Решение № 11869 от 24.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3759/2025 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Б. Ю. Й., чрез адвокат Карабонева, срещу решение 105 от 17.01.2025 г., постановено по адм. дело 1030/2024 г. по описа на Административен съд София област. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявения иск. Иска присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) София, чрез юрисконсулт Иванова взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София област е по чл. 203 и сл. АПК, по предявения от Б. Ю. Й. срещу ОД на МВР София иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Искът се основава на оттеглен административен акт, заповед за налагане на принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца , издадена от началник група към ОД на МВР София. Във връзка с обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените от тях, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователен предявения иск. За да постанови този резултат е приел, че по делото не установено твърдяното от ищеца оттегляне на административния акт, на незаконосъобразността на който се основават твърдените за претърпени неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин, в мотивите си административният съд е дал отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон също са неоснователни. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Изведен е правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава претенцията за обезщетение по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Правилен е изводът на административния съд в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск, тъй като в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на законовите предпоставки. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност в случая, следва безспорно да бъде установено наличието на незаконосъобразен административен акт, който е оттеглен. Установено е по делото от представените доказателства, че на ищеца е наложена ПАМ със заповед на началник група към ОД на МВР София, която не е оспорена от адресата и. Недоказано е по делото твърдяното обстоятелство, че тази заповед е оттеглена, в който случай, съгласно чл. 204, ал. 3 АПК, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Както правилно е прието от първоинстанционния съд, такава отмяна не следва от соченото от ищеца постановление за прекратяване на образувано досъдебно производство, чиито предмет не е заповедта за налагане на ПАМ, нито фактическото връщане на отнетото от ищеца свидетелство за управление на моторно превозно средство. Административният акт може да бъде оттеглен от издателя му в хипотезите на чл. 91, ал. 1 и чл. 156, ал. 1 АПК, като в случая не е налице нито една от тях. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ на ОД на МВР София следва да се присъди сума в размер на 200 лева, определена по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от изложеното и на основание чл. чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение