Решение № 16635 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10452/2013 г.

Решение № 16635 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10452/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Шемширов, против решение № 8000/10.06.2013 г., постановено по адм. дело № 12593/2012 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. С доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска неговата отмяна. Касаторът счита, че съдът не е спазил правилото на чл. 171, ал. 4 от АПК, не е обсъдил всички доказателства по делото или ги е преценил неправилно, което е опорочило направените от него фактически констатации. Позовава се на формално прилагане на материалния закон. Представя писмени доказателства - писмо с рег. № 92-15-660/20.07.2012 г. по описа на Министерството на правосъдието (МП), ведно с известие за доставяне от 25.07.2012 г. и обяснения от Деян Илчев Костов с рег. № 92-15-660/31.07.2012 г. по описа на МП. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Деян Илчев Костов, чрез пълномощника му - адв. Трендафилова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съдът да я отхвърли и да му присъди сторените пред настоящата инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Втора колегия намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна, по следните съображения: С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд е отменил заповед № ЧР-03-019 от 16.08.2012 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6, чл. 227, ал. 1, т. 7, предложение първо и т. 10 ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР на Деян Илчев Костов - началник на Затвора - гр. Бургас е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Със същото решение Министерството на правосъдието е осъдено да заплати на Деян Костов сумата от 460 лв. разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК. Счел е, че заповедта, с която е реализирана дисциплинарната отговорност на Деян Костов, е постановена в нарушение на предвидената в чл. 246, ал. 1 ППЗМВР форма, тъй като част от посочените в нея многобройни нарушения не са конкретизирани по време, място и обстоятелства, при които са извършени и доказателствата, които ги установяват, като за част от тях не са посочени и нормите, които са нарушени. Прието е, че в дисциплинарното производство е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, предвидени в ЗМВР и ППЗМВР, тъй като от представените с административната преписка доказателства не се установява дисциплинарно наказващият орган да е изпълнил задължението си по чл. 229, ал. 1 ЗМВР да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Съдът е посочил, че приложеното по преписката възражение от Костов до дисциплинарнонаказващия орган с вх. № 12072 от 17.07.2012 г., е такова по смисъла на чл. 243, ал. 4 ППЗМВР, а обясненията на същия в хода на проверката, извършвана от ръководителя на инспектората на МП, са дадени за нуждите на тази проверка и предхождат образуването на дисциплинарното производство. Наведен е извод за липса на данни след приключване на проверката и преди налагане на наказанието, дисциплинарно наказващият орган да е поканил наказаното лице да депозира писмени обяснения или да бъде изслушано. Тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че заповедта на министъра на правосъдието е постановена и в нарушение на материалния закон. Счел е, че не е доказано по несъмнен начин извършването на описаните в административния акт нарушения, като с оглед правилата за доказателствената тежест в процеса, регламентирани в чл. 170 АПК, административният орган не е установил съществуването на фактическите основания, посочени в атакувания акт. Според съда по отношение на вмененото на Деян Костов в т. 1 от заповедта нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 31 от ЕК, изразяващо се в непредприемането на действия за изземване на неразрешени вещи от килията на л. св. Дишков, дисциплинарно наказващият орган не е изпълнил задължението си да разкрие обективната истина по чл. 229, ал. 4 ЗМВР, като вземе обяснения от други свидетели и събере и оцени всички доказателства. Наведен е извод за липса на доказателства, въз основа на които да се приеме за обоснован изводът на дисциплинарнонаказващия орган, че такива вещи са намерени в килията на лишения от свобода Пламен Дишков, което е вменено като нарушение на началника на затвора. Отчетено е обстоятелството, че процесните забранени вещи са намерени при извършен личен обиск на друго лишено от свобода лице, както и че същите са открити на 11.05.2012 г., когато в затвора са присъствали журналисти, пресаташето на Министерство на отбраната, заместник министъра на правосъдието и главния директор на ГДИН, като на този ден началникът на затвора е бил в служебна командировка. Съдът е приел, че не е доказано по безспорен начин посоченото в обжалваната заповед нарушение, изразяващо се в подписване на заповеди от заместник - началника в дни, в които началникът не е отсъствал от работа и не е упълномощил друг да изпълнява неговите функции. Установено е, че със заповед № 2 от 04.01.2010 г. началникът на затвора на основание чл. 15, ал. 2 ЗИНЗС е делегирал на заместника си своите правомощия по чл. 99, ал. 1 и 3, чл. 104, ал. 1, чл. 105, чл. 107, чл. 108 и чл. 111 от ЗИНЗС, както и ръководството на разпределителната комисия, съгласно чл. 35 и 46 от ППЗИНЗС, в случаите когато е възпрепятстван или отсъства по обективни причини. Според съда установеното ползване на платен годишен отпуск за времето от 10.01. до 04.02.2011 г. и от 11.07. до 05.08.2011 г. не доказва твърдяното нарушение, тъй като отсъствията и възпрепятстването по обективни причини не са свързани единствено с ползването на платен годишен отпуск, а в случая липсват доказателства на релевантните дати Костов да не е отсъствал или да не е бил възпрепятстван по обективни причини. Съдът е счел, че по отношение на соченото като извършено от началника на затвора нарушение на разпоредбата на чл. 105, ал. 1 ЗИНЗС, а именно - налагани дисциплинарни наказания на лишени от свобода без задължително изслушване от органа, налагащ санкцията, в цитираните в заповедта случаи към преписката са налице писмени обяснения от тях по повод на деянието, за което им е наложено наказание. Досежно твърдяното от дисциплинарнонаказващия орган нееднакво прилагане на процедурата по налагане на дисциплинарни наказания спрямо лишени от свобода, които са извършители на едни и същи дисциплинарни нарушения, съдът е посочил, че в преписките по първите три отразени в заповедта случая са изложени съображения за обстоятелствата по чл. 102, ал. 1 ЗИНЗС и наложените наказания са съобразени с тях. С тези мотиви тричленният състав на Върховния административен съд е отменил заповедта на министъра на правосъдието като незаконосъобразна. Решението е неправилно. Основателно е оплакването на касатора за допуснати в първоинстанционното производство съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът се е произнесъл без да е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за правилното решаване на спора и без да е събрал всички относими доказателства. Липсва обсъждане на доказателствения материал и на релевираните от ответника по жалбата доводи. Видно от материалите по делото и от представените пред настоящата инстанция писмени доказателства, тричленният състав е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК. Противно на изводите на съда, касаторът твърди, че е изпълнил императивното изискване на чл. 229, ал. 1 ЗМВР дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, в подкрепа на което представя пред настоящата инстанция писмо с рег. № 92-15-660/20.07.2012 г. по описа на МП, известие за доставянето му и обяснения от Деян Илчев Костов с рег. № 92-15-660/31.07.2012 г. по описа на МП. Изпълнението на задължението по чл. 229, ал. 1 АПК е елемент от процедурата по налагане на дисциплинарно наказание. Поканата до служителя да даде обяснения, както и документ, удостоверяващ връчването й, следва да се представят от ответника по делото с оглед правилата за тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 АПК. След като е установил, че такива не са били налице съдът, на основание чл. 171, ал. 4 АПК е следвало да укаже на страната, че за това конкретно обстоятелство не сочи доказателства, което не е сторил. Вместо това, при извършената служебна проверка на законосъобразността на акта е формирал необоснован извод за допуснато от дисциплинарнонаказващия орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила, който се опровергава от събраните в касационното производство доказателства. Неспазването на чл. 171, ал. 4 АПК е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неправилно прилагане на материалния закон по отношение на въпроса за изпълнението на императивното условие на чл. 229, ал. 1 ЗМВР в дисциплинарната процедура. Фактът на изискани от лицето преди издаване на заповедта обяснения във връзка с вменените му нарушения е безспорно доказан и обуславя различни от възприетите от тричленния състав правни изводи. Същият процесуален порок - неизпълнение на задължението по чл. 171, ал. 4 АПК, е налице и по отношение на приетото от съда неустановяване на вменени на Деян Костов дисциплинарни нарушения. Материалите по делото сочат на липса на оказано процесуално съдействие на страните за законосъобразното и справедливо решаване на спора, което е в нарушение на принципа на служебното начало, залегнал в общите разпоредби на АПК - чл. 9, ал. 3 и ал. 4. Предвид съдържащите се в дисциплинарната преписка доказателства относно фактическите основания за издаване на акта, съдът е следвало да ги обсъди и в случай, че не ги кредитира, да мотивира преценката си, а ако е считал, че отсъстват доказателства за описаните в обжалваната заповед нарушения или наличните такива не са годни, достатъчни, относими или са противоречиви, е следвало да приложи разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК. Вместо това съдът се е произнесъл по съществото на спора без да даде указания на административния орган за кои факти и обстоятелства от значение за решаване на делото не е посочил доказателства, като по този начин е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Настоящият петчленен състав намира, че решението е постановено и в нарушение на изискуемата съгласно чл. 172а АПК форма. Представените с преписката доказателства не са надлежно обсъдени, като липсва обосновка кои от тях съдът не възприема и защо. Видно от съдържанието на атакуваната заповед, наложеното на Деян Костов най-тежко дисциплинарно наказание - уволнение, е за извършени от него множество и тежки дисциплинарни нарушения, за установяването на които са събрани съответни доказателства в дисциплинарното производство. В тази връзка решението се явява необосновано, а постановеният краен правен резултат - немотивиран, тъй като недоказването (според съда) на някои от изброените нарушения не води автоматично до извод за незаконосъобразност на акта, с който е ангажирана дисциплинарната отговорност на началника на затвора - Бургас. Решаващият съд е следвало да разгледа и да обсъди конкретно отделните проявни форми на нарушенията, визирани в обжалваната заповед - непредприемане на действия за прекратяване държането и ползването на неразрешени вещи от л. св. Дишков; неспазване на процедурата по налагане на дисциплинарни наказания на лишените от свобода в затвора в гр. Бургас, като: подписване на заповеди от заместник-началника на затвора в дни, когато началникът не е отсъствал и не е упълномощил друго лице да изпълнява функциите му, подписване на заповедите от началника при извършена цялостна проверка от заместника му, налагане на дисциплинарни наказания без задължително изслушване на названия от наказващия орган, нееднакво прилагане на процедурата спрямо лишените от свобода, извършили едно и също дисциплинарно нарушение; нарушения на щатната дисциплина чрез устно натоварване на служители с изпълнението на две длъжности без изрична писмена заповед за това; нарушение при декларирането на имотното състояние; нарушения по ЗИНЗС при преместване на лишени от свобода в затворнически общежития от по лек тип; разкриване на работен обект - овчарник, извън пределите на затворническо общежитие "Житарово" и охраняемата зона, както и извеждането на лишени от свобода да нощуват на този обект; негативни публикации в средствата за масова информация и др. В решението са обсъдени фрагментарно само част от посочените в заповедта фактически основания, поради което е налице непълнота на мотивите. Липсата на конкретни мотиви в изложения по-горе смисъл по всички визирани в заповедта нарушения, освен че представлява съществено процесуално нарушение, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на решаващия извод за незаконосъобразност на процесната заповед. По изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд счита, че обжалваното решение е необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и следва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал. 2 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Върховния административен съд, при съобразяване с горните указания. На основание чл. 226 АПК при новото разглеждане на оспорването тричленният състав следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия