Решение № 3491 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14732/2017 г.

Решение № 3491 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14732/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Средно училище (СУ) "В. Л.", гр. Т., срещу решение № 137 от 17.10.2017 г., постановено по адм. дело № 264/2017 г. по описа на Административен съд (АС) - Л., с което е отменена негова заповед № 607/28.06.2017 г. за налагане на наказание "преместване от дневна форма във самостоятелна форма на обучение" за учебната 2017/2018 г. на Х. Д. Б. - ученик от X "б" клас и са присъдени разноски с оглед изхода на спора. По поддържаните оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и отхвърляне на оспорването срещу заповедта на директора на СУ "В. Л.", гр. Т.. Ответникът - Х. Д. Б., непълнолетен, действащ със съгласието на баща си Д. Х. Б. изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за неоснователна. С атакуваното решение АС - Л. е отменил заповед № 607/28.06.2017 г. на директора на СУ "В. Л.", гр. Т., с която на основание чл. 259, ал. 1, чл. 199, ал. 1, т. 5 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), чл. 202, ал. 3, чл. 49, ал. 1, т. 5 от Наредба за приобщаващото образование (НПО) и чл. 34, ал. 6 от Правилника за дейността на училището (ПДУ), по предложение на Педагогическия съвет (Протокол № 15 от 28.06.2017 г.) на Х. Д. Б. от гр. Т. е наложено наказание "преместване от дневна форма във самостоятелна форма на обучение" за учебната 2017/2018 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при липса на мотиви, поради което е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Съдът е посочил, че Х. Б., като непълнолетен и навършил 16 г., не е бил поканен за изслушване пред Педагогическия съвет на СУ "В. Л.", гр. Т.. Уведомен е бил единствено бащата Д. Б.. В производството по налагане на санкции навършилите 16 г. непълнолетни извършват сами всички действия, със съгласието на родител. Следователно е задължително за изслушване пред педагогическия съвет да бъде поканен лично непълнолетният, а не само негов родител. Представеният протокол за среща при директора на училището не доказва изпълнение на задължението ученикът да бъде поканен на изслушване пред педагогическия съвет и/или да даде писмени обяснения. На следващо място е прието, че в представеното по делото писмо изх. № 0923/14.06.2017 г. до отдел "Закрила на детето" при ДСП гр. Т., не е посочено конкретното нарушение на Б., нито конкретната предвидена санкция спрямо този ученик, съгласно изискванията на чл. 58, ал. 2 вр. с ал. 1 от НПО - посочени са само имена на петима ученика, и общо нормите на чл. 199, ал. 1, т. 3 - 5 от ЗПУО . Не е посочена датата на провеждане на педагогическия съвет, на който е следвало да бъде поканен за изслушване непълнолетния ученик Б. /чл. 60, ал. 1 НПО/, с цел присъствие на представител на отдел "Закрила на детето" на изслушването. Няма доказателства, че уведомителното писмо изобщо е получено от ДСП гр. Т.. Тези процесуални нарушения съдът е намерил за съществени, тъй като са препятствали жалбоподателя да участва в производството по издаване на процесната заповед и да упражни правото си на защита в едно санкционно производство, засягащо във висока степен правната му сфера. Освен това не е осигурено и участието на отдел "Закрила на детето" при ДСП гр. Т. в производство, в което спрямо дете се прилагат санкционни мерки, засягащи негативно правната му сфера, в противоречие с разпоредбите на ЗПУО, НПО и чл. 15 от ЗЗДет. На последно място първоинстанционният съд е обосновал извод за липса на мотиви за издаване на процесната заповед. В протокола от проведения на 28.06.2017 г. Педагогически съвет няма отразено обсъждане на нарушение "употреба на наркотични вещества", по делото няма и представени доказателства за установена употреба на наркотични вещества, като не е предоставяна възможност за обяснение от страна на ученика по такова нарушение. Няма доказателства за предприети дейности за мотивация и преодоляване на проблемното поведение на ученика. Мотиви за налагане на наказанието не са изложени, както и липсват такива в документите, предхождащи издаването на заповедта. Дори в протокола за проведен разговор при директора на училището няма посочване защо е проведен този разговор, няма посочване дали ученикът е изложил дори устно някакви обяснения в проведения разговор. Въз основа на така изложените съображения АС Л. е обосновал краен извод, че заповедта на директора на СУ "В. Л.", гр. Т., с която е наложено наказание "преместване от дневна форма във самостоятелна форма на обучение" за учебната 2017/2018 г. на Х. Д. Б. - ученик от X "б" клас, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Решението е правилно. При установените и подробно описани от решаващия съд релевантни за спора факти, изводът за незаконосъобразност на заповед № 607/28.06.2017 г., издадена от директора на СУ "В. Л.", гр. Т. е законосъобразен, като постановен в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗПУО за неизпълнение на задълженията, определени в закона, в нормативните актове по неговото прилагане и в правилника за дейността на училището, след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците, на ученик може да се наложи санкция "преместване от дневна форма във самостоятелна форма на обучение". В съответствие с чл. 200, ал. 4 ЗПУО санкцията "преместване от дневна форма във самостоятелна форма на обучение" се налага за тежки или системни нарушения. Разпоредбата на чл. 204 ЗПУО регламентира реда за налагане на санкцията, съгласно който процедурата се открива със задължително уведомяване на родителя и съответните териториални структури за закрила на детето. Непълнолетният ученик извършва всички действия лично, със съгласието на родителя си, като има право преди налагане на санкцията да бъде изслушан в присъствието на психолог или педагогически съветник, и/или писмено да обясни обстоятелствата по конкретното нарушение, като родителят има право да присъства на изслушването. Конкретните условия и ред за налагане на санкциите по чл. 199 ЗПУО се определят с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование (чл. 204, ал. 5 ЗПУО). От представените по делото доказателства се установява по категоричен начин, че в случая не е спазена процедурата по чл. 204, ал. 1 ЗПУО относно уведомяването на съответната териториална структура за закрила на детето за откритата спрямо ученика производство по налагане на наказание, както и досежно съблюдаването на чл. 204, ал. 3 ЗПУО за задължително изслушване на ученика в присъствието на психолог или на педагогически съветник и/или запознаване с писменото обяснение на ученика и обсъждане на фактите и обстоятелствата, свързани с конкретното нарушение. Обстоятелството, че непълнолетният ученик е бил поканен за изслушване не се установява със свидетелски показания, а с писмени доказателства, каквито не са представени по делото, с оглед на което възраженията на касатора в тази насока са неоснователни. Фактът, че за изслушването е уведомен бащата на непълнолетното лице не санира това процесуално нарушение доколкото в съответствие с чл. 204, ал. 2 ЗПУО, непълнолетният ученик извършва всички действия лично, но със съгласието на родителите си. Такова уведомяване не е извършено и на проведената среща с ученика и неговата майка на 30.05.2017 г. В протокола от тази среща единствено е отразено, че ученикът и майка му са запознати с факта, че Х. Б. е застрашен от налагане на процесното наказание, но нищо друго не е отразено в този протокол. Нередовната процедура по уведомяване на непълнолетния ученик за изслушването му е довело и до нарушение на чл. 204, ал. 3 ЗПУО и чл. 59, ал. 1 от Наредбата за приобщаващото образование (отм. ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., в сила от 27.10.2017 г.), за задължително изслушване на ученика или приемане на писмените му обяснения. В съдебното производство не са представени доказателства за получаване на писмо изх. № 0923/14.06.2017 г. от ДСП, с което касаторът твърди, че е извършено уведомяване на ДСП в съответствие с нормативните изисквания, като в тежест на административния орган е да установи това обстоятелство. В нарушение на чл. 58, ал 2 и чл. 60, ал. 1 НПО (отм.) административният орган не е посочил в това писмо както извършеното от ученика нарушение, така и не е уведомил ДСП за датата на изслушване на ученика с оглед разписаното задължение на отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" по местоживеенето на ученика, за присъствие на негов представител на изслушването с оглед защита на правата и интересите на ученика. Съгласно приетата от Министерство на образованието и науката Стратегия за намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система (2013 - 2020), една от социалните причини водещи до риск от отпадане от училище е извършването на противообществени прояви и поведение на ученика в конфликт със закона, какъвто е безспорно настоящият случай видно от приетото като доказателство по делото Определение № 56/28.08.2017 г. по НОХД № 295/2017 г. на Районен съд Т.. По изложените съображения са правилни изводите на административния съд, че в случая е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като е нарушено правото на защита на непълнолетното лице. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че обжалваната заповед в частта, с която е прието, че ученикът е извършил нарушението "употреба на наркотични вещества" е лишена от мотиви в тази й част. Подобни фактически обстоятелства не са изложени нито в решението на ПС, нито в някой друг от представените по делото документи послужили като основание за издаване на обжалваната заповед. Недопустимо е такива мотиви да се извличат от представения за нуждите на първоинстанционното производство социален доклад. В съответствие с ТР № 16/1975 г. на ОСГКВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, но най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в съобщението до страните, в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта, какъвто не е настоящият случай. Действително притежанието на наркотици представлява тежко нарушение по смисъла на чл. 200, ал. 4 ЗУПО обуславящо налагането на санкция по чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗПУО, но при налагането й следва да бъдат спазени императивните изисквания на закона с оглед защита правата на санкционираното лице, в случая непълнолетен ученик, което в настоящия случай не е сторено. С оглед изхода на спора и на основание чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лева платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 14.11.2017 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во Върховният административен съд, седмо отделение