Решение № 4901 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7305/2012 г.

Решение № 4901 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7305/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Топлофикация Перник " АД гр. Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. " Мошино", представлявано от ИД на дружеството Стойчо Василев, против решение № 314 от 6.03.2012 г. постановено по адм. д. № 944/2011 г. на АС - Благоевград. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка по делото по отношение на размера на задължението установено с оспорения акт, като неправилно сочи в мотивите си, че за посочения период от 1.01.2008 г. до 31.12.2010 г. определеното водно количество е по показатели на разходомерни устройства, въпреки, че монтирани устройства няма. Освен това съдът не се е съобразил с възражението им, че сумата от 16 696.16 лв. касае разрешително 0825 от 7.01.2003 г. Твърди се, че решението е неправилно защото съдът не е приел, че установените задължения непредявени в производството по несъстоятелност се погасяват по силата на чл. 739, ал. 1 от Търговския закон. Иска се отмяна на решението. Ответникът - Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. В становището си, поддържа доводи, че актът е издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му. Водните количества са определени, съгласно разрешените с комплексното разрешение количества, поради немонтирането на устройства за измерване. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административния съд - Благоевград е отхвърлил жалбата на касатора против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ)№ 15/1.09.2011 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район " - Благоевград, като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му и в предвидената от закона форма. Прието е че е спазена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и в него са посочени фактическите и правните основания за издаването му. Съдът е счел, че размера на задължението е правилно установен за периода от 27.06.2005 г. до 31.12.2007 г., защото правилно административния орган е приел заплащане на водното количество съобразно разрешения годишен воден обем за заустване на отпадъчни води. Приел е, че това задължение е по силата на чл. 194, ал. 1, т. 3, б. "а " от ЗВ. Счел е, че в конкретния случай правилно таксата е определена по реда на Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, като таксата се определя на база разрешения годишен воден обем до монтиране на измервателни устройства. Констатирал е, че при липса на такива правилно е приложен този механизъм на изчисляване. Определил е за неоснователно възражението, че сумата е определена на база друго разрешително № 0825/7.01.2003 г. тъй като по това разрешително е издаден друг акт, предмет на дело № 940/2011 г., а изписването му в справката е техническа грешка установена с изслушаната експертиза по делото. Решението на Административен съд - гр. Благоевград е правилно и обосновано. То е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, като са изяснени всички релевантни към спора факти. Не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, така както се твърди в касационната жалба. При постановяване на обжалваното съдебно решение са взети в предвид и са обсъдени всички доказателства, доводи и възражения на страните. Изложени са подробни мотиви с фактическа и правна обосновка, и в тази връзка възражението за необоснованост на решението е неоснователно. При постановяване на съдебното решение за отхвърляне на жалбата на "Топлофикация - Перник" АД срещу акта за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 15/1.09.2011 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" правилно е приложен и материален закон. Обоснован и правилен е изводът на съда, че АУПДВ е валиден - издаден е от компетентен орган в кръга на правомощията му и в изискуемата от закона форма. Освен това законосъобразно е прието, че размерът на задължението за използваните и зауствани отпадъчни водни количества в дере "Кудин дол" и в дере "Калкас - 7-ми септември" правилно е определен с АУПДВ. Водните количества от 27.06.2005 г. до 31.12.2007 г. са определени, съгласно дадените в комплексното разрешително количества поради немотирането на разходомерни устройства. До промяна на извода на съда за законосъобразност на АУПДВ в случая не води обстоятелството, че в справката към акта е посочено разрешително № 0825 от 7.01.2003 г. Това е така, защото за периода от 1.01.2008 г. до 31.12.2010 г. водните количества в акта са определени, съгласно подадените от дружеството ежегодни справки по комплексно разрешително № 53/27.06.2005 г., като правилно съдът е възприел, че при липса на монтирани разходомерни устройства размерът следва да се изчисли на база разрешения годишен обем. Тези отпадъчни водни количества изрично са посочени от дружеството, приети са за достоверни от административния орган и по отношение на тяхното количество не е налице спор. Същите са значително по-малко от разрешените за изхвърляне замърсени водни количества и съответстват на писмено признатите водни количества от дружеството. Именно за тези изхвърлени количества отпадни води посочени от дружеството е определена и дължимата за плащане такса съгласно формулата по чл. 9, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 10 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект. В съответствие с тази норма от Тарифата е определен и размера на дължимата сума за периода от 27.06.2005 г. до 31.12.2007 г. При това положение и оплакването, че два пъти ще се плати едно и също задължение по двете разрешителни е неоснователно. Точно определения размер на таксата в АУПДВ по комплексно разрешително № 53/27.06.2005 г. се потвърждава и от приетото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Както в писменото заключение в т. 3, така и в обясненията пред съда вещото лице е изяснило, че при определяне на размера на задължението не са включени суми, които да касаят друг документ. Не е основание за отмяна на съдебното решение и направеното оплакване, че дружеството е в производство по несъстоятелност и за него има приет оздравителен план. Съдът правилно е посочил в решението си, че това обстоятелство не рефлектира върху законосъобразността на АУПДВ. То е ирелевантно за този спор и касае изпълнението на акта. Видно от приложените съдебни решения по т. д. № 615/2006 г. производството по несъстоятелност на касатора прекратено и е утвърден план за оздравяване на дружеството поради което възражението че по силата начл. 739, ал. 1 от ТЗ вземането е погасено са неоснователни. Установените задължения не са опровергани от дружеството, поради което Административен съд - гр. Благоевград основателно е отхвърлил жалбата на дружеството срещу издадения АУПДВ. Водим от горното Върховният административен съд на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,