелство не било заявено по съответния ред в общината, поради което кметът нямало как да узнае за него и в изпълнение на задълженията си по Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) бил определил служебно управител и касиер. Резултатът от това обаче бил, че се променял фактическият ред за водене на касата, приет и спазван от собствениците на етажната собственост. В този смисъл изпълнението на заповедта в оспорваната част щяло да доведе до неудобства, свързани с предаване на касата в период по-малък от 1 г., а от друга страна, запазването на установения във входа ред относно касата и изпълняването на функциите на касиер, нямало да бъде в нарушение на закона. Отделно от това жалбоподателят бил изпълнявал функциите на касиер в периода от началото на 2008 г. до началото на 2009 г., поради което в случая за него било налице основанието за отказ от управление, по аргумент на чл. 20, предл. последно от ЗУЕС. Решението е неправилно. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и § 56, ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗУЕС и поради това, че от справка в Регистър на сградите в режим на етажна собственост в Община Добрич се установявало, че няма регистрация на етажна собственост на адрес: гр. Добрич, ж. к. "Добротица" № 36, вх. В. Съгласно § 56, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУЕС, кметът на общината или района или оправомощеното длъжностно лице в едногодишен срок от влизането в сила на този закон организира провеждането на общи събрания и избор на управителни органи в сградите в режим на етажна собственост, когато не са свикани такива събрания и не са избрани органи. Ал. 2 определя реда за свикване на общото събрание от кмета или оправомощеното от него длъжностно лице чрез покана, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата в етажната собственост и се публикува на електронната страница на общината или района. По силата на ал. 3 от същия текст, ако събранието не може да се проведе поради липса на необходимия кворум по чл. 15, ал. 2, кметът на общината или района или оправомощено от него длъжностно лице определя в 14-дневен срок управител и касиер от списъка на собствениците или ползвателите, обитаващи етажната собственост. Видно от доказателствата по делото към момента на издаване на обжалвания административен акт в съответната етажна собственост не е било проведено общо събрание за избор на управител и касиер. Според чл. 16, ал. 4, изр. първо от ЗУЕС, за провеждането на общото събрание се води протокол. Това означава, че законът императивно определя формата за действителност на взетите решения от общото събрание. По делото такъв протокол не е представен, поради което и не се доказва вземане на решение от общото събрание, с което да е назначен касиер на етажната собственост. Представените протоколи, с които е била предавана касовата наличност не могат да заместят изискуемия по закон документ и да определят хипотетичната воля на членовете на етажната собственост, както неправилно е приел съдът. Предвид отсъствието на писмени доказателства за изпълнение на императивните изисквания на ЗУЕС, заповедта на кмета в оспорената част за избор на касиер се явява като постановена в съответствие с приложимата правна уредба. По изложените съображения решението на Административен съд - Добрич като неправилно следва да се отмени като вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на Л. Н. Г., от гр. Добрич, срещу заповед № 936/27.07.2012 г. на кмета на Община Добрич в частта й, с която последният е определен за касиер на етажната собственост. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение