Решение № 9430 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3378/2014 г.

Решение № 9430 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3378/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Светлана Венциславова Михайлова от гр. Ямбол, чрез пълномощника адв. Илияна Димитрова, против решение № 6/21.01.2014 г., постановено по адм. дело № 261/2013 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 10-6/19.02.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Ямбол, с което е потвърдено разпореждане № Р-02-23/07.12.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/ при РУСО. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че съдът е достигнал до необоснован и неправилен извод за това, че жалбоподателката е била недобросъвестна при получаване на паричното обезщетение за безработица, след като при получаването на обезщетението не е била отпусната пенсия на жалбоподателката. По съображения, обосноваващи посочените основания, касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Ямбол, оспорва жалбата. В писмено становище от пълномощника юрисконсулт Антония Стоянова се излагат подробни съображения за правилност на съдебното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, изплатено от другата страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът не е съобразил обстоятелството, че през периода, през който е получено паричното обезщетение за безработица, е действала редакцията на чл. 54, ал. 1, т. 1 КСО, в сила до 01.01.2013 г., според която пречка за получаване на обезщетението е отпускането на пенсията, а не придобиването на право на пенсия. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Ямбол е отхвърлена жалбата на Светлана Венциславова Михайлова против решение № 10-6/19.02.2013 г. на директора на РУСО гр. Ямбол, с което е потвърдено разпореждане № Р-02-23/07.12.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. За да постанови това решение съдът е приел, че законосъобразно е разпоредено Светлана Михайлова да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 10.08.2011 г. до 31.12.2011 г. в размер на 4792 лв. главница и 1034,63 лв. лихва, на основание чл. 114, ал. 1 КСО, тъй като обезщетението е получено през период, за който регистрацията на същата в Агенцията по заетостта е била прекратена поради придобиване на право на пенсия. Според съда, жалбоподателката е действала недобросъвестно, тъй като през периода, през който е получила обезщетението, е знаела, че е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране. Този извод съдът е обосновал с това, че на 08.08.2011 г. Светлана Михайлова е подала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, което е оттеглила едва на 15.08.2011 г. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е неправилно. Същото е постановено при повторно разглеждане на делото от първата инстанция, след като с решение № 14435/05.11.2013 г. по адм. дело № 8500/2013 г. на ВАС, шесто отделение, е отменено решение № 77/16.05.2013 г. по адм. дело № 77/2013 г. на Административен съд гр. Ямбол и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че трудовото правоотношение на Светлана Венциславова Михайлова, касационен жалбоподател в настоящото производство, е прекратено от 01.02.2011 г.; същата е подала заявление с вх. № 281-00-410/11.02.2011 г. до директора на РУСО гр. Ямбол с искане за изплащане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО, в което, наред с останалите подлежащи на деклариране обстоятелства, е посочила, че няма отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране; с разпореждане № 281-00-410-1/15.02.2011 г. на ръководителя нза осигуряването за безработица е отпуснато исканото парично обезщетение за безработица за периода от 01.02.2011 г. до 31.01.2012 г. С разпореждане № 281-00-410-2/08.08.2011 г. изплащането на паричното обезщетение е прекратено, считано от 08.08.2011 г., предвид подадената декларация от лицето за промяна на обстоятелствата - прекратяване по нейно желание на регистрацията й в Агенцията по заетостта. Със заявление вх. № МП-11472/08.08.2011 г. Светлана Михайлова е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а с декларация вх. № МП-11785/15.08.2011 г. е оттеглила това заявление. Същата е подала декларация за промяна на обстоятелствата от 10.08.2011 г., в която е посочила, че има нова регистрация като безработна в Агенцията по заетостта от 10.08.2011 г., въз основа на което с разпореждане № 281-00-410-3/10.08.2011 г. е възстановено изплащането на отпуснатото парично обезщетение за безработица, считано от 10.08.2011 г. Безспорно е също, че за периода от 10.08.2011 г. до 31.12.2011 г. на Светлана Михайлова е изплатено парично обезщетение за безработица в размер общо на 4792 лв. От Светлана Михайлова до директора на РУСО гр. Ямбол е подадено заявление с вх. № МП 1423/26.01.2012 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, въз основа на което е издадено разпореждане № 58090291/32/09.02.2012 г. на ръководителя на "ПО", с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО, считано от 26.01.2012 г. С писмо изх. № 05-04-7/01.02.2012 г. от РУСО до дирекция "Бюро по труда" е съобщено, че Светлана Михайлова е придобила право на пенсия по § 4, ал. 1 ПЗР КСО на 18.02.2011 г. С решение от 01.02.2012 г. на директора на дирекция "Бюро по труда" гр. Ямбол е прекратена регистрацията на Светлана Михайлова в Агенцията по заетостта, считано от 01.02.2012 г., на основание чл. 20, ал. 4, т. 6 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/. С решение № 198/15.03.3012 г. на директора на дирекция "Регионална служба по заетостта" гр. Бургас, е изменено при условията на чл. 99, т. 2 АПК, решението от 01.02.2011 г. на директора на дирекция "Бюро по труда" гр. Ямбол за прекратяване на регистрацията, като вместо от 01.02.2012 г. прекратяването е постановено от 10.08.2011 г. Това решение е обжалвано пред съда и с решение № 1438/2012 г. по адм. дело № 800/2012 г. на Административен съд гр. Бургас жалбата против него е отхвърлена; няма данни за обжалване на това съдебно решение пред Върховния административен съд, нито данни за датата, на която евентуално е влязло в сила; между страните не се спори, че решението е влязло в сила. От ръководителя на контрола на разходите на ДОО при РУСО гр. Ямбол е издадено разпореждане № Р-02-23/07.12.2012 г., на основание чл. 114, ал. 1 и 3 КСО, с което е разпоредено Светлана Венциславова Михайлова да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 10.08.2011 г. до 31.12.2011 г. в размер на 4792 лв. главница и 1034,63 лв. лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. Като мотиви на разпореждането е посочено следното: "Съгласно чл. 54а, ал. 1, т. 1 КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта. Светлана В. Михайлова е с прекратена регистрация в АЗ от 10.08.2011 г., поради което полученото парично обезщетение за безработица за периода от 01.02.2011 г. до 31.12.2011 г. е неоснователно". Това разпореждане е потвърдено при обжалването по административен ред от директора на РУСО гр. Ямбол с решение № 10-6/19.02.2013 г., което е предмет на оспорването пред съда. В мотивите на това решение е посочено, че съгласно чл. 20, ал. 4, т. 6 ЗНЗ регистрацията на безработните лица се прекратява при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране, съгласно чл. 54д, ал. 1, т. 2 КСО изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при прекратяване на регистрацията в Агенцията по заетостта, а съгласно чл. 54а, ал. 1, т. 1 КСО Светлана Михайлова няма право на парично обезщетение за безработица поради прекратена регистрация като безработна в Агенцията по заетостта. При така установената фактическа обстановка, която по същество е безспорна между страните, правните изводи на първоинстанционния съд са неправилни. От правна страна, в разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО, посочена като правно основание за издаване на разпореждането, потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на РУСО, е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. В ал. 2 на чл. 114 КСО е посочено, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица с изключение на случаите по чл. 40, ал. 7, чл. 42, ал. 2, чл. 54е и при прилагане разпоредбите на международни договори, по които страна е Република България, в които случаи възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Предвид съдържанието на цитираните разпоредби и поради това че в случая безспорно не са налице хипотезите по чл. 40, ал. 7, чл. 42, ал. 2, чл. 54е КСО, от съществено значение за преценката относно законосъобразността на разпореденото възстановяване на полученото парично обезщетение за безработица е преценката дали лицето е било добросъвестно при получаване на обезщетението. Макар да липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, то в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това обезщетение, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Поради това че в конкретния случай недобросъвестността на лицето е обоснована с прекратяване на регистрацията му в Агенцията по заетостта /като безработно лице/, считано от 10.08.2011 г., то за да се приеме, че действително лицето е действало недобросъвестно, следва да се установи дали то е знаело за това обстоятелство. Както регистрацията в Бюрото по труда, така и прекратяването на регистрацията не настъпват по право, като за регистрацията лицето подава съответно заявление и при наличието на предвидените в Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/ и правилника за прилагането му предпоставки се извършва вписване в регистъра, а прекратяването на регистрацията се осъществява с нарочен писмен акт на ръководителя на съответното поделение на Агенцията по заетостта, съгласно изричната разпоредба на чл. 21, ал. 1 ЗНЗ. В случая е постановено решение от 01.02.2012 г. от директора на дирекция "Бюро по труда" гр. Ямбол, с което е прекратена регистрацията на Светлана Венциславова Михайлова в дирекция "Бюро по труда", считано от 01.02.2012 г., което впоследствие е изменено с решение № 198/15.03.2012 г. на директора на дирекция "Регионална служба по заетостта" гр. Бургас относно датата на прекратяване на регистрацията, като е постановено прекратяването да се счита от дата 10.08.2011 г. След като от една страна, прекратяването на регистрацията настъпва с издаването на решение от директора на дирекция "Бюро по труда", а не по силата на закона, а от друга страна, решението за прекратяване на регистрацията, считано от дата 10.08.2011 г. е постановено на 15.03.2012 г. и е връчено на адресата си не по-рано от тази дата, то се налага несъмнения извод, че преди датата 15.03.2012 г. не е съществувала обективна възможност Светлана Михайлова да е знаела за прекратяване на регистрацията й в Агенцията по заетостта. Незнанието на обстоятелството, посочено като основание за недобросъвестното получаване на обезщетението от лицето и обективната невъзможност за знание на това обстоятелство, тъй като същото не е било възникнало обективно, изключва преценката за недобросъвестност от страна на това лице. Въпреки че като основание за издаване на оспорения акт, респективно - като основание за недобросъвестността на лицето, не е посочено обстоятелството, че Светлана Михайлова е придобила право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст към 10.08.2011 г., но доколкото това обстоятелство е послужило като основание за прекратяване на регистрацията в Агенцията по заетостта, следва да се има предвид следното: съгласно действащата до 31.12.2011 г. редакция на чл. 54а, ал. 1 КСО /съгласно ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 01.01.2011 г./ възникването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране не представлява пречка за отпускане, респективно за получаване на парично обезщетение за безработица. Според посочената редакция само отпускането на такава пенсия е представлявало пречка /отрицателна материалноправна предпоставка/ за отпускане и получаване на обезщетението за безработица. Едва с изменението на разпоредбата с ДВ, бр. 100/2011 г., в сила от 01.01.2012 г., е въведено изискването лицето да не е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или за ранно пенсиониране. Разпоредбата е материалноправна и не й е придадено обратно действие с изрична законова норма, поради което не може да бъде прилагана за фактически състави, възникнали преди влизането й в сила, което за конкретния случай означава, че за периода, за който е било отпуснато обезщетението, придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е без значение за отпускането и получаването на обезщетението за безработица. Затова и обезщетението, получено при придобито право на пенсиониране, но преди да е отпусната пенсията, не е недължимо получено. Следва да се има предвид, че в този смисъл е установената съдебна практика по подобни казуси, изразена например в решение № 12717/03.10.2013 г. по адм. дело № 5944/2013 г., решение № 8971/19.06.2013 г. по адм. дело № 3674/2013 г., решение № 5796/29.04.2014 г. по адм. дело № 408/2014 г., всички на ВАС, шесто отделение. Наред с това, следва за пълнота на изложението да се посочи, че в случая недобросъвестност на лицето не може да се обоснове и предвид разпоредбите на чл. 54д, ал. 1, т. 3 КСО и чл. 7, ал. 2 и 3 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица. Посочената законова разпоредба установява задължението на лицето да декларира пред съответното ТП на НОИ за настъпване на обстоятелствата по чл. 54д, ал. 1, т. 1, 2 и 3 в срок от 7 дни, които от своя страна представляват основания, при които изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява /по т. 1 - започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл. 4; по т. 2 - прекратяване на регистрацията в Агенцията по заетостта; по т. 3 /в приложимата редакцията, съгласно ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила до 31.12.2011 г./ - отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст или на професионална пенсия за ранно пенсиониране/. Както вече се обоснова по-горе, прекратяване на регистрацията на Светлана Михайлова в Агенцията по заетостта /обстоятелство, визирано в т. 2/, считано от дата 10.08.2011 г., е постановено с решението на директора на дирекция "Регионална служба по заетостта" от 15.03.2012 г. и затова не може да бъде вменявано задължение на лицето да уведоми съответното ТП на НОИ за това решение преди датата на постановяването му. Колкото се отнася до обстоятелството по т. 3, то следва да се има предвид, че според действащата през процесния период редакция на чл. 54д, ал. 1, т. 3 КСО от значение за правото на обезщетение за безработица е отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а не придобиването на право на такава пенсия и поради това, че Светлана Михайлова не е имала отпусната пенсия преди 26.01.2012 г. /съгласно разпореждане № 58090291/32/09.02.2012 г./, то същата не е имала задължение да декларира настъпване на обстоятелство по чл. 54д, ал. 1, т. 3 КСО за периода, за който се претендира възстановяване на получените суми /10.08.2011 г. - 31.12.2011 г./. По делото няма никакви данни, нито твърдения за наличие на обстоятелство по чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО - започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО, поради което очевидно не е налице основание за деклариране на такова обстоятелство. По изложените съображения изводите на първоинстанционния съд са направени при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Обжалваното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено, а поради това че спорът е изяснен от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, както и чл. 227, ал. 1 АПК, следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменено обжалваното пред съда решение № 10-6/19.02.2013 г. на директора на РУСО гр. Ямбол и потвърденото с него разпореждане № Р-02-23/07.12.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО. При този изход на спора искането на касационната жалбоподателка за присъждане на направените разноски по делото е основателно. Страната е направила искания за разноски пред всяка от инстанциите, които са разглеждали делото, поради което и в съответствие с правилата на чл. 226, ал. 3 АПК следва да й бъдат присъдени разноски за цялото производство. От доказателствата по делото се установяват направени разноски в размер общо на 600 лв., от които - 400 лв. за изплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 28.02.2013 г. /серия Я, № 0000038690 на Адвокатска колегия гр. Ямбол/, приложен по адм. дело 77/2013 г. на Административен съд гр. Ямбол, и 200 лв. за изплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 30.05.2013 г. /серия Я, № 0000043905 на Адвокатска колегия гр. Ямбол/, приложен по адм. дело 8500/2013 г. на ВАС, шесто отделение. Възражението на ответната страна, направено в писменото становище по делото, за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е неоснователно, тъй като и двете възнаграждения са под минималния размер, определен съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/9.07.20105 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата редакция преди измененията с ДВ, бр. 28/2014 г. Поради това и предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, няма основание за намаляване на изплатените адвокатски възнаграждения. Страната има право на адвокатско възнаграждение за всяка инстанция. Съгласно чл. 80, изр. второ ГПК, непредставянето на списък на разноски е пречка за обжалване на решението в частта му за разноските, но не и за присъждане на направените разноски. Освен това в случая е представен списък на разноските при първото разглеждане на делото от първата инстанция. По изложените съображения, на касационната жалбоподателка следва да бъдат присъдени разноски общо в размер на 600 лв. за всички съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение