Решение № 6506 от 1.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8286/2015 г.

Решение № 6506 от 1.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8286/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. У. В., гражданин на Иран, против решение № 4066 от 12.06.2015 г., постановено по адм. дело № 2330/2015 г. по описа на Административен съд София град. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по см. чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението. Ответникът, зам. председател на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/ чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалбата. Касационната жалба е подадена в законоустановеният срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Д. У. В., гражданин на Иран, против решение № 769/10.02.2015 г. на зам. председател на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Посочил е, че според изложената бежанска история не е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ спрямо чужденеца съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че не са констатирани нарушения на административната процедура, които да са ограничили правото на участие на търсещия закрила или да са довели до неизясняване на факти от бежанската история на жалбоподателката. Съдът е счел, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че за търсещата закрила е налице реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Решение е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Видно от бежанската история чужденецът не е имал проблеми с полиция и власти, не е членувал в политически партии и не е била арестуван. Липсват данни за лично преследване на търсещият закрила в родината му поради етническа принадлежност, раса, религия, социална група или убеждения. Не се твърди по делото, че Д. У. В. е бил заплашен от смъртно наказание, изтезание, нечовешко или унизително отношение, лични заплахи срещу личността му поради наличие на международен конфликт в страната на произход. Всичко това обосновава липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец, както правилно е приел съдът в обжалваното решение. Продължителното пребиваване на жалбоподателя в Република България и желанието му да живее в нея са причини, които са извън приложното поле на защитата по смисъла на ЗУБ. В чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, законодателят е предвидил възможността за предоставяне на хуманитарна закрила и по други причини от хуманитарен характер, но тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната, каквито в случая не се сочат, не са и налице. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че първоинстанционният съд не преценил информацията за състоянието на сигурността в Иран. По делото е приложена и обсъдена справка № 01-13714/20.11.2014 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно сигурността на страната по произход, която основава извода в обжалваното решение за липса на данни за груби нарушения на човешките права в страната на произход, както и че не е налице въоръжен конфликт. Настоящата инстанция споделя изцяло извода на първоинстанционния съд, че жалбоподателят не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Следва да бъде отбелязано, че подадената от Д. У. В. молба е седма поред, явява се последваща такава по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби от ЗУБ и съгласно чл. 13, т. 5 от ЗУБ, относимата редакция ДВ бр. 52, 2007 г., обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието въобще на нови обстоятелства, сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. В проведените интервюта и в касационната жалба търсещата закрила не заявява нови обстоятелства, които да обосновават предоставянето на статут на бежанец и/или хуманитарен статут. Само по себе си нежеланието му да се завърне в държавата по произход не може да послужи като основание на лицето да бъде предоставена закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения при постановяването му. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, трето отделение,