Решение № 5877 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13613/2011 г.

Решение № 5877 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13613/2011 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Аля Абдулджалил Рахим, гражданин на Ирак, против решение № 4073 от 24.08.2011 г. по адм. дело № 6355/2011 г. на Административен съд - София-град. В касационната жалба и в съдебно заседание се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Касаторът моли тричленният състав на ВАС да отмени обжалваното съдебно решение и решението на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет като незаконосъобразни. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд-трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение на Административен съд - София-град е отхвърлена жалбата на Аля Абдулджалил Рахим, гражданин на Ирак, против решение № 272/13.06.2011 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата на иракския гражданин за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на установената в закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновани от доказателствата по делото са изводи на съда за липсата на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като оспорващият изрично е посочил пред съответното длъжностно лице в ДАБ, че не е бил преследван от страна на официалните власти в родината му, нито е оказван контрол или натиск от друга група или групировка по причини на етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група. Приел е, че молбата на чужденеца е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ЗУБ. В тази връзка административният орган е анализирал подробно наведените от чужденеца нови обстоятелства от бежанската му история, като ги е преценил във връзка с разказаните в предходното производство причини за напускане на Ирак, престой в Сирия за период от 2 години, конкретния повод за напускането на тази страна и пристигането в България пред година. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част, който извод се споделя от касационната инстанция. Общоприетите критерии на Върховния комисариат за бежанците на ООН следва да бъдат съобразени с конкретните твърдения на търсещия закрила и с обстоятелството от коя част на страната произхожда той. Съобразно събраните по делото доказателства правилно АССГ е приел, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Ирак поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. В този смисъл твърденията за получени нови лични заплахи по време на престоя в България от терористи от армията на Махди са в противоречие с останалите факти от бежанската история на жалбоподателя и законосъобразно не са кредитирани като основания по чл. 9 от ЗУБ. Съдът е изследвал случая и съобразно мотивите в решението на Съда на Европейската общност по дело № С-465/07 относно задължителното тълкуване на чл. 15в от Директива 2004/83/ЕО. В решението се посочва, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условията последният да представя доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи, както и че съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Приел е, че това условие не е налице в настоящия случай, тъй като няма обективни данни насилието в Ирак да е достигнало към момента такава изключителна степен. Извода си за законосъобразност на административното решение съдът е направил съобразно информацията, съдържаща се в справки относно ситуацията в Ирак и актуалната обстановка в Багдад на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" при ДАБ - МС с № 448 от 27.01.2011 г. и № 3545/23.09.2010 г. Използвана е и информацията, съдържаща се в бележките на ВКБООН. Отчетено е, че съгласно насоките на ВКБООН молбите за закрила от граждани на Ирак следва да се разглеждат на индивидуален принцип. Съдът е приел, че в процесния случай това становище е спазено, доколкото от изявлението на оспорващия не се установява същият да е бил принуден да напусне страната си поради тежки и лични заплахи за живота и сигурността му. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд - София-град е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Изводът за сигурния характер на страната на произход е направен от първоинстанционния съд обосновано, предвид официалната справка на агенцията за ситуацията в страната. Същата е актуална, поради което и информацията съдържаща се в нея като такава следва да се приеме като годна за установяване на релевантните факти по случая. Както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция е останало недоказано твърдението на жалбоподателя, че Ирак не е сигурна страна по произход и че там той подложен тежки посегателства. Няма доказателства осъщественото спрямо жалбоподателя насилие да се основава на раса, религия или политически убеждения. Както в жалбата, така и в съдебно заседание жалбоподателят твърди, че животът му бил в опасност, както и че бил заплашван от въоръжени групировки. Същевременно касаторът не може да даде никаква конкретика. Изказва предположение, че е заплашван заради това, че е сунит. Същевременно потвърждава, че не членува в политически партии и не е имал проблеми с официалните власти. При това положение, и с оглед обстоятелството, че Аля Абдулджалил Рахим не обосновава молбата си за закрила (последваща по смисъла на ДР на ЗУБ) с нови обстоятелства, налага извода, че по отношение на него не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ. Като е стигнал до същия извод АССГ е постановил правилно решение. Законосъобразно решаващият състав на АССГ е съобразил приложената справка рег. № 448/27.01.2011 г. на ДАБ за обществено-политическата обстановка в Ирак, от която става ясно, че южен Ирак, откъдето произхожда жалбоподателят, е изцяло под контрола на иракските сили за сигурност, поради което изблиците на насилие са редки. При това положение правилно в обжалваното решение е прието, че за жалбоподателя не са налице основания по чл. 8 ЗУБ за признаване на бежански статут. В съответствие с материалния закон е и изводът на тричленния състав, че с оглед ситуацията в Ирак липсва някоя от хипотезите за предоставяне на хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,