Решение № 12004 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8700/2012 г.

Решение № 12004 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8700/2012 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Хенди-Тел" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София срещу решение № 468 от 29.03.2012 г. по адм. дело № 2116/2011 г. по описа на Административен съд - Бургас в отхвърлителната му част. Срещу същото решение в прекратителната му част "Хенди-Тел" ЕООД е подало частна жалба. Касационният жалбоподател е изтъкнал съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание чл. 209, т. 3 от АПК. Изложил е съображения за немотивираност на съдебния акт в частта, в която е прието, че оспорените предписания са издадени от компетентен орган. По същество оплакванията се свеждат до това, че не са били налице законоустановените предпоставки контролните органи да дадат процесните предписания. Изтъкнал е също съображения, че последните са нищожни, тъй като заобикалят закона, защото действителната цел е контролните органи да се запознаят със съдържанието на договорите, сключени с посредничеството на "Хенди-Тел" ЕООД. Наред с това оспорените предписания са нищожни поради неспазването на законоустановената форма и са издадени без правно основание. Иска се отмяна на решението в тази му част и обявяване на задължителните предписания, обективирани в протокол за проверка на документи № 57866 от 14.07.2011 г. за нищожни. По отношение на решението в прекратителната част, жалбоподателят е изтъкнал съображения за допуснато съществено нарушение на материалния закон, както и на съдопроизводствените правила. Неправилно съдът бил приел, че жалбата е просрочена с оглед разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от АПК, съгласно която органът се произнася в двуседмичен срок от получаване на преписката, а не от получаването на жалбата. Датата на получаване на преписката е неустановима за адресата на оспорения акт, поради което процесната жалба следва да се приеме, че е подадена в срок. Иска се отмяна на решението в тази му част, а делото да се върне на първоинстанционния съд. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - директорът на Регионалната дирекция към Комисията за защита на потребителите - гр. Бургас, редовно призован, не се явява и представлява. По делото е постъпило писмено становище, в което частната жалба се оспорва като неоснователна. Изтъкнати са съображения, че преписката е получена от решаващия орган в момента на подаване на жалбата, тъй като не се води отделно деловодство за КЗП-РД-Бургас и отделно за Директора на КЗП-РД-Бургас. Иска се оспореното решение да се остави в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Касационната и частната жалба са подадени в срок и като такива са допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни: С оспореното решение, в прекратителната му част, Административен съд Бургас е оставил без разглеждане жалбата на "Хенди-тел" ЕООД против задължителните предписания, обективирани в протокол за проверка на документи N 57866 от 14.07.2011 г., съставен от младши инспектор в КЗП-РД-Бургас, относно искането за отмяна поради незаконосъобразност, като е прекратил производството по делото в тази му част. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел за недопустимо оспорването на задължителните предписания в частта, в която се иска отмяната им, поради просрочие на жалбата. Съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу задължителните предписания, в частта в която се иска прогласяване на тяхната нищожност, тъй като същите са издадени от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 193, т. 2 във вр. с чл. 191 от ЗЗП. Оспореното решение е правилно. Законосъобразно съдът е приел за недопустима поради просрочие жалбата на дружеството в частта, в която се иска отмяната на процесните задължителни предписания, като незаконосъобразни. Както се установява от данните по делото, жалбоподателят първоначално е оспорил задължителните предписания по административен ред пред по-горестоящия орган. В конкретния казус на съдебен контрол е подлежал първоначалният неблагоприятен за дружеството административен акт - задължителните предписания, оформени в протокол, които пряко и непосредствено засягат правата и интересите му на търговец. Дружеството е сезирало по-горестоящия административен орган с жалба, заведена в деловодството на същия на 21.07.2011 г., от която дата започва да тече двуседмичният срок за произнасяне съгласно чл. 97, ал. 1 от АПК, като срокът за произнасяне изтича на 04.08.2011 г. При това положение срокът за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК е изтекъл на 18.08.2011 г. - четвъртък, работен ден, а жалбата пред административния съд е депозирана на 26.08.2011 г. (а не както е приел административният съд на 29.08.2011 г., без обаче това да повлияе на крайния резултат), видно от разписката на "DHL" (стр. 20 от делото), т. е. след 14-дневния преклузивен срок за оспорване. Предвид изложеното, правилно Административен съд Бургас е приел същата за просрочена. Неоснователно в тази връзка е възражението, изтъкнато в касационната жалба от "Хенди-тел" ЕООД, че съдът неправилно е определил началния момент за броене на срока в хипотезата на чл. 97, ал. 1 от АПК. Частният жалбоподател вярно е възпроизвел цитираната разпоредба, съгласно която компетентният да разгледа жалбата орган се произнася в двуседмичен срок от получаването на преписката, а не от получаване на жалбата. В конкретния случай, обаче, както правилно е изтъкнал и процесуалният представител на административния орган, жалбата, както и административната преписка, са получени от решаващия орган в един и същи момент. Това е така, защото деловодството за КЗП-РД-Бургас и за Директора на КЗП-РД-Бургас е едно и също, следователно датата на депозиране на жалбата в деловодството на органа и получаването й, респ. получаването на преписката от решаващия орган съвпадат. По горните съображения твърденията на "Хенди-тел" ЕООД по принцип са верни в хипотезата, когато по-горестоящият орган и органът, издал оспорения акт, имат различна администрация - в този случай моментът на получаване на преписката от компетентния да се произнесе орган е различен от момента на постъпване на жалбата, която се подава чрез органа, чийто акт се оспорва (чл. 84, ал. 1 от АПК), но същите са неотносими в настоящия казус. Наред с изложеното, съответни на материалния закон са и изводите на административния съд, че процесните задължителни предписания са дадени от компетентен орган, поради което липсва основание същите да бъдат прогласени за нищожни. Що се отнася до останалите оплаквания на касационния жалбоподател за липса на материално основание за издаване на предписанията, както и за издаването на същите в нарушение на императивни правни норми, както и постановяването на същите с цел заобикаляне на закона, всички те са неоснователни. Това е така, защото цитираните оплаквания по същество обосновават унищожаемост на процесните предписания, чиято проверка е преклудирана, с оглед погасяване правото на жалба след изтичане на законоустановения 14-дневен срок за оспорване. С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника по жалбите, на основание чл. 143, вр. с чл. 228 АПК и чл. 7, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, "Хенди-тел" ЕООД следва да бъде осъдено на заплати на КЗП-РД-Бургас разноски в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. С оглед горното, обжалваното решение на Административен съд Бургас е правилно и законосъобразно и не страда от пороците, сочени в касационната и частна жалби и следва изцяло да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,