Решение № 15218 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7224/2020 г.

Решение № 15218 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7224/2020 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано по касационна жалба на "Христов Трейд Консулт" ЕООД, ЕИК 201576894, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "Т. Каблешков", № 55, вх. А, офис 4, представлявано от управителя А. Костов, чрез адв. М. Бочев, против Решение № 1083 от 19.02.2020 г. на Административен съд София-град по адм. д № 10278 по описа за 2017 година, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ №Р-22221716005157-091-001 от 21.02.2017 г., на органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 786/23.05.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – София, с който на жалбоподателя са установени допълнително задължения за данък добавена стойност (ДДС) в общ размер на 608 488, 31 лв. за данъчни периоди м. 11. 2014 г. и м. 12. 2014 г., заедно с лихви за забава в размер на 130 149, 21 лв.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3 АПК.

1. Между РЛ и гръцкото дружество "Рент Информейшън Технолоджи" имало споразумение от 20.11.2014 г. жалбоподателят да достави електронни ваучери на български мобилни оператори на стойност 2 934 449 лв., за свой дълг на същата стойност към получателя, произтичащ от неустойка по неизпълнен друг договор от 03.06.2014 г. между същите страни, присъдена с влязло в сила арбитражно решение. В изпълнение на задълженията си РЛ издало фактура от 22.12.2014 г. на посочената стойност и декларирало вътреобщностна доставка (ВОД) на електронни ваучери.

Неправилно първоинстанционният съд приел, че издадената фактура е свързана с договора от 03.06.2014 г., както и че доставката не е реално извършена. Доказани били качеството на гръцкия контрагент на данъчно-задължено лице, транспорта на стоката (предаването на пратката на куриерска фирма и получаването й от гръцкото дружество).

2. Незаконосъобразно съдът потвърдил отказа на правото на приспадане на платения ДДС по доставките на "Валадес Трейд"ЕООД само, защото доставчикът не е открит на декларирания данъчен адрес и не е доказано той да е разполагал с фактурираните стоки и да има персонален капацитет. При липса на твърдения за обективни данни за участие в данъчна измама РЛ е имало отреченото право.

3. Необосновано съдът приел мотивите на приходните органи, че РЛ не е доказало наличие на брак на стоки поради непреодолима сила. Представени са заповед за инвентаризация, инвентаризационен опис, сравнителна ведомост към 09.12.2014 г., както и протокол за брак от същата дата, както и писмени обяснения за факта на наводнението на склада, в който се намирали стоките. Неправилно е прието, че са необходими официални документи за посочените факти.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и на РА в посочената част, както и присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – София, чрез юрк. Тасева оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

С РА, предмет на оспорване пред АС, са установени задължения в размер на 608 488, 31 лв. за следните данъчни периоди: м. 11. 2014 г. и м. 12. 2014 г., както и начислените лихви за забава в размер на 130 149, 21 лв. Задълженията включват:

1. начислен ДДС в размер 588 689, 87 лв. на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС по фактура № 4... 1267/22.12.2014 г. с данъчна основа в размер 2 943 449, 38 лв., издадена на "Рент Информейшън Технолоджи", Гърция, с VIN EL999126776;

2. начислен ДДС в размер на 15 248, 84 лв. на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, поради непризнат брак на стоки в резултат на непреодолима сила.

3. непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 4 549, 60 лв. по фактури, издадени през м. 11. 2014 г. от "Валадес Трейд"ЕООД.

1. Относно непризнатата доставка на електронни ваучери на български мобилни оператори на стойност 2 934 449 лв. в полза на гръцко дружество.

Неоправдано е касационното оплакване, че първоинстанционният съд приел, че процесната фактура е издадена по договора от 03.06.2014 г. В мотивите си съдът само е описал този договор, както и твърденията на жалбоподателя за наличие на споразумение за доставка на ваучери на посочената стойност вместо плащане на присъдена неустойка в полза на гръцкия контрагент.

Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че не споразумението, а реалното му изпълнение представлява данъчно събитие като материално-правно условие за признаване на право на приспадане на ДДС.

Основателно съдът е приел, че въпреки осчетоводяване на доставката от РЛ като такава на стоки става дума за доставка на услуги по смисъла на чл. 9 ЗДДС и Директивата за ДДС.

В ревизионното производство, след проверка на преките доставчици на ревизираното дружество на електронни ваучери и на българските мобилни оператори, чрез които е следвало да се реализират материализираните във ваучерите електронни услуги и предвид установеното обстоятелство, че основната част от ваучерите са активирани преди датата на процесната фактура, е прието, че процесната фактура не отразява действително данъчно събитие, а прикрива реализацията на ваучерите на вътрешния пазар – на територията на страната. Тази реализация представлява извършване на облагаеми доставки, върху които с РА е начислен определеният данък. Тези изводи са основани и на резултатите от проверка на гръцкото дружество-получател по реда на Регламент (ЕС) 904/2010 за административно сътрудничество, съгласно които гръцкото дружество е с рисков профил, не е декларирало получаването на доставката и е дерегистрирано, считано от 26.01.2016 г. като липсващ търговец.

