Решение № 3215 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10938/2010 г.

Решение № 3215 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10938/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дечко Вълев Янев от гр. Варна, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Юлиян Гюров от същия град, срещу решение № 1164 от 10.06.2010 г. по адм. дело № 140/2010 г. на Административен съд - гр. Варна. Касационната жалба е подадена в последния ден от срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. Спорен между страните е същественият въпрос на каква длъжност е работил касационният жалбоподател Дечко Вълев Янев от 01.05.1985 г. до 31.03.1990 г. и от 01.09.1990 г. до 25.09.1992 г. и придобитият през тези периоди от време трудов (той и осигурителен) стаж от коя категория е. С решение № 40 от 26.05.2008 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Варна е обсъдил само трудовият стаж, придобит от Дечко Вълев Янев през втория период от време, удостоверен с удостоверение обр. УП-3, издадено от Кметство - с. Игнатиево с изх. № 15 от 21.09.2007 г., е приел за неоснователно отразеното в това удостоверение обстоятелство, че "положеният труд е II кат: т. 26 от ПКТП", защото според тази т. 26 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - сега отменен) от втора категория е трудът на строително - монтажните работници, работещи непосредствено на обектите от строително - монтажната дейност в специализираните строителни, монтажни и ремонтни фирми и организации, а нито Кметство - с. Игнатиево, нито оранжериите на селото (в които според удостоверението жалбоподателят е работил като строителен техник) са специализирани строителни, монтажни и ремонтни фирми и организации. Сезиран с жалба от Дечко Вълев Янев, Административен съд - гр. Варна е отменил решението на директора на РУСО. За да постанови този резултат съдът, позовавайки се на писменото заключение на вещото лице по назначената от него съдебна експертиза, е приел, че за спорните периоди (от 01.05.1985 г. до 31.03.1990 г. и от 01.09.1990 г. до 25.09.1992 г.) жалбоподателят е изпълнявал длъжността "началник на строителен обект" към АПК "Петлешев" - Аксаково, а според т. 66и ПКТП (отм.) трудът на инженерно-техническите работници до началник на строителен обект включително е от втора категория. По касационна жалба на директора на РУСО Върховният административен съд, шесто отделение, с решение № 565 от 14.01.2010 г. по адм. дело № 10091/2009 г. е отменил решението на Варненския административен съд и е върнал делото за ново разглеждане с указанието, че изпълняваната от Дечко Вълев Янев длъжност следва да бъде установена с документите, посочени в чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. При новото разглеждане на делото Варненският административен съд с посоченото по-горе решение № 1164 от 10.06.2010 г. по адм. дело № 140/2010 г. е отхвърлил жалбата на Дечко Вълев Янев срещу решение № 40 от 26.05.2008 г. на директора на РУСО. За да постанови този резултат съдът е приел, че "от изследваните разплащателни ведомости се установява, че жалбоподателят в периода 1985 - 1990 г. е работил в АПК "Георги Петлешев", сектор "Строителство", звено "Администрация, автотранспорт и странични дейности", раздел "Специалисти", а през втория изследван период 1990 - 1992 г. - в Земеделска кооперация "Хидропонен оранжериен комплекс" - с. Игнатиево като "началник - отдел" и "началник на строителен обект" (а) съгласно т. 26 и т. 66и ПКТП (отм.) от втора категория труд е този на строително монтажните работници и инженерно-техническите работници до началник на строителен обект включително, работещи непосредствено на обектите на строително-монтажната дейност." Трудът на строителния техник и на началника на строителен обект в звено "Администрация", според Варненския административен съд не би могъл да се зачете като труд от втора категория, тъй като не е положен пряко на строителен обект. Освен това по своята същност трудът на посочените длъжности е бил свързан с контролни функции във връзка със строителната дейност на АПК, което е различно от изискуемата се по т. 26 и т. 66и ПКТП (отм.) пряка и непосредствена заетост в строително-монтажната дейност, а лицата на ръководни и контролиращи длъжности не ползват правата по визираните разпоредби, поради което Варненският административен съд е приел, че трудът на жалбоподателя през процесните два периода от време следва да се определи като такъв от трета категория. Доводите в касационната жалба са изцяло неоснователни. Но според чл. 218, ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. В изпълнение на това свое задължение настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира, че оспореното решение на Варненския административен съд не съответства с материалния закон. Предмет на делото, по което е постановено това решение, е законосъобразността на решение № 40 от 26.05.2008 г. на директора на РУСО - гр. Варна, с което е потвърден отказа на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО да признае на жалбоподателя Дечко Вълев Янев право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. Жалбата, с която Дечко Вълев Янев е оспорил пред директора на РУСО отказа да му бъде отпусната исканата от него пенсия, разбираемо не съдържа конкретни доводи, защото в разпореждането, с което изразен този отказ, издалото го длъжностно лице не е посочило кой трудов стаж, заявен от Дечко Вълев Янев като трудов стаж от втора категория, то е счело като трудов стаж от трета, а не от втора категория. И съвсем логично в жалбата си до директора на РУСО Дечко Вълев Янев е поискал отговор на въпроса "по кой документ ... не е зачетен трудов стаж от II-ра категория труд." На този въпрос директорът на РУСО е отговорил така: "Периодът, за който на Дечко Вълев Янев няма признат осигурителен стаж от втора категория е от 01.09.1990 г. до 25.09.1992 г. за заеманата длъжност "строителен техник" в Оранжерии - с. Игнатиево, обл. Варна, съгласно УП-15/21.09.2007 г." След което е изложил правни аргументи в подкрепа на становището си, че "положеният от жалбоподателя труд не попада в записа на т. 26 от ПКТП (отм.)." В това решение директорът на РУСО нито е обсъждал въпроса дали този трудов (и осигурителен) стаж на жалбоподателя не попада в т. 66и ПКТП (отм.), нито е обсъждал трудовия (осигурителен) стаж на жалбоподателя за времето от 01.05.1985 г. до 31.03.1990 г. А е бил длъжен - чл. 6, ал. 1, чл. 7, ал. 1 и 2 и чл. 9, ал. 2 АПК. Т.е. липсата на това дължимо ex officio (служебно) обсъждане е порок, чиято последица е недействителността (унищожаемостта) на решението като административен акт. Нарушени са основни принципи на административния процес, поради което това нарушение е особено съществено. Поради това Варненският административен съд е следвало да отмени порочното решение на директора и да му изпрати делото като преписка за обсъждане и решаване по същество на всички доводи, инвокирани от Дечко Вълев Янев в подкрепа на твърдението му, че има повече от 15 години трудов (осигурителен) стаж от втора категория. Нещо повече. Ако твърдението на Дечко Вълев Янев, че трудовата му книжка е била изгубена от РУСО - Варна, директорът на това РУСО е длъжен да разпореди цялостна служебна проверка на всички заявени от жалбоподателя аргументи. Вместо да направи това, Варненският административен съд е обсъждал необсъдени от директора на РУСО факти и аргументи, част от които изискват специални знания, каквито съдът не притежава и не са били обсъдени от вещото лице Дафина Иванова Добрева в представеното от нея писмено заключение. Варненският административен съд в последния абзац на изложените от него мотиви към решението е посочил, че изразеното от него становище ("трудът на строителния техник и на началника на строителен обект в звено "Администрация" не би могъл да се зачете като труд от втора категория, тъй като не е положен пряко на строителен обект" и "лицата на ръководни и контролиращи длъжности не ползват правата по визираните разпоредби - т. 26 и т. 66и ПКТП") е в унисон с константната практика на Върховния административен съд, изразена с реш. № 9570 от 05.10.2006 г. по адм. д. № 4232/2006 г., реш. № 11310 от 16.11.2006 г. по адм. д. № 7600/2006 г. и реш. № 4210 от 09.04.2008 г. по адм. д. № 419/2008 г., всичките на ВАС-VI отд. Позоваването на посочените решения най-малкото е неакуратно. Първите две от тях - реш. № 9570 от 05.10.2006 г. по адм. д. № 4232/2006 г. и реш. № 11310 от 16.11.2006 г. по адм. д. № 7600/2006 г. - визират изрично "трудът на строителния техник и техническия ръководител в отдел "Архитектура и благоустройство" на окръжния народен съвет и на началника на строителни обекти в районния народен съвет" (реш. № 9570 от 05.10.2006 г. по адм. д. № 4232 от 2006 г.), респ. "работещите в отдел "Архитектура и благоустройство" на ОНС и на длъжността "строителен техник" и "районен техник" в РНС" (реш. № 11310 от 16.11.2006 г. по адм. д. № 7600 от 2006 г.), за които е прието, че "са се занимавали с административни услуги на граждани и организации и с контролни функции в сектора "Строителство", а не със строителна дейност" и очевидно между тези длъжности и длъжностите "строителен техник" и "началник на строителен обект" в АПК не може да бъде поставен знак за равенство (за идентичност). А третото решение, посочено от Варненския административен съд - реш. № 4210 от 09.04.2008 г. по адм. д. № 419/2008 г. - обсъжда трудовия стаж на "строителен бригадир на зидари в АПК", която длъжност е също така различна от длъжностите "строителен техник" и "началник на строителен обект" в АПК, но в мотивите на това решение постановилият го тричленен състав на ВАС-VI отд. е изразил категоричното становище, че "бившите АПК и клонови стопанства към тях, макар и извън отрасъл "Строителство" ... са извършавали пряко строителна дейност и дейността има се е отчитала в отрасъл "Строителство" ..." Това становище след това е допълнено с приетото в реш. № 15911 от 22.12.2009 г. по адм. д. № 9669/2009 г., също на ВАС-VI отд., че трудът, полаган на длъжност в строителните звена на АПК следва да се преценява като такъв по т. 66и ПКТП (отм.) през призмата на правилото по т. 67 от същия ПКТП (отм.). По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба решение на Варненския административен съд следва да бъде отменено и вместо него на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго, с което да се отмени решението на директора на РУСО и потвърденото с него разпореждане, а делото да се изпрати като преписка на РУСО - Варна за проверка и обсъждане на доводите, изложени от Дечко Вълев Янев, че трудовият (осигурителният) му стаж, придобит в АПК "Георги Петлешев" - с. Игнатиево, Варненска област, за времето от 01.05.1985 г. до 31.03.1990 г. и от 01.09.1990 г. до 25.09.1992 г., е от втора категория по т. 26 или по т. 66и във връзка с т. 67 ПКТП (отм.) и за решаване по същество на въпроса има ли право Дечко Вълев Янев на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. При този изход на делото искането на касационния жалбоподател да му бъдат присъдени направените от него разноски по делото е основателно, но не е придружено със списък на разноските. При служебната проверка настоящата инстанция констатира внесен депозит от 140 лв. за съдебна експертиза (л. 8 от адм. д. № 140 от 2010 г. на ВнАС), а към пълномощните на двамата адвокати (упълномощен от жалбоподателя и преупълномощен след това от първия друг адвокат - л. 22, дублиран и л. 33 от адм. д. № 1513 от 2008 г., също на ВнАС) няма приложен договор за правна помощ и липсват данни за платено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Поради това искането за разноски следва да бъде уважено в размер на 140 лв. депозит за експертиза по адм. д. № 140/2010 г. на Варненския административен съд. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,