Решение № 8815 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9206/2016 г.
ВАСIV отделение06.07.2017 г.докладчик Марио Димитров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 143 от 16.06.2016 г. по адм. дело № 572/2015 г. на Административен съд - Х. ОСЪЖДА "Г. Б. Х. Бългериа" ЕООД, седалище и адрес на управление с. П., общ. И., да заплати на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, юрисконсултско възнаграждение в размер на разлика от 100, 00 (сто) лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 8815 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9206/2016 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Г. Б. Х. Бългериа" ЕООД, седалище и адрес на управление с. П., общ. И., подадена чрез процесуалния му представител - адвокат В. М., против решение № 143 от 16.06.2016 г. по адм. дело № 572/2015 г. на Административен съд - Х., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Уведомително писмо на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" с изх. № 02-260-2600/10523 от 28.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., както и е осъдено да заплати на ДФЗ 700 лв. разноски по делото. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано. Излага, че съдът на практика не е обсъдил възражението, че уведомителното писмо не съдържа мотиви, както и че липсата на индивидуализация на всяка от приетите за недопустими площи е пречка земеделският стопанин да разбере защо е отказано подпомагане. Излага, че съдът се е позовал на приета съдебно - техническа експертиза, която била преписала процесното писмо, без да предоставя практически данни относно допустимостта на земеделските площи. Иска, да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да се уважи жалбата. Ответникът - зам. изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие", чрез ст. юриск. Д. П. с писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Иска, да се остави в сила решението и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага, че решението е правилно. Излага, че с уведомително писмо е отказано частично подпомагане по СЕПП и НР2, поради това че 17,03% от заявените парцели по СЕПП и 16,03% от същите по НР2 попадат извън обхвата на окончателния за кампания 2014 г. слой "Площи допустими за подпомагане", одобрена с влязла в сила заповед на министъра на земеделието и храните. Излага, че от заключението на съдебно-техническа експертиза се потвърждават установените с уведомителното писмо факти. Излага, че на основание чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 и въз основа на одобрения от МЗХ специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", РА законосъобразно частично е отказала подпомагане на земеделския производител, тъй като заявената от него площ попада извън специализирания слой и затова не подлежи на подпомагане. Предлага решението да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 143 от 16.06.2016 г. по адм. дело № 572/2015 г. на Административен съд - Х., е отхвърлена жалбата на "Г. Б. Х. Бългериа" ЕООД срещу Уведомително писмо на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" с изх. № 02-260-2600/10523 от 28.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., с което сумата за подпомагане по СЕПП е намалена с 20521,92 лв, а по НР2 е намалена с 4465,29 лв относно заявени за подпомагане 80бр. БЗС с обща площ по СЕПП от 147.71 ха. и по НР2 с площ от 133.91 ха, находящи се в землището на с. Б., с. Ж., с. Ж., с. К., с. К. и с. П., всички в обл. Х., както и е осъдено дружеството да заплати на ДФЗ 700 лв. разноски по делото. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно делегирани правомощия по чл. 20а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съдът е приел, че УП е издадено при съобразяване на Заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и горите, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. и която заповед жалбоподателят не е оспорил по съдебен ред в частта за процесните парцели, от който извън допустимия слой попадат 21,49 ха по СЕПП и 18,50 ха по НР2. Приел е, че фактическите основания за отказ от финансиране са изложени в отделните колони от таблиците като за всяка колона е посочено пояснение за какво се отнася, а в поясненията към колона 5 са посочени правните и фактически основания, мотивирали акта, като в последната таблица е изчислен и посочен процента на наддекларирана площ, който е 17,03% по СЕПП и 16,03% по НР2, изчислен при съотношение на наддекларирана площ (21,49 ха по СЕПП и 18,50 ха по НР2.) спрямо установената площ (126,22 ха по СЕПП и 114,51ха по НР2.), при спазване на чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. Съдът е съобразил изслушаното по делото и прието заключение на вещо лице, изцяло потвърждаващо изводите на административния орган по отношение недопустимите за подпомагане площи, като е констатирал, че установените от административния орган наддекларирани площи се припокриват с установяванията на вещото лице по отношение на размера на площите, които не попадат в одобрения слой, който за процените имоти е определен чрез извършени специализирани теренни проверки на служители на ОСЗ. Съдът е приел, че установяванията са извършени въз основа на административни проверки и проверка на място не е задължителна процедура, а само допълнителна, при необходимост, поради което не е допуснато нарушение от административния орган. По тези съображения е отхвърлил жалбата. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е правилно. Производството пред административния съд е образувано по жалба от "Г. Б. Х. Бългериа" ЕООД против отказ от финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014 г., обективиран в Уведомително писмо на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" с изх. № 02-150-2600/6134 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., с което е намален размера на финансовото подпомагане по СЕПП с 20521,92 лв, а по НР2 е намалено с 4465,29 лв. Обективно е установено от съда въз основа на събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е заявил за подпомагане по схемата за единно плащане на площ (СЕПП), по схемата за преразпределително плащане (СПП) и за плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони (НР2) - 80 парцела с обща площ по СЕПП от 147.71 ха. и по НР2 с площ от 133.91 ха, находящи се в землището на с. Б., с. Ж., с. Ж., с. К., с. К. и с. П., всички в обл. Х. Установено е, че специализираният слой "Площи в добро земеделско състояние" ("Площи, допустими за подпомагане") за кампания 2014 г. е одобрен със Заповед № РД 09-807/05.12.2014 г. на МЗХ, по отношение на която "Г. Б. Х. Бългериа" ЕООД е подало възражение № 93/11.12.2014 г. до МЗХ срещу така актуализирания специализиран слой, с искане да бъде преразгледан в частта, касаеща процесните парцели. С. З. № РД 46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е одобрен окончателният вариант на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. По отношение на възражението на жалбоподателя МЗХ е отговорило с писмо Изх. № 70-2637/29.05.2015 г., че след извършени теренни проверки и процедура по актуализиране на цифровите географски данни за специализирания слой ПДП за заявените парцели с декларирана площ 73,15 ха след възражението, извън допустимия слой попадат 18,53 ха, а 0,82 ха са включени в допустимия слой. Установено е от съда, че Заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните по отношение на процесните парцели не е била обжалвана от "Г. Б. Х. Бългериа" ЕООД и е влязла в сила. Изводът на съда е правилен. При извършените административни проверки, е установено, че част от декларираната площ попада извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", като тази площ е 21,49 ха по СЕПП и 18,50 ха по НР2. Административният съд обективно е отразил данни посочени в таблична форма като за всяка колона е посочено пояснение за какво се отнася, а в поясненията към колона 5 са посочени правните и фактически основания, мотивирали акта и в която е изчислен и посочен процента на наддекларирана площ, който е 17,03% по СЕПП и 16,03% по НР2, изчислен при съотношение на наддекларирана площ (21,49 ха по СЕПП и 18,50 ха по НР2.) спрямо установената площ (126,22 ха по СЕПП и 114,51ха по НР2.). Отразено е също, че в поясненията към колона 7 - санкционирана площ, че съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 (чл. 16 от Регламент 65/2011), при процентно отношение на наддекларираната площ към установената площ в рамките над 3% или 2 ха и до 20%, санкционираната площ е равна на удвоения размер на наддекларираната площ. По делото е изслушана и приета без оспорване съдебно - техническа експертиза (СТЕ), която изцяло е потвърдила фактическите констатации в оспореното уведомително писмо. Вещото лице също така е констатирало, че процентно отношение на недопустимата площ към установената площ за подпомагане съответства на посочената в УП. С оглед на установеното, съдът правилно е приел, че на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., при процент на наддеклариране 17,03% по СЕПП и 16,03% по НР2, съответно при процентно съотношение на наддекларираната площ към установената площ в рамките над 3% или 2 ха и до 20%, то санкционираната площ е равна на удвоения размер на наддекларираната площ. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че оспореното решение е неправилно. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е извършил обективно установяване на фактическите обстоятелства, като въз основа и на допуснатата и приета СТЕ, е установил съществуването на фактическите основания, посочени в уведомителното писмо, както и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Обосновано съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона форма, като фактическите основания за постановяване на отказа са изложени в таблици, в които са отразени установените и наддекларирани площи. Фактическите основания относно недопустимите за подпомагане площи са посочени за процесните БЗС в колона 5 от всяка една от таблиците, относими към СЕПП, СПП и НР2, които съдът е обсъдил в мотивите. Също така съдът е преценил съпътстващите документи по административната преписка, които по своя характер са мотиви към оспорения акт (ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ). Правните основания за постановения отказ са посочени в обясненията към колона 5, а именно чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които попадат извън специализирания слой. В тази връзка са неоснователни доводите на касатора за липса на мотиви на акта и необоснованост на решението на съда. Извършените административни проверки са в съответствие чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 28, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията и чл. 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009 г., които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства и представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в СИЗП по чл. 24 от Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК. Законосъобразен е изводът на съда, че посочените в административния акт правни основания съответстват на фактическите основания, установени от административния орган и се потвърждават от заключението на вещото лице по делото. Неоснователни са и доводите на касатора за неправилно кредитиране от съда на приетата по делото експертиза. В съдебното заседание на 31.05.2016 г., вещото лице е изслушано в присъствие на процесуални представители на страните. Упълномощеният от жалбоподателя адвокат е задал въпросите си и е заявил, че следва да се приеме заключението. Това изявление представлява приемане на експертизата, а не съответно искане за допълнителна или повторна такава. Вещото лице е проучило всички документи, съдържащи информация за правилното решаване на спора и е извършило собствен анализ, дешифрация и опис на изходните материали, вкл. направените теренни проверки и съставените за тях протоколи. Вещото лице за всеки парцел поотделно е определило в текстови и визуален вид допустимите и недопустимите части от декларираните парцели. Ето защо твърдението, че това заключение единствено преповтаря уведомителното писмо е изцяло неоснователно. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и в съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника, следва в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, предвид изразеното становище (отговор) по жалбата, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като бъде осъден жалбоподателя да заплати на ДФЗ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд- четвърто отделение