Обратно на твърдяното в касационната жалба не е доказано получаването на ваучерите от гръцкото дружество.

Обосновано съдът е приел, че с оглед спецификата на фактурираната доставка - предплатена мобилна услуга, предаването и получаването на електронния ваучер е от значение за доказване реалността на доставката с получател гръцкия търговец. Електронният ваучер осигурява достъп до услугата и без него няма как тя да бъде предоставена от издателите на ваучерите-българските мобилни оператори. Представените в ревизионното производство потвърждение за доставяне на пратка на адреса на гръцкото дружество от Ди Ейч Ел Експрес България ЕООД и товарителница на същата фирма (стр. 124 и 125 от административната преписка) не доказват предаването на ваучерите, защото те не са описани като съдържание на пратката в товарителницата, няма данни и в каква връзка с гръцкото дружество е посоченият получател на пратката. Като се имат предвид и обстоятелствата, че на територията на Гърция ваучерите би следвало да се използват от лица, притежаващи СИМ карти на български мобилни оператори чрез услугата "Роуминг" и установеното, че закупените от РЛ ваучери са активирани преди датата на процесната фактура, изводите на първоинстанционния съд за нереалност на доставката са обосновани.

2. Относно отказания данъчен кредит.

Предмет на доставките по трите процесни фактури от м. 11. 2014 г. са рекламни папки, рекламни пликове, рекламни календари, рекламни химикали и услуги по предпечатна подготовка, изработка на клише и дизайн.

Обратно на поддържаното в касационната жалба, съдът е потвърдил отказа на право на приспадане, не защото доставчикът не е бил открит и не е представил документи за реалното изпълнение на доставките, а защото ревизираното лице не е представило никакви убедителни доказателства за получаването на предмета на фактурите, с изключение на данни за осчетоводяване им в счетоводството му.

Представените приемо-предавателни протоколи са формални и бланкетни. Те повтарят съдържанието на фактурите. Липсват данни за какво са използвани и какво е рекламирано с рекламните материали. Не са представени договори за възлагане, в които да са включени данни за конкретно задание и обект на дизайн. Липсват доказателства за предаване на конкретни материали за предпечатна подготовка, изработени клишета и т. н. Липсват и данни за лицата, с които са сключени сделките и които са извършили услугите. Представянето на всички тези данни е било изцяло във властта на ревизираното лице. Допълнително, с влязъл в сила ревизионен акт за данъчни периоди 11. 09 - 31.12.2014 г. по ЗДДС на доставчика "Валадес Трейд"ЕООД (стр. 234 от адм. преписка) е установено, че фактурираните от дружеството продажби на територията на страната, не са реално извършени.

3. Относно непризнат брак поради непреодолима сила.

На основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справката-декларация за този данъчен период.

От ревизиращия орган е установено, че по сметка 609/6 Брак, е отразен дебитен оборот в размер на 76 244,19 лв. Относно бракуваните стоки, ревизираното лице е представило копия на Заповед за извършване на инвентаризация № 14-001/08.12.2014 г., инвентаризационен опис и сравнителна ведомост от 09.12.2014 г., както и протокол за бракуване от 09.12.2014 г. Представени са и писмени обяснения, съгласно които в резултат на проливни дъждове складът, в който са съхранявани стоките - цигари, е наводнен и стоката, предмет на брак, е напълно унищожена. Посочените документи са отразени в счетоводството на лицето, според приетото експертно заключение.

На основание чл. 80, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, не се извършват корекции на ползван данъчен кредит по чл. 79, ал. 1-7 от ЗДДС в случаи на унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина.

С РА е извършена корекция по реда на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС на ползвания данъчен кредит за получените (в последствие бракувани) стоки, поради недоказване на хипотезата на чл. 80, ал. 2 от същия закон. Корекцията в размер на 15 248, 84 лв. е извършена в данъчен период м. 12. 2014 г., т. е. в периода, в които е отчетен брак на стоки на обща стойност 76 244, 19 лв.

Пред първоинстанционния съд е представена справка от Национален институт по метеорология и хидрология /л. 152 за 24-часова сума и вид на валежите за периода от 08.11.2014 г. до 08.12.2014 г. за район София по данни от представителна за района метеорологична станция.

Обосновано административният съд е приел, че жалбоподателят не е доказал хипотезата на изключението по чл. 80, ал. 2, т. 2 ЗДДС. В касационната жалба се изтъква, че бракуването на стоката е стриктно документирано, но не се казва нищо за доказването на авария или катастрофа, в резултат на която се е стигнало до бракуване на стоката. При указана доказателствена тежест (протокол от открито съдебно заседание на 10.07.2019 г.) и недоказване на част от кумулативните предпоставки на хипотезата на обсъжданата норма, законосъобразно съдът е потвърдил РА и в тази част.

Предвид изложеното първоинстанционното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, като на ответника се присъдят 9 916, 37 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение