Решение № 340 от 29.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 251/2010 г.

Решение № 340 от 29.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 251/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбите на подсъдимия Г. Ж. Г. и на повереника на гражданските ищци Н. Н. К. и Н. С. К. против решение № 34/09.03.2010 г. по въззивно нохд № 409/2009 г. на Варненския апелативен съд. В първата се поддържа, че е постановено в нарушение на закона в гражданско-осъдителната му част, с което се обосновава искането за отмяна и отхвърляне на предявения граждански иск или за намаляване размера на присъденото обезщетение. В жалбата от името на гражданските ищци се поддържа искане за отмяна на въззивното решение в частта, в която съдът е изменил размера на присъдените обезщетения по предявените граждански искове за неимуществени вреди. Обосновано е с неправилна оценка на доказателствения материал, довело и до нарушение на закона - чл. 52 ЗЗД, защото определените размери не са основани на нови доказателства и не съответстват на претърпените болки и страдания. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата на подсъдимия и поддържа в становището си, че жалбата на гражданските ищци следва да бъде уважена, тъй като решението в изменителната му част е постановено в нарушение на закона. Гражданските ищци не вземат становище по жалбата на подсъдимия. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Варненският окръжен съд с присъда № 129/02.11.2009 г. по нохд № 1040/2009 г. признал подсъдимия Г за виновен в това, че на 26.04.2008 г. в гр. В. при управление на МПС в нарушение на правилата за движение - чл. 20, ал. 2 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП по непредпазливост причинил смъртта на С. А. К. На основание чл. 343, ал. 1, б. "в" вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б му наложил наказание пробация и определил пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. т. 1, 2 и 6 НК. Приложил чл. 343г НК и наложил на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година от влизане на присъдата в сила. Предявените граждански искове за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на: 45 000 лева за Н. К. и 35 000 лева за Н. К. със законните последици и отхвърлил за разликата до пълните предявени размери. Осъдил подсъдимия да заплати държавна такса в размер на 3 200 лева. Варненският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 409/2009 г. приел жалбата на подсъдимия по отношение на гражданско-осъдителната част за частично основателна и изменил присъдата като намалил размера на присъдените обезщетения съответно на 35 000 лева на Н. К. и на 20 000 лева на Н. К., както и размера на държавната такса на 2 400 лева. Производството в първоинстанционния съд е проведено по реда на гл. 27 "Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция". Подсъдимият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласил да не се събират доказателства по фактите. Първоинстанционният съд установил въз основа на анализ и цялостна оценка на доказателствения материал, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и изложил възприетата от него фактическа обстановка, че на посочената дата подсъдимият при управление на МПС поради нарушение на правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на правилно движещия се по означена пешеходна пътека и непопадащ в опасната зона за спиране пешеходец С. К. Тази фактическа обстановка и конкретното поведение на подсъдимия и пострадалия са възприети и от въззивния съд. Оценено е като законосъобразно и решението на първоинстанционния съд, че подсъдимият следва да носи гражданска отговорност, съгласно чл. 45 ЗЗД, защото е установена причинна връзка между неправомерното му поведение и настъпилия вредоносен резултат. По повод възражението, че размерът на присъдените обезщетения е постановен в нарушение на закона, защото не е съобразен с относими за решаването на въпроса за гражданската отговорност обстоятелства, каквото е напр. здравословното състояние на пострадалия, въззивният съд е изложил съображения за тяхната частична основателност. Определил е мотивите на първоинстанционния съд в частта относно гражданските искове за лаконични и кратки, но е заявил съгласието си с извода, че искът по основание правилно е приет, тъй като са установени морални страдания и болки от загубата на близкия човек-съпруг и баща на гражданските ищци. Определил е размерът на обезщетенията за завишени и несъответстващи на действителните болки и страдания по съображения, че недостатъчно са преценени събраните по делото доказателства за напредналата възраст на пострадалия и съпругата му - с оглед данните, че са родени през 1927 г., че пострадалият, независимо че живеел при сина си Н. К. в Америка, си идвал и в България в имота си, че съдът на два пъти е отлагал делото поради затруднения по призоваването на съпругата и синовете, което е довело до нарушение на чл. 88, ал. 2 НПК, както и че в недостатъчна степен е отчетено значението на семейното положение и имотно състояние на подсъдимия. Обобщавайки посочените обстоятелства като относими към въпроса за решаване на гражданската отговорност въззивният съд е направил извод, че определените обезщетения са завишени и ги намалил в съответствие с оценката си за справедливост, съответно на 35 000 лева и 20 000 лева, които размери приел за достатъчни да овъзмездят причинените на гражданските ищци неимуществени вреди. Решението на въззивния съд в оспорената от страните гражданско-осъдителна част е постановена в нарушение на закона. Законосъобразен е изводът, че подсъдимият следва да носи и гражданска отговорност поради установената причинна връзка между неправомерното му поведение и настъпилия вредоносен резултат - смъртта на пострадалия С. К., както и липсват основания за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Установени са действително претърпени от съпругата и сина неимуществени вреди-болки и страдания от неочакваната загуба на най-близкия им човек, с когото са поддържали добри отношения и че със съпругата си са имали дълъг съвместен живот. Неправилно обаче въззивният съд е приел, че определените размери са завишени по съображенията, че е надценено значението и тежестта на тези относими за гражданската отговорност обстоятелства, с което е нарушил принципа за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. По недопустим начин е определил за решаващи и значими за решението да намали размерите възрастта на пострадалия и неговата съпруга, като е подценил установеното за продължителния съвместен живот, добрите отношения и неизмеримата загуба за преживялата съпруга с лишаването й от правото да продължи живота си с човека, който е бил до нея в щастливи мигове и в тежки моменти морална опора в живота, а сина-от баща, с когото е живял съвместно и са поддържали отношения на близост и привързаност. По този начин са пренебрегнати естеството и характерът на страданията, за които се присъжда обезщетението и справедливостта изисква да бъдат възмездени. Обезщетението се дължи за действително настъпилите вреди при непозволеното увреждане и размерът се определя само в зависимост от действително причинената от подсъдимия вреда. Задължението е за пълна обезвреда, а не само в рамките на материалните възможности и е без значение, че изпълнението му ще се отрази неблагоприятно върху обичайния му начин на живот. Размерът на обезщетението се определя само в зависимост от вредата, която правилно е установена от конкретните обстоятелства, свързани с увреждането. С намаляването на размерите на обезщетенията по изложените във въззивното решение съображения е допуснато нарушение на закона с оглед установените неимуществени вреди и те не съответстват на моралната категория справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Обезщетение в размер на 45 000 лева за Н. Н. К. и на 35 000 лева за Н. С. К. съответстват на действително претърпените от тях болки и страдания. В посочения смисъл жалбата на гражданските ищци е основателна и решението следва да бъде изменено, като се увеличат размерите на обезщетенията съответно с 5 000 лева и с 15 000 лева, а размерът на държавната такса с 1 200 лева. Неоснователна е жалбата на подсъдимия, който е оспорил определените от въззивния съд размери по съображения, че са прекомерно завишени и несъответни на материалното му състояние и семейното му положение. По изложените по-горе съображения подсъдимият не само че дължи обезщетение, за да поправи вредите, които е причинил виновно, но и че съответствието им с изискването за справедливост е в определените от настоящия състав размери, а не от тези в изменителната част на въззивното решение. Материалните възможности не са определящ критерии за размера на обезщетението, а действително причинените сериозни и непоправими вреди, които правилно са установени от инстанциите по същество. Наличието на застрахователен договор не е основание да се откаже приемането на гражданския иск и не изключва отговорността по чл. 45 ЗЗД на подсъдимия, който е прекия причинител на вредата, поради което няма допуснато нарушение с приемането на гражданските искове само по отношение на него. Предвид горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 5 вр. ал. 1, т. 3 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение