Решение № 7704 от 08.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4950/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Г., гражданин на Руската Федерация, подадена чрез адв. К. Добрев, срещу решение № 13039 от 02.04.2026 г., постановено по адм. дело № 3061/2026 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 266 от 18.02.2026 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), с което му е отказано предоставяне на хуманитарен статут. Твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба. Иска отмяна на атакуваното решение. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез юрк. Е. Хичовски оспорва касационната жалба, смята решението на първата инстанция за правилно и иска да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на С. Г., гражданин на Руската Федерация срещу решение № 266 от 18.02.2026 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставяне на статут на хуманитарен статут. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема за установени фактите, изложени в оспорения административен акт и прави изводи, че той е издаден от компетентен орган, при спазване на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а актът е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение на председателя на ДАБ при МС е постановено в резултат на влязло в сила решение №14031/31.12.2024г. постановено по адм. д. №5917/2024г. по описа на ВАС, като правилно са приложени относимите материалноправни разпоредби на ЗУБ, след като са обсъдени и анализирани данните от бежанската история, съпоставени с актуалната обстановка в страната на произход. За прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, съдът приел за правилен извода на административният орган, че не са изложени твърдения и не е установено чуждият гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание в държавата на произход, каквито са в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Съдът е осъдил разказаната бежанска история в проведеното със С. Г. интервю в административното производство и е направил извод, че същият не е изложен на опасност от тежки посегателства, както и не е установено, че е напуснал страната на произход поради излагане на реална опасност от тежки посегателства по чл. 9, ал. 2 ЗУБ. Съобразил е представените актуални данни за обществено-политическата обстановка в Русия, като е счел, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Във връзка с установяване на условията за получаване на хуманитарен статут съобразно цитираната норма, бежанската история на кандидата е изследвана и в контекста на Решение от 17.02.2009 г. на СЕС по дело C-465/2007, чиито изрази "смъртно наказание", "екзекуция и "изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, наложени на молител" са аналогични на използваните в действащия чл. 15, букви а) и б) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (Директива 2011/95/ЕС/Директивата), и са абсолютно идентични на тези, посочени в ЗУБ, като обхващат ситуации, при които претендиращият хуманитарен статут да е специфично изложен на опасност от определен вид посегателства, каквито не са налице за жалбоподателя. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд приема изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, който е установил точно релевантните за спора факти, анализирал е оплакванията и изложените във връзка с тях доводи на С. Г. и е достигнал до верен правен извод за липса на визираните предпоставки в чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, поради което не следва да бъдат повторно възпроизвеждани, а препраща към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК. Неоснователни са оплакванията на касатора за издаване на административния акт в противоречие с указанията на съда, дадени с Решение № 14031/31.12.2024 г., постановено по адм. дело № 5917/2024 г. по описа на Върховния административен съд. Съдът е упражнил правомощието си, визирано в чл. 173, ал. 2 АПК да изпрати преписката на административния орган, като даде задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Председателят на ДАБ при МС е изпълнил указанията на съда да извърши нова преценка на данните по делото във връзка с бежанската история на търсещия закрила. Дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в съдебното решение пораждат задължение за органа да се съобрази с тях, но не предпоставят резултата от произнасянето му. Изцяло правилни са изводите на административния съд за спазване на всички изисквания за провеждане на интервюто, регламентирани в чл. 63а от ЗУБ, а възраженията на касационния жалбоподател в тази насока са неоснователни. Съгласно чл. 63а, ал. 5 от ЗУБ в приложимата му редакция, интервюиращият орган провежда допълнителни интервюта, ако е необходимо за нуждите на съответното производство. Това означава, че за органа не съществува задължение за провеждане на ново интервю. При наличие на нови данни, относими към личната история на чужденеца, за административния орган би било налице задължение да бъде проведено допълнително интервю, като такива не се установяват от данните по делото, а и не се сочат от лицето. В хода на производството пред административният орган С. Г. излага следните основни довода, с които цели да обоснове необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут - неизпълнение на задължение по мобилизация и военна служба, политически убеждения и специфична [заличен текст]. Относно твърденията на касационният жалбоподател за необходимостта от предоставяне на закрила във връзка с евентуалната му мобилизация, следва да бъде споделен извода на АССГ, че констатациите на решаващия орган са обосновани и съответстват на установените факти по преписката. От събраните данни не се установява спрямо лицето да са предприемани каквито и да било действия от страна на властите в Руската федерация, които да сочат реална вероятност от мобилизация. Опасенията на С. Г., че военното му образование може да доведе до евентуално призоваване, само по себе си не представлява законово основание за предоставяне на статут. Възможното мобилизиране е естествена последица от придобитата военна подготовка и дори хипотетично да се стигне до такова, то не представлява преследване по смисъла на международното право на бежанците. Наръчникът на ВКБООН потвърждава, че в държави със задължителна военна служба санкционирането при неизпълнение на задължението е обичайна правна последица и не представлява само по себе си основание за предоставяне на бежански статут. Опасенията от наказание за избягване на военна служба имат значение за предоставяне на закрила само при наличие на допълнителни обстоятелства, които поставят лицето в ситуация на преследване, каквито не са установени. От наличните данни в административната преписка не се установява кандидатът за международна закрила да е получавал нови повиквателни, уведомления или други актове, свързани с мобилизация или привличане към военна служба, след представената от началото на месец септември 2022г. Лисват и данни за предприети спрямо С. Г. действия по налагане на санкции или ограничения поради неговото неявяване пред военни комисариат, както и за образуване на административно или наказателно производство срещу него. Следователно не са налице обстоятелства, които да потвърждават притесненията на чужденеца, че властите проявяват персонален интерес към него. Принципът sur place е приложен чрез оценка на текущата обстановка в страната – липсват данни за мобилизационни вълни, а попълването на въоръжените сили се извършва доброволно, което потвърждава извода, че опасенията на С. Г. се основават на хипотетична вероятност, а не на реална индивидуализирана заплаха, поради което възраженията на касационния жалбоподател в тази част са неосноватлени. Относно твърдения, с които кандидатът мотивира необходимостта от предоставяне на закрила, свързани с изразявани от него политически възгледи и политическа активност, правилно са приети за необосновани. От събраните по преписката данни не се установява С. Г. да е осъществявал трайна или публично разпознаваема политическа дейност в страната си по произход. Твърди, че срещу него е имало заведено дело за участие в митинг, проведен на 06.03.2022 г. в гр. Москва. Посочил, че митингът е бил организиран в социалните мрежи от поддръжници на Алексей Навални. Представил постановление на районен съд в гр. Москва, с което е бил глобен в размер на 20 000 рубли за това, че е участвал на митинг, организиран от поддръжниците на Алексей Навални. Посоченото участие в протестна проява през 2022 г. има характер на единично събитие, като в периода до напускането на страната не се установява лицето да е било обект на интерес от страна на държавните органи, нито спрямо него да са предприемани действия. При тези данни правилно е прието, че подобна проява, не може сама по себе си да обоснове наличие на реален и персонализиран риск. Относно твърденията, с които кандидатът обосновава необходимостта от предоставяне на закрила във връзка със своята[заличен текст], изводите на АССГ са обосновани и съответни на приложимата нормативна регламентация. При преценка на твърденията, свързани със [заличен текст], органите следва да се ръководят от личните изявления на кандидата и да избягват стереотипи, съгласно Насоките на ВКБООН и практиката на СЕС по съединение дела С-148/13, С-149/13 и С-150/13, от правна гледна точка. В този контекст заявената от чужденецът [заличен текст] следва да се приеме за достоверна, като решаващо значение има дали съществува реален и индивидуализиран риск от преследване поради нея. Освен това, съгласно тълкуването на понятието "определена социална група" в съединени дела С-199/12, С-200/12 и С-201/12, [заличен текст] представлява характеристика, съществена за идентичността на лицето, като [заличен текст] лицата формират отделна социална група, разглеждана различно от заобикалящото ги общество. Следователно при оценка на риска не може да се изисква лицето да се откаже от тази идентичност. От данните по делото се установява, че кандидатът не е демонстрирал публично своята принадлежност към [заличен текст] и не е участвал в инициативи за защита на права на [заличен текст] лица. Липсват данни за членство в организации, участие в публични кампании или застъпничество, което би могло да го постави под засилен интерес от страна на държавните органи. Не са установени административни или наказателни производства, задържане или издирване, нито конкретни неблагоприятни събития, които да са го принудили да напусне страната. Лицето е излязло извън границите на Руската федерация безпрепятствено, което потвърждава липсата на персонализирана заплаха към момента на напускане. При отчитане настоящата обстановка в страната се наблюдават законодателни ограничения, които се отнасят основно до публични прояви и активизъм, а не до личната идентичност на [заличен текст] лицата. Законосъобразни са изводите на административния съд за липса на материалноправни предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на молителя. Материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут са установени в нормата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, която указва, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, т. к. може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. От ангажираните доказателства по делото е установено, че С. Г. е напуснал легално Руската федерация, като от негова страна не се твърди да е бил принуден да напусне държавата си по произход поради реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт - чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ, както изтезание, нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание – чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ. Срещу него не са били предприети такива действия от официалните власти или от конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Твърдения за обстоятелства от характера на тези по чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ молителят не е направил. В решението са разгледани и обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, съгласно която хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, т.к. може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Както правилно е отбелязал решаващия съд, от представените по делото справки на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС не може да се направи извод, че ситуацията в страната по произход на молителя, е в състояние на вътрешен въоръжен конфликт или военни действия на територията на самата страна. Не е налице информация за влошаване обстановката на територията на страната, достигаща границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжените групировки. Във връзка с така установената общественополитическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., възпроизведен и в текста на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕС, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото. Обосновани са и изводите за липса на основанията по чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Съгласно цитираната разпоредба, хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на ВКБООН. Последователно и безпротиворечиво е разбирането на Върховния административен съд, че "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа, на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. От данните по делото е видно, че в случая такива причини не се установяват по отношение на С. Г., а посочените такива за напускане на страната му по произход не могат да бъдат окачествени като "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на цитираната норма. На последно място, следва да бъде посочено, че при постановяване на решението не е нарушен и принципът "non-refoulеment" (забрана за връщане). Посоченият принцип е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3). В настоящия случай въз основа на представените в хода на производството множество доказателства за обстановката в страната е извършено изследване дали този принцип е нарушен, като предвид направените изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, основани на преценката по представените справки за ситуацията в Руската федерация, обосновано е прието, че ако молителят се завърне в родината си няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципът "non-refoulеment" - извод, който напълно се споделя и от настоящия касационен състав. Предвид изложеното и при липса на релевираните с касационната жалба отменителни основания, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